Индексът на световните цени на храните се е повишил през април за първи път от една година, но все още е с около 20% по-нисък спрямо рекордно високото ниво през март 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна, сочат данни на Агенцията по храните на ООН, цитирана от Ройтерс.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 127,2 пункта миналия месец април срещу 126,5 за март, съобщава агенцията.
Базираната в Рим агенция заявява, че повишението през април отразява по-високите цени на захарта, месото и ориза, което компенсира спадовете в индексите на цените на зърнените храни, млечните продукти и растителното масло.
„Тъй като икономиките се възстановяват от значителното забавяне, търсенето ще се увеличи, оказвайки възходящ натиск върху цените на храните“, изтъква главният икономист на FAO Максимо Тореро, цитиран от Ройтерс.
Индексът на цените на захарта се повиши със 17,6% спрямо март, достигайки най-високото си ниво от октомври 2011 г. FAO заявяват, че покачването е свързано с опасения за по-свити доставки след ревизии надолу в прогнозите за производство за Индия и Китай, заедно с по-ниски от очакваните преди резултати в Тайланд и Европейския съюз.
Докато индексът на месото се повиши с 1,3% на месечна база, цените на млечните продукти се понижиха с 1,7%, цените на растителното масло паднаха с 1,3%, а индексът на цените на зърнените храни се понижи с 1,7%, като спадът на световните цени на всички основни зърнени култури превъзхожда увеличението на цените на ориза.
„Увеличението на цените на ориза е изключително обезпокоително и е от съществено значение инициативата за Черно море да бъде подновена, за да се избегнат всякакви други скокове при пшеницата и царевицата“, изтъква Тореро, имайки предвид сделката за разрешаване на износа на украинско зърно през Черно море.
В отделен доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури ФАО прогнозира световно производство на пшеница през 2023 г. от 785 милиона тона, малко под нивата от 2022 г., но въпреки това е вторият най-голям резултат в историята.
„Перспективите за 2023/24 г. за производството на ориз по и на юг от екватора са смесени, до голяма степен поради регионално разнообразното въздействие на Ла Ниня“, коментира ФАО.
Агенцията повиши прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2022 г. до 2,785 милиарда тона от предходните 2,777 милиарда, само 1,0% по-малко от предходната година.
Световното използване на зърнени култури през периода 2022/2023 г. се оценява на 2,780 милиарда тона, информира ФАО, което е спад от 0,7% спрямо 2021/22 г. Световните запаси от зърнени култури до края на сезон 2022/2023 се очаква да намалеят с 0,2% от началните си нива до 855 милиона тона, съобщва още Ройтерс.
