С предложението си за големи субсидии при закупуването на американски електрически автомобили Джо Байдън предизвика недоволството на по-голямата част от чуждестранните производители, както и на техните правителства. Започва да намирисва на нова търговска война между САЩ и западните им съюзници, пише RFI.
Предвидената отстъпка в плана за икономическо възстановяване Build back better, който в момента се разглежда в Сената, може да достигне до 13 000 долара. От тях 500 долара, ако батерията е произведена в САЩ и 4500 долара, ако автомобилът е сглобен от работници синдикални членове, които, разбира се, работят в американски заводи. Това е щедра отстъпка, която може да намали цената на електро автомобила на американския пазар с една трета.
За Мексико и неговата автомобилна индустрия, която е експортно ориентирана към САЩ, този супер бонус е нож в гърба.
Той представлява много по-голямо орязване на печалбата, отколкото митата спрямо Мексико, въведени от предишната администрация. Според членове на правителството Байдън е „по-лош и от Тръмп“. Канадците също са засегнати като южният съсед на САЩ. Те подготвят ответни мерки, защото смятат, че субсидията противоречи на правилата на митническия съюз, сключен между трите държави. Европейците също реагират: под натиска на германските производители, Брюксел поиска от сенаторите да отхвърлят този бонус.
Направи ли гаф Байдън с този патриотичен супер бонус?
Американският президент е известен със своите гафове, но тук става дума за добре обмислен акт. В името на плана America First, който беше много мил да предшественика му, той действа комплексно и без да се съобразява особено със съюзниците. И най-вече в името на традициония електорат на демократическата партия. От началото на своя мандат Джо Байдън демонстрира загриженост към работниците.
Този бонус към „превръщането на автомобила в зелен“ беше създаден в полза на тримата големи играчи от американската автомобилна индустрия в исторически план. General Motors, Ford и бившият Chrysler, който сега е част от Stellantis, са единствените, при които синдикализацията на работниците е практически автоматична. В замяна те се ангажират до 2030 г. всяка втора произведена кола да бъде електрическа. Това е, за да се догони Китай, който има преднина от цяла дължина в сферата на електрическите автомобили и за да могат и САЩ да излязат на голямата сцена в сектора. В момента има само 12 големи завода за производство на батерии в САЩ срещу 16 в Европа и 136 в Китай. Американската администрация оказва подкрепа на целия отрасъл и като предприема също така мерки за развитието на мрежата от устройства за зареждане на батериите.
Чуждестранните фирми, които имат клонове в САЩ, считат тази конкуренция за нелоялна.
Японците от Тойота са гневни, защото предприятието е част от тези, в които американските работници не са членове на синдикатите. Те се чувстват предадени и ясно заявяват това, макар че засега не става въпрос да се разбутва този пазар, на който в близките десетилетия трябва да бъде обновен целия парк с електрически автомобили. Преди няколко дни японският производител обяви инвестиция от 1,3 млрд долара в завод за батерии в Северна Каролина.
И германските производители, в чиито заводи на американска земя работят 60 000 работници, които също не са синдикални членове, изразиха своето недоволство. Те имат и подкрепата на най-големия производител на електрически автомобили в света Илон Мъск. Той също остро се противопоставя на тази мярка. Всички ще бъдат засегнати от тези протекционистични мерки, но всички те ще удвоят усилията, за да произвеждат повече елекрически автомобили на добра цена на американска земя. И именно това е целта, която Джо Байдън преследва.
Превод Георги Саулов
