Коментарът на Никола Да Силва, изследовател в центъра по икономика на университета Париж 13, е за alternatives-economiques.fr*…
Как можем да опишем мястото, което здравеопазването заема в съвременния капитализъм? В продължение на дълго време доминиращата роля на публичния сектор в производството и финансирането на здравните грижи ни караше да мислим, че здравеопазването е антагонистично на капитала. Комерсиализацията на сектора след 80-те години на миналия век до голяма степен промени ситуацията и изисква преоценка на взаимоотношенията между здравеопазването и капитала. За да направим това, можем да охарактеризираме здравния капитализъм по три различни начина.
Първият начин за характеризиране на здравния капитализъм е да се подчертае степента, до която той следва същата динамика на финансизация (нарастващата роля на финансовия сектор и финансите в широк смисъл в икономическата система на една страна), както капитализма като цяло. Финансизацията предполага не само увеличаване на тежестта на финансовите компании в икономиката, но и разпростиране на начините им на действие в области, които не са техни. Освен това, множество изследвания в областта на социалните науки показват нарастващото влияние на света на финансите върху сектора на здравеопазването.
Случаят с фармацевтичната индустрия е показателен, но той не е изолиран и моделът е подобен навсякъде. Секторът на здравеопазването е особено привлекателен от играчите във финансовия сектор, защото овъзмездяването става посредством социалното осигуряване (т.е. практически почти няма риск). Като поемат контрола върху производството, те го реорганизират, за да увеличат максимално печалбата в ущърб на други аспекти, които често се считат за основни от специалистите.
С превземането на властта, капиталът променя работата на здравните работници, което има тежки последици върху условията за достъп и качеството на предоставяната услуга. Финансизацията по този начин сложи ръка върху лабораториите за медицински изследвания, клиниките, старческите домове и се стреми да разшири допълнително влиянието си, особено върху първичната медицинска помощ.
Финансизацията не се ограничава до предоставянето на здравни услуги, тя се разпростира и върху тяхното финансиране. Такъв е случаят особено с финансирането на дълга на системата за социално осигуряване.
Нов стадий на капитализма
Втори начин за характеризиране на здравния капитализъм е да се подчертае идеята, че секторът на здравеопазването заема централно място в процеса на трансформирането на капитализма като цяло. Това не е част от финансизирания капитализъм, а етап в бъдещото му историческо развитие.
Различните санитарни ограничения след 2020 г. показаха как здравеопазването може да заеме (поне временно) първостепенно значение в организацията на икономическия и социалния живот. Стремежът към добро здравеопазване се споделя широко сред населението, който намира отражение в различните социални конфликти или политически проекти за бъдещето. Например, на фона на целта за пълна заетост се появява и целта за пълно здраве.
Тези виждания намират място в концепцията за антропогенния капитализъм, създадена от Робер Бойе. Това е конфигурация на капитализма, който в момента се конституира, с главна особеност ориентирането на икономическата дейност около процеса на „производството на човек от човек“.
Секторът на здравеопазването не е единственият който участва в този нов капитализъм. Особено значителна е и ролята на образованието и културата. В този модел на развитие, чието признаване стана възможно благодарение на пандемията, нарастването на публичните (или частните) разходи не е проблем, а сърцевината на промяна на начина на мислене в противопоставяне на финансизирания капитализъм.
Капиталистическото бъдеще на света
Третият начин за характеризиране на здравния капитализъм се вписва в това, което Ален Бихр нарича капиталистическо бъдеще на света – тоест начинът, по който капиталът, за да се възпроизвежда, се стреми да подчини цялото общество на своите изисквания. Здравеопазването тук се разглежда като сфера все още малко проучена от капитала. Традиционно е известно, че капитализмът разрушава здравето, било чрез замърсяването, условията на труд, качеството на храната, безработица и т.н.
Но динамиката на капитализма не пренебрегва критиката, той я използва, за да се укрепи. През последните години капиталистите се стремят да покажат, че капитализмът е добър за здравето и че може да предложи перспективи за един привлекателен живот.
Англофонската академична литература използва термина „healthism“, за да обозначи стремежът на обществото да превърне здравето в „ценност на ценностите“. Този стремеж е придружен не само от това всички аспекти на живота да бъдат здравословни, но и от култа към здравото тяло.
Тази промяна по отношение на тялото (и духа) разбира се е придружена от цяла поредица инструменти, които облагодетелстват развитието на капитала. Предлагането на здравни грижи вече не се разглежда като еднакво за една и съща потребност, а е диференцирано според вкуса на пациента и платежоспособността му. Появи се поведенческата здравна застраховка, застрахователен продукт, който вече предлага финансови или други материални преимущества за хората, които да склонни да приемат „добро“ здравословно поведение.
В сърцевината на тази нова форма на застраховане е промяната в отношението към тялото чрез използване на здравословни методи на живот. По този начин цифровизацията на ежедневието се разпространява далеч отвъд застраховането и включва спонтанното ангажиране на гражданите.
Разграничаването по този начин на различните концепции за здравния капитализъм ни позволява да осъзнаем трудностите, пред които сме изправени, за да окажем съпротивата нрещу него. Това явление не се развива само по инициатива на капитала. Той разчита на легитимните стремежи към здраве, които възнамерява да трансформира, за да адаптира към тях желанието си за експанзия.
Здравният капитализъм се основава на прогресивна трансформация на взаимоотношенията с тялото и със самия живот. Защитаването на друга здравна политика и отстъплението на капитала от здравната сфера вероятно предполага защита на други разбирания за човешкия живот.
*Превод Георги Саулов
