Новото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“, традиционно изготвяни и представяни от Института за пазарна икономика, за поредна година разкрива икономическия потенциал и дълбоките социални различия между областите в България.
Изданието обхваща период, в който икономиката се възстанови от тежкия удар на пандемията, но бързо срещна нови предизвикателства, гарнирани с тежка политическа криза. Преброяването на населението освети по-ясно от всякога тежките демографски проблеми пред страната, които ограничават и потенциала за растеж по места. Въпреки това, успешните модели на развитие в отделни райони показват, че няма непреодолими фактори и подем, икономическа трансформация и оживление в демографски и социален план на места са напълно възможни.
Ако към момента три района имат устойчива положителна динамика и се отличават от всички останали, то цел пред регионалната политика в средносрочен план би следвало да е отключването на потенциала на вторичните центрове. Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти, изтъкват от ИПИ.
Анализирайки икономическата среда, авторите на изследването са категорични, че най-голямото предизвикателство е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал – 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика, сочи проучването.
Анализът на икономическата среда показва, че пандемията е оказала своето влияние върху регионалната карта на стопанското развитие, като през 2020 г. в поне 10 области се отчита свиване на икономиката в номинално изражение.
Брутният вътрешен продукт на София (столица) остава почти непроменен – малко над 51 млрд. лв., което е 43% от цялата икономика на страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпревари Бургас (4,6 млрд. лв.) – областта, която понесе най-тежко удара на пандемията.
На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която също отчете спад в сферата на услугите, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Велико Търново премина сравнително добре през пандемията и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв. Двете области се „надбягват“ по размер на икономиката от десетилетия, като в последните години Русе беше с едни гърди напред. По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Северна и Южна България.
Основните констатации, направени на основата на регионалните профили, показват, че макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите отпреди големи различия между областите се запазват. На фона на продължителната политическа нестабилност и предизвикателства пред икономиката в края на 2022 г., развитието и отключването на потенциала на регионите ще са от огромна важност.
Местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока трансформация на своята икономика чрез повече производителност и конкурентоспособност, в т.ч. привличане на инвестиции и развитие на индустриалните терени, работа с образователните институции и подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства и мислене отвъд обичайните административни граници.