Арктика се е затоплила почти четири пъти по-бързо от останалия свят през последните 40 години: заключенията са от ново проучване, което смята, че се подценяват климатичните модели на полюсите, чието затопляне оказва преобладаващо влияние върху повишаването на нивото на моретата. Изследването се фокусира преди всичко върху затоплянето на областта около Северния полюс, разказва France 24*.
Полярно засилване на затоплянето в Арктика
През 2019 г. Междуправителствената група експерти по климатичните промени към ООН (IPCC) изчисли, че Арктика се затопля „повече от два пъти по-бързо от средното за света“ в резултат на процес, специфичен за района. Това явление, наречено „арктическо засилване“, възниква, когато морският лед и сняг, които естествено отразяват слънчевата топлина, се стопят в морска вода. Тогава тя започва да абсорбира повече слънчевите лъчи и съответо да се нагрява и повишава температурата си.
В новото си проучване учените, базирани в Норвегия и Финландия, анализират четири набора от температурни данни, събрани в целия Арктически кръг от сателити след 1979 година. Това е годината, в която сателитните данни за първи път станаха достъпни.
Те стигат до извода, че Арктика се затопля средно с 0,75°C на десетилетие, което е почти четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. Поради парниковите газове, емитирани в резултат на човешка дейност, главно от изкопаеми горива, планетата вече е повишила температурата си с близо 1,2°C от времето на прединдустриалната ера.
„В научната литература се смята, че Арктика се затопля около два пъти по-бързо от останалата част на планетата, така че бях изненадан, че нашето заключение е много по-високо от тази оценка“, обяснява Анти Липонен, член на Финландския институт по метеорология и съавтор на изследването.
Проучването обаче е установило големи разминавания на локално ниво в скоростта на затопляне в Арктическия кръг. Например евразийската част на Северния ледовит океан, близо до норвежкия архипелаг Свалбард и руската Нова Земя, се затоплят с 1,25°C на десетилетие – около седем пъти по-бързо от останалия свят.
Предишните модели са вече остарели
Екипът установява, че най-новите климатични модели предвиждат затопляне на Арктика с около една трета по-малко, отколкото показват собствените им данни.
Това несъответствие може да се обясни, според тях, с остаряването на предишните модели на арктическия климат, въпреки че те непрекъснато се подобряват. „Следващата стъпка може би трябва да бъде да разгледаме тези модели и да видим защо те не предвиждат това, което констатираме в наблюденията си и какво въздействие ще има това върху бъдещите прогнози за климата“, каза Анти Липонен.
Интензивното затопляне на Арктика оказва сериозно въздействие върху живота на местните жители и местната фауна, тъй като ловът зависи от стабилността и продължителността на морския лед. Но освен това, то ще има последици и върху целия свят.
„Промяната на климата е причинена от човека и със затоплянето на Арктика нейните ледници ще се стопят, което ще се отрази на нивото на световния океан“, казва Анти Липонен. „Нещо се случва в Арктика и то ще засегне всички нас“, изразява тревогата си той.
Топенето на ледената шапка е основният двигател на покачването на морското равнище, изпреварвайки топенето на ледниците и разширяването на океана поради затоплянето на водата. Топенето на морския лед (ледът в океаните) не повишава морското равнище.
Според IPCC нивото на моретата се е повишило с 20 см от 1900 г. насам. Скоростта на това покачване обаче се е утроила след 1990 г. И в зависимост от различните сценарии, океаните могат да се покачат с още от 40 до 85 см до края на века. Ледената покривка на Гренландия, която, според неотдавнашни проучвания, може да се доближи до „критичната точка“ на топене, съдържа количество вода под формата на лед, способно да повиши нивото на океаните на Земята с до шест метра в случай на неговото стопяване.
*Превод Георги Саулов
