В Турция Централната банка продължава да действа обратно на колегите си от другите централни банки. Миналата седмица тя понижи основния си лихвен процент. Тази политика, ръководена от президента Ердоган, води до разнопосочни ефекти: инфлацията се покачва опасно, но икономическият ръст остава стабилен, сочи анализ на RFI*.
Гуверньорът на Централната банка, третият на този пост за последните две години, назначен да прилага буквално политиката, диктувана от Реджеп Ердоган, трябваше да намали основния лихвен процент с пункт и половина до 9,5%. За една година този процент беше намален два пъти. Това е политика напълно непригодна за борба с инфлацията. Според икономическата теория, а и според практиката, повишаването на лихвите е средството за укротяване на инфлацията, защото по този начин се охлажда икономиката. Но президентът Ердоган не се интересува от това, той вярва, че нещата се случват точно обратното.
Чудото обаче не се състоя. Инфлацията продължава да расте неудържимо и тя се покачи за една година от 20 на 84% според официалните данни. Зад това псевдоубеждение на президента Ердоган стои преди всичко друг икономически избор – да се поддържа на всяка цена стабилен икономически растеж. С това той се опитва да ухажва своя електорат, който се състои преди всичко от дребни собственици. Шест месеца преди президентските избори, на които той се надява да спечели трети мандат, централната банка има само една цел – да предложи атрактивен лихвен процент, за да стимулира растежа.
И за момента турският растеж остава устойчив
От януари насам той надхвърля 7%. Тези добри макроикономически показатели се отразяват на фондовия пазар. Той показа увеличение с повече от 60% за една година, рекорд, който е в рязко противоречие с другите нововъзникващи финансови центрове. Още един показател, който предизвиква учудване – държавата запазва доверието на пазарите. Издадените в началото на ноември облигации предизвикаха три пъти по-голямо търсене от необходимото. Тя успя да събере 1,5 милиарда долара за осемгодишни облигации с доходност 10%.
Тези впечатляващи резултати контрастират с трудностите, с които се сблъскват турските домакинства
Цените на хранителните продукти, разходите за жилището и транспорта са се увеличили почти две пъти. Този скок се дължи отчасти на срива на турската лира, която загуби 30% от стойността си спрямо долара. Така нарастват цените на вносни продукти, които имат жизненоважно значение като петрол и лекарства и се увеличава търговският дефицит. Безработицата, която достигна 10%, засяга главно източната част на страната. В по-развитата западна част тя е в приемливи граници. Това се дължи на приходите от туризма от страните от Персийския залив и Русия и на строителния сектор, който изпитва благотворното влияние на този макроикономически подем.
Как да тълкуваме тези толкова разнопосочни показатели?
Според критично настроени икономисти този курс се осъществява на гърба на турските граждани. Изправени пред галопираща инфлация, те направиха големи дългове, за да компенсират спада в покупателната си способност. От друга страна, държавният дълг остава умерен. Той е под 40% от БВП. Тази политика за растеж отслабва основите на икономиката.
За да избегне финансовата криза, която може да бъде предизвикана от изчерпването на валутните резерви, президентът Ердоган получи подкрепата на своите съюзници. Китай, Обединените арабски емирства и особено Катар попълниха валутните му резерви. На свой ред Рияд би могъл да депозира 5 милиарда долара в сметките на Централната банка. (Шест години след убийството в Истанбул на журналиста Джамал Кашоги този подарък ще отбележи помирението на Турция със Саудитска Арабия). Без тази външна подкрепа валутните резерви на страната ще бъдат под сериозен натиск.
Следователно, турската икономика се основава на несигурен и много изкуствен баланс. Нетипичният ѝ растеж би трябвало бързо да спре през 2023 г. Далеч не е сигурно, че залогът, който направи Реджеп Ердоган, ще издържи до следващите избори.
*Превод Георги Саулов
