Във време, когато страховете ни от климатичните промени непрекъснато нарастват, железопътният транспорт, който е електрически и отделя много малко парникови газове, се оказва незаобиколима алтернатива на самолетите и автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Въпреки това, според проучване, влакът още не е готов да се възползва от своя шанс, отбелязва в свой репортаж France 24*.
Засушавания и горещи вълни в Африканския рог, в Южна Азия, а сега и в Испания и на други места в Европа: през 2023 г. нашата планета се задушава още преди да е настъпило лятото. 2022 година обаче вече беше най-горещата, регистрирана някога в повече от десет страни.
В световен мащаб транспортът е вторият най-голям замърсител с парникови газове след енергетиката. Но според учените, трябва да се действа тук и сега.
Алтернатива с много ограничено въздействие върху околната среда е налице: влакът. Проучване, публикувано в края на април от Réseau Action Climat (RAC) и Harris Interactive, озаглавено „Французите и използването на влака“, разкрива един парадокс: възприеман като зелен, бърз и приятен, осем от десет французи харесват железопътния транспорт. Но 53% признават, че предпочитат пътуване с превозни средства с по-големи въглеродни емисии.
Въпрос на цена
Резултатите от проучването не оставят никакво съмнение: главният виновник за това е цената. Цените на SNCF (френската национална ж-п. компания) се увеличиха с 5% през 2022 г., според данни, предоставени от компанията, поради скока в цените на енергията.
Цената на билета ще продължи да расте и през 2024 г. поради друга причина: увеличението на таксите за железопътен транспорт, които SNCF плаща на SNCF железопътна инфраструктура. Последната беше силно засегната от рязкото поскъпване на суровините, използвани в нейните обекти.
Тази такса функционира на същия принцип както толтаксата, която плащат автомобилистите за магистралите. Тя е една от най-високите в Европа и представлява около 40% от цената на билета на SNCF.
„Това е тежък проблем, който изобщо не насърчава пускането на нови влакове“, казва Валантен Дефонтен, отговорен за устойчивата мобилност в Réseau Action Climat (RAC) и съавтор на проучването. Според него, държавата трябва да си направи аритметиката, като намали цената на единичната такса и същевременно увеличи броя на влаковете в движение. Така тя може да разчита на приходи, идентични с настоящите.
Ситуацията е много по-добра от другата страна на Рейн
Министърът на транспорта, Клеман Бон, обяви от своя страна, че се подготвя въвеждането на „единен билет“ за целия обществен транспорт във Франция. От RER до TER един „билет“ би ви позволил да се качите на всеки вид обществен транспорт в страната.
Този универсален транспортен билет със сигурност е необходимо условие, обяснява Валантен Дефонтен, но проектът избягва отговора на основния въпрос за цената. „Жалко“, продължава експертът, „все пак виждаме как в Германия и Австрия, привличат тълпи в железопътния транспорт като го правят по-евтин“.
Предлаган в Германия от юни 2022 г., месечният билет от 9 евро наистина е продаден на 52 милиона потребители и спести на планетата 8 милиона тона CO2, според изчисления на Германската асоциация за обществен транспорт VDV. Предназначена да компенсира въздействието на растящите цени на енергията след войната в Украйна, мярката приключи през септември, но в Австрия „климатичен билет“ позволява неограничено ползване на целия национален транспорт срещу три евро на ден.
„Предизвикателството е да се насочим към подобни модели, но Франция не поема по този път поради липса на политическа воля“, изтъква Валантен Дефонтен. Още по-лошо, емисиите на парникови газове Made in France дори са се увеличили с 2% през 2022 година.
Влакът: въпрос и на наличието на автобуси и велосипеди
Портфейлът не е единственото препятствие на пътя на влака, обяснява Валентин Дефонтен. Потребителят често се сблъсква с един проблем: как да осъществи пътуването от гарата на пристигане до крайната си дестинация? При липсата на подходящ транспорт, особено в селските райони, въпросът остава нерешен. Всъщност „потребителят, който отива с колата си до една гара, за да вземе влака, се изкушава да остане в автомобила до крайната си дестинация, изоставяйки железопътния вариант“, казва със съжаление транспортният експерт.
Оставяйки гарите да се превърнат в „търговски центрове“, властите са забравили първоначалната им функция – „интерфейси за мобилност“, коментира той. Ако съществуват инфраструктури като местостоянки за велосипеди под наем или спирки на автобуси, този пречка няма да е толкова непреодолима, смята Валентин Дефонтен. „Възможностите на обществения транспорт съществуват, те не трябва да се създават, а просто да се преосмислят и разширяват“.
Огромна разлика в емисиите
Напълно чистият вид транспорт все още не е изобретен. Но няма място за дебат относно екологичното въздействие на влака при условие, че локомотивът е електрически, казва Валантен Дефонтен. „Разликите в емисиите на парникови газове с превозните средства, задвижвани от изкопаеми горива, са колосални“. За едно и също разстояние влакът отделя до 130 пъти по-малко парникови газове от самолета и средно 20 пъти по-малко от автомобили с ДВГ, според изчисления на Агенцията за околна среда и контрол на енергията (Ademe).
Изграждането на железопътна инфраструктура със сигурност води до унищожаване на почвата и има неизбежни екологични последствия. Но според Валантен Дефонтен въпросът е да се поддържа наличната мрежа, а не да се разширява.
За да се насърчи изборът на ж-п транспорта, остава само, според него, да се увеличи броят на влаковете. И след това хайде да се качим на тях.
*Превод Георги Саулов
