Евростат актуализира интерактивната си публикация „Жилищата в Европа“, с която откроява различията в Европа по отношение на това как живеем. Сред множеството показатели са размер, вид и качеството на жилищата и дали са собствени или наети. Еволюцията на цените на жилищата и наемите също варира значително в различните страни.
Един от начините за измерване на размера на строителния сектор е чрез брутната добавена стойност (БДС), генерирана от тази икономическа дейност като дял от общия БДС. Той е между 5 и 6 % в ЕС в периода 2010 до 2020 г.
Показателите за България сочат 4.9% БДС за строителния ни сектор през 2020 година. Прави впечатление, че има понижение спрямо 2010-та, когато данните сочат 7.1. А голямото срутване е било през 2016 година – 3.9%.
Делът на БДС в строителството е спаднал в 14 държави-членки между 2010 и 2020 г., като най-голямо намаление е в Гърция, България и Испания. Сред държавите-членки с нарастващ дял на строителния сектор през този период, Ирландия, Латвия, Дания, Германия и Унгария показаха най-висок ръст.
Сред страните с най-голям дял – 7 % или повече от общия БДС – са Финландия (7,5 %), Литва и Румъния (и двете 7,3 %), Полша (7,2 %), Австрия и Латвия (и двете 7,0 %).
През 2020 г. в ЕС 5,4 % от БВП са инвестирани в жилища. Данните за България сочат 2.9%, като в Кипър е 7.6, а най-слаба е инвестицията в Гърция – 1.1%.
При цените на жилищата между 2010 и 2020 г. има стабилна възходяща тенденция от 2013 г. с особено големи увеличения между 2015 и 2020 г. Общото увеличение в ЕС е 26 % между 2010 и 2020 г., като в България то е 32 на сто. В 23 страни се наблюдава ръст на цените, като най-голямо е увеличението в Естония (+108 %), Унгария (+91 %), Люксембург (+89 %), Латвия (+81 %) и Австрия (+77 %). Спад на цените е отчетен в Италия (-15 %), Испания (-5 %) и Кипър (-4 %).
Има ръст и при цените в новото строителство, като в ЕС той е 17%.
Цената за изграждане на нови резиденции в ЕС също се е увеличила през периода 2010-2020 г., особено от 2016 г. Увеличението през целия период е 17 %. Сред държавите-членки най-голямо увеличение се наблюдава в Унгария (+63 %), Румъния (+49 %), Латвия (+46 %) и Литва (+39 %). Гърция беше единствената държава-членка, която отбеляза спад (-6 %).
България също е със 17% ръст спрямо 2010 година, като само за последните две години той е 8 на сто.
По отношение на приноса на домакинствата към емисиите парникови газове – отопление, подгряване на вода, готвене и климатизация, средните стойности за ЕС са 669,3 кг на глава от населението през 2019 г. спрямо 921,7 кг през 2010 г.
Домакинствата в България са сравнително екологични с 228.1 кг. През 2019 г. най-големите стойности, от над 1 000 кг на глава от населението, се наблюдават в Люксембург (1 662,1 кг на глава от населението), Белгия (1 245,3) и Ирландия (1 235,9). От друга страна, най-ниска стойност е установена в Швеция (34,6), следвана от Малта (96,3), Финландия (201,7) и Португалия (214,3).
Сред останалите подробни данните за жилищата в ЕС, Евростат изтъква нивата на собственост. През 2020 г. 70% от населението в ЕС е живяло в собствен дом, а останалите 30% – под наем.
България е в Топ 7 с над 84% живеещи в собствен дом. Най-висок дял на собствеността се наблюдава в Румъния 96%, следвана от Словакия (92%), Унгария и Хърватия (и двете 91%).
Във всички държави-членки, с изключение на Германия, притежаването на жилище е най-често срещано. В случая на Германия половината от населението живее в собствен дом, а другата половина под наем. Делът на собствениците на жилища е нисък също в Австрия (55%) и Дания (59%).
Много са показателите, по които се определя качеството на жилището.
Сред тях е размерът на жилищата, измерен като среден брой стаи на човек: средно 1,6 стаи на човек в ЕС през 2020 г. За България цифрата е 1.3 стаи, като сред държавите-членки най-голям брой е регистриран в Малта (2,3 стаи на човек), следван от Белгия и Ирландия (и двете по 2.1 стаи). На другия край на скалата са Румъния (1,1 стаи), Хърватия, Латвия, Полша и Словакия (всички със средно по 1,2 стаи на човек).
Свързан показател е и броят на лицата на домакинство. През 2020 г. в ЕС има средно 2,3 души на домакинство, като данните за България са сходни – 2.4. Сред държавите-членки този брой варира от 2,9 души в Словакия до 2,0 души в Германия, Дания, Финландия и Швеция.
По нива на пренаселеност в ЕС през 2020 г. 17,8 % от населението живее в такова жилище, като делът е намалял от 19,1 % през 2010 г.
През 2020 г. най-високите нива на пренаселеност се наблюдават в Румъния (45,1 %), Латвия (42,5 %) и България (39,5 %), а най-ниските в Кипър (2,5 %) и Малта (4,2 %).
