Масовото отхвърляне на консерваторите, гъвкавата изборна стратегия, наличието на прекалено много благоприятни обстоятелства, доведоха до смазващо мнозинство на лейбъристите в Камарата на общините. Въпреки това обаче, голямата им победа не отразява съществено увеличаване на вота за тях, сочи анализ на alternatives-economiques.fr
„Цунами“, „съкрушителна победа“: това са най-често срещаните определения за парламентарните избори във Великобритания. Лейбъристите постигнаха един от най-впечатляващите успехи в своята история, след като спечелиха 411 депутатски места (с 209 повече от 2019 г.) и нанесоха съкрушително поражение на консерваторите (те загубиха 244 места в Камарата на общините и разполагат с едва 120). Този успех обаче прикрива една доста по-многозначна електорална и политическа реалност.
Резултатът на Лейбъристката партия е по-лош (33,7% от гласовете), отколкото по време на провала през 2017 г. (с 40% от гласовете и 2,5 милиона повече гласове), и малко по-добър от този през 2019 г. (32,1%).
Въпреки по-лошия резултат от 2017 г. и незначително по добрия от 2019, лейбъристите печелят заради провала на торите.
Как можете да постигнете по-добър резултат с по-малко гласове?
Всъщност по-ниската избирателна активност (60%) и най-вече едномандатната мажоритарна система в един тур позволиха на лейбъристите да спечелят 65% от местата с едва 34% от гласовете. Тази система можем да я наречем „Победителят взема всичко“, тъй като избран е кандидатът спечелил най-много гласове.
Тази система облагодетелства лейбъристите за сметка на консерваторите и жестоко наказва малките партии.
Новата партия на мнозинството също се възползва от масовото недоверие към консерваторите, дълбоко дискредитирани след 14 години на власт, неуспехите на Брекзит и поредицата от скандали. С близо 7 милиона загубени гласа и само 120 места, те записаха най-лошия си резултат от създаването си през 1834 г.
Допитване, проведена по време на кампанията, показва, че основната мотивация на почти половината (48%) от избирателите на лейбъристите е била „да се отърват от торите“, а за 13% – „промяната“ и за 5% – програмата.
Освен това, кампанията на Лейбъристите беше особено добре насочена към стратегическите избирателни райони, където се очакваше разликата да бъде минимална, за сметка на районите, които са техни традиционни крепости.
И накрая, сривът на Шотландската национална партия, която загуби 39 места, създаде допълнително изключително благоприятни условия за Лейбъристката партия.
Промяната на курса на партията, след като Киър Стармър пое ръководството през 2020 г., даде плодове след периода на раздори по време на мандата на по-радикалния и по-неконсенсусен Джереми Корбин. В опит за реванш бившият лидер се кандидатира като независим и успя да запази мястото си в парламента като победи кандидата на лейбъристите.
Крайната десница на Найджъл Фарадж остава да дебне в засада
С най-голямото си мнозинство след това на Тони Блеър през 1997 г., лейбъристите априори разполагат с удобно поле за маневриране. Въпреки това, те се връщат на власт повече благодарение на наказателния вот срещу противниците им, отколкото на вот в подкрепа на тяхната програма, която между другото не предлага истинска промяна.
Други сигнали за слабост: разликите в гласовете по места са значително по-малки в сравнение с двата предишни избора и ако лейбъристите постигнаха напредък в най-оспорваните избирателни райони, то те загубиха преднината си в тези, които считат за свои крепости.
Те загубиха няколко места срещу независими кандидати в райони, където мюсюлманското население не възприема подкрепата им за Израел във войната в Газа. Прави впечатление и напредъкът на еколозите (Партия на зелените), които получиха 7% от гласовете (с 4% повече от 2019 г.).
„Стратегията на Стармър за идеологическа промяна в Лейбъристката партияи показване на образ на сериозен и прагматичен политик изглежда даде резултат, но не толкова голям, колкото се очакваше. Партията губи гласове отляво и без да успее да привлече много гласове от консерваторите“, отбелязва Денис Рейер, изследовател на Лейбъристката партия.
Преди всичко обаче, триумфът на лейбъристите не бива да прикрива успеха на крайнодясната партия на Найджъл Фараж, „Да реформираме Великобритания“ като привлече електората, който остана про-Брекзит и продължи да оре на антиимиграционната нива. Макар, че спечели само 5 места, тя получи 14% от гласовете, което е повече дори от либерал-демократиге (13%, но 72 места).
Във Великобритания, както и във Франция, левицата трябва, като управлява с решителна социална политика, да не допусне идването на власт на крайната десница на следващите избори.
