Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен използва традиционната си годишна Реч за състоянието на съюза, за да обяви една нова инициатива, която, по думите й, ще бъде организирана заедно с България. Визира се свързаността между Южен Кавказ и Централна Азия с европейските пазари, или т. нар. Среден коридор.
„В това повратно време нашето благоденствие и сигурност не се изграждат само у дома. Тази година подписахме споразумения за свободна търговия с Индия, Меркосур, Мексико, Австралия и Индонезия.
Вече имаме търговски споразумения с повече от 80 държави — повече от всеки друг в света. И бизнесът иска от нас още.
Днес мога да обявя нов проект за международна свързаност. Чрез него Южен Кавказ и Централна Азия ще се свържат директно с европейския пазар — това, което наричаме Средния коридор.
Чрез Global Gateway ще се стремим да привлечем до 12 милиарда евро публични и частни инвестиции. Нашата цел е до 2030 г. да диверсифицираме маршрутите, да утроим търговските потоци и да намалим времето за превоз на товари.
За да превърнем това в реалност, ще организираме среща на високо равнище за регионалната свързаност с министър-председателя на България“, посочва фон дер Лайен
Припомняме, Средният коридор (TMTM) свързва контейнерните железопътни товарни мрежи на Китай и страните от Европейския съюз през страните от Централна Азия, Кавказ, Турция и Източна Европа, като това го прави сериозна алтернатива на Северния коридор, включващ Русия.
Многостранна мултимодална транспортна инфраструктура свързва фериботните терминали на Каспийско и Черно море с железопътните системи на Китай, Казахстан, Азербайджан, Грузия, Турция, Украйна и Полша.
Средният коридор допринася за увеличаване на товарния трафик от Китай към Турция, както и към европейските страни и в обратната посока. Маршрутен влак, движещ се по този коридор, доставя стоки от Китай до Европа средно за 20-25 дни и това е едно от основните предимства на този транспортен коридор.
Според официалните данни, за 11 месеца през морските пристанища Актау и Курък по маршрута TMTM са превозени 2,5 милиона тона товари – увеличение от 107% спрямо миналата година. За първи път тази година казахстанският нефт е транспортиран по коридора TMTM.
В същото време, за развитието на маршрута, през октомври 2023 г. железопътните администрации на Казахстан, Азербайджан и Грузия подписаха учредителни документи за създаване на единен оператор на логистични услуги. Наред с това, страните, заедно с Турция, работят за синхронизирано премахване на „тесните“ места по маршрута.
За да се подобрят логистичните услуги, се разглежда въпросът за създаване на „единен прозорец“ за транспортиране чрез TMTM. Пълноценното пускане в експлоатация на цифровия транспортен коридор е планирано за 2024 година.
През октомври 2023 година са подписани споразумения за развитие на TMTM с Китай, които предвиждат увеличаване на експортно-вносните и транзитни превози, помощ от страна на КНР при финансиране на проекти за пристанищна инфраструктура, развитие на мултимодален транспорт по TMTM и други такива.
За да се намали времето, необходимо за доставка на стоки по шосе до пристанищата Актау и Курък, се планира изграждането на магистрала с републиканско значение „Шалкар – Бейнеу“ с дължина 515 километра. В момента се разработва технико икономическата обосновка. Прилагането на мерки за развитие на маршрута ще позволи увеличаване на пропускателната му способност до 10 милиона тона годишно през 2027 година..
България още в средата на 2023 година изрази желание да инициира разговори във връзка с този транспортен маршрут. Разположението на страната ни, нейната пристанищна и жп инфраструктура, както и добрата ни свързаност с Турция е сериозен потенциал, който може да допринесе са атрактивонстта на Средния коридор.
Що се отнася за речта на фон дер Лайен пред Европейския парламент в Страсбург, тя очертава Европа като съюз, който трябва да укрепи способността си да действа самостоятелно в един все по-конкурентен и несигурен свят. Сред основните теми бяха европейската сигурност, конкурентоспособността, отношенията с Китай и САЩ, подкрепата за Украйна, климатичната адаптация, миграцията и развитието на изкуствения интелект.
Една от по-необичайните идеи беше предложението Канада да стане първият „асоцииран член“ на ЕС. Фон дер Лайен представи това като възможност за много по-тясно сътрудничество в областта на отбраната, енергетиката, технологиите, търговията и икономическата сигурност. Канадският премиер Марк Карни, който присъстваше в залата, приветства предложението.
Значително място заеха икономическите отношения с Китай. Фон дер Лайен определи огромния европейски търговски дефицит като проблем, който повече не може да бъде пренебрегван. По думите ѝ дефицитът достига около 1 млрд. евро дневно, а зависимостта на Европа от Китай при критичните суровини, включително редкоземните елементи, създава допълнителен стратегически риск. Комисията възнамерява да използва наличните инструменти за „ребалансиране“ на отношенията и предлага създаването на европейска корпорация за осигуряване и складиране на критични суровини.
При сигурността акцентът беше върху необходимостта Европа да може да реагира по-бързо на нов тип заплахи — от дронове и кибератаки до саботаж и други хибридни действия. Фон дер Лайен предложи създаването на Европейски съвет за сигурност и своеобразен „авариен протокол“ за сигурност, който да включва по-тясно сътрудничество с Великобритания, Канада и Норвегия. Подкрепата за Украйна остава централен елемент от тази политика.
Интересен беше и акцентът върху адаптацията към климатичните промени, а не само върху ограничаването на емисиите. След лято, белязано от горещи вълни, суши и пожари, Комисията предлага европейски план за действие при горещини, стратегия за устойчивост на уязвими региони и европейски подход към застраховането на климатичните рискове. В момента само около една четвърт от икономическите загуби от климатични бедствия в ЕС са застраховани. Предвиждат се и мерки за по-добра подготовка срещу горските пожари, включително възможност за европейски противопожарен флот.
Изкуственият интелект също намери място в речта, но тук позицията на Комисията е по-предпазлива. Фон дер Лайен подкрепи идеята за временно забавяне на развитието на най-напредналите AI системи и заяви, че ще покани водещите компании в областта на frontier AI за разговор за управлението на рисковете.
Сред вътрешните теми беше и защитата на децата онлайн. Комисията възнамерява да предложи забрана за достъп до социални мрежи за деца под 13 години, както и ограничен и контролиран достъп за по-големите деца.
В речта си фон дер Лайен говори и за миграцията, като обяви подготвян европейски механизъм за извънредна реакция при внезапен и масов приток на мигранти.
В крайна сметка речта постави доста различни теми под една обща рамка: Европа трябва да намали зависимостите си, да укрепи собствените си способности и да действа по-единно в свят, в който икономическата конкуренция, сигурността и технологиите все повече се преплитат. Това е и една от най-ясните линии в тазгодишното послание на председателя на Комисията: не просто защита на досегашния европейски модел, а опит той да бъде приспособен към новата международна среда.
