International Budget Partnership публикува глобална карта на отчетността, представяща международно сравнително изследване „Бюджетни разходи за борба с КОВИД: пропуски в отчетността”.
Партньор на организацията за България е Институтът за пазарна икономика.
Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Обявените до края на 2020 г. антикризисни пакети на глобално ниво надхвърлят 14 трилиона щатски долара. Независимо от нуждата от гъвкавост и скорост в действията, правителствата трябва да харчат прозрачно, отговорно и с отчитане на интересите на засегнатите страни.
В този контекст глобалната карта на отчетността показва, че
- Повече от две трети от правителствата не управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси;
- Почти две трети не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки;
- Почти половината от правителствата са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите;
- Само около една четвърт от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.
Глобалната карта на отчетността е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване „Отворен бюджет 2021“. Покрити са всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември 2020 г. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.
Прилагайки критерии, съобразени с най-добрата практика за прозрачност, участие и надзор върху разходването на публични средства, оценката показва, че в нито една от анализираните страни не е постигната „значителна“ степен на отчетност, а едва в 4 – Норвегия, Австралия, Перу и Филипините – тя може да се определи като „достатъчна“. България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група – на страните, осигуряващи „частична“ отчетност. Най-много – 55, са държавите с „ограничена“ отчетност.
България се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с КОВИД, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки.
В същото време, осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на Народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничава отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата – слабост, отчитана и в редовните индекси „Отворен бюджет“.
Подобрение в прозрачността може да се постигне и с прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство.
