fbpx

Прибързан ли е европейският енергиен оптимизъм

Енергийната криза, през която преминават развитите страни, ги води до шизофренични постъпки: от призивите за икономия на енергия до неистовото търсене на нови партньори за добив на газ, отбелязва в свой коментар RFI*.

„Ние бием тревога“. С наближаването на зимата в Европа, директорът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) не крие тревогата си за предстоящите месеци. „Ако иска да избегне недостиг на газ, Европа трябва да действа незабавно“, посочва Фатих Бирол. Тя трябва не само да стабилизира запасите си за 2023 г., но преди всичко да може да посрещне зимата на 2023-2024 година.

Според изчисленията на МАЕ, ако някога Русия реши спре доставките си, 30 милиарда кубически метра газ може да изчезнат от европейските резерви. „Тогава хранилищата ще бъдат пълни само 65% в сравнение с 95% днес“, продължава Фатих Бирол.

Международната агенция по енергетика предупреждава срещу прекомерния оптимизъм, който тя отдава на няколко фактора: мекото време през последните седмици в Европа с необичайно високи температури; по-слабото от очакваното търсене от страна на Китай, което позволи на европейците да попълнят запасите си по-лесно; и най-вече отношението на Русия, която никога не е спирала крана на газа, за разлика от петрола. Така през 2022 г. Европейският съюз получи 60 милиарда кубически метра руски газ. Подобно количество ще бъде „много малко вероятно“ през 2023 г., смята Фатих Бирол, убеден, че „още не се вижда краят на мъките ни“.

Африка в помощ на Европа

Преди войната в Украйна, Европейският съюз потребяваше 400 милиарда кубически метра газ всяка година, 45% от които се доставяха от Русия. Но конфликтът поставя пред европейците въпроса за техния енергиен суверенитет и диверсификацията на доставки. „Трябва да осигурим нашата независимост по отношение на руския петрол, газ и въглища“, заяви през март председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Световно производство на електоенергия, по отделни източници (данните са за 2019 г.)
Въглища – 36,7%, Петрол – 2,8%, Природен газ – 23,5%, Ядрена енергетика – 10,3%, Водноелектрически централи – 16%, Геотермална, приливна и др. – 0.5%, Ветрогенератори – 5,3%, Соларни – 2,6%, Биокарбуранти и отпадъци – 2,4%

През 2019 г. над 60% от световното производство на електроенергия е на основата на въглища и природен газ.

ЕС си постави за цел да намали зависимостта си от руския газ с две трети от тази година и планира да се справи на 100 % без него до 2027 година. След войната в Украйна, Комисията и държавите-членки разширяват контактите си с други страни производителки: САЩ, Катар, Египет и Алжир са само основните, но към тях трябва да се добавят нови играчи като Сенегал и Демократична република Конго, които се стремят да разработят наскоро откритите си залежи.

Европейската стратегия не е лишена от парадокси: макар да не изключва получаването на по-големи количества африкански газ, ЕС не пропуска да напомни на развиващите се страни, че трябва да удвоят усилията си, за да се справят без изкопаеми горива и да се борят по-активно с глобалното затопляне.

Маки Сал вижда една „несправедливост“

„Тъй като не сме най-големите замърсители, би било несправедливо да искаме да забраним на Африка да използва природните ресурси, които са в нейните недра“, предупреди сенегалският президент Маки Сал по време на посещението на канцлера на Германия Олаф Шолц през май. За африканското гражданско общество, ангажирано с климатичните проблеми, все пак има необходимост от спешни действия: емисиите на CO2, отделяни в целия свят, никога не са били толкова високи (40,6 милиарда тона през 2022 г.) и целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C в сравнение с прединдустриалната ера, изглежда все по-далечна.

Десетте страни с най-големи емисии на СО2* (в милиарди тона)
*Емисии на СО2 в резултат на изгарянето на изкопаеми горива (за 2019 г.)

През 2019 г. глобалните емисии на CO2, в резултат на изгарянето на изкопаеми горива, възлизат на 33,62 милиарда тона.

На този фон още по-притеснително е, че инвестициите във възобновяема енергия продължават да са много скромни, особено в Африка: според проучване, публикувано тази седмица от фирмата BloombergNef, 434 милиарда долара са били инвестирани във възобновяема енергия в света през 2021 г., от които само 2,6 милиарда на африканския континент. С други думи, 0,6% от общата сума.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"