Total Energies, Shell, Exxon… Западните петролни суперголеми компании поеха ангажименти за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Но какво точно струват те, коментира за alternatives-economiques.fr* неазивисимият консултант по енергийните въпроси Стефан Хис…
След Конференцията на ООН по изменението на климата в Париж (COP21) петролните компании са във все по-голяма степен изложени на риска да видят, че тяхната изключително печалбоносна дейност може да се свие или дори в крайна сметка да изчезне. Най-големите от тях поеха силно рекламирани в медиите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Дали сме в зората на коренна трансформация на тези международни компании, някои от които със стогодишна история, или това не е поредното упражнение в „зелено измиване“**?
През 2015 г., по време на срещата си в Париж, 169-те държави, страни по конвенцията на ООН за климата, се споразумяха относно целта да се ограничи повишаването на глобалната температурата до края на века до доста под + 2° C и ако е възможно до + 1,5° в сравнение с прединдустриалната ера.
Тази цел в крайна сметка получи широко одобрение след публикуването през 2018 г. от Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) на доклад, който показва, че последиците от глобално затопляне с +1,50С вече ще бъдат много сериозни. Този доклад определя условията, при които тя може да бъде постигната. Те минават през достигане в световен мащаб на прага от „нулеви нетни емисии“ до средата на века. Това означава, че емисиите, които не могат да бъдат отстранени, трябва да бъдат компенсирани чрез равностойно улавяне на CO2 посредством средства, базирани или на биомаса (засаждане на гори) или на промишлени процеси (улавяне и съхранение на CO2).
В резултат на този доклад, целта „нулеви нетни емисии“ през 2050 г. беше приета от много държави (САЩ, Европейски съюз, Китай и др.), региони, градове и частни компании. Под натиск по-специално на своите акционери-активисти, големите западни петролни компании (Exxon, Chevron, Total Energies, BP, Shell, Eni) се включиха в това движение и сега претендират, че имат същата амбиция.
Проблемът с изгарянето – на заден план
Тези компании поеха ангажимента да постигнат „нулеви нетни емисии“ през 2050 г. като изпълнят една поредица от ключови показатели, които могат да бъдат измерени количествено. Те могат да бъдат обединени в две основни групи: от една страна намаляването на емисиите на парникови газове, от друга страна, инвестициите в нисковъглеродни производства, които трябва да подготвят постепенното отказване от дейности, свързани с използването на нефт и газ.
Но когато анализираме техните ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, първото, което се вижда е, че основните усилия на шестте големи компании са са насочени към намаляване на техните емисии, свързани с производството и преработката на петрол, т.е. „обхвати“ 1 и 2, и много по-малко към „обхват“ 3, т.е. емисиите, които се отделят при изгарянето на продуктите, които тези компании продават, като се започне с горивото за автомобилите и самолетите. Но в газово-петролния сектор обхват 3 представлява 80% от емисиите в цялостната производствена верига от производителя до крайния потребител. Тук се крие основното предизвикателство.
Вие казахте „обхват“
Във въглеродното уравнение на едно предприятие в обхват 1 се включват преките емисии, свързани с производството, в обхват 2 – непреките емисии, свързани с потреблението на електроенергия и в обхват 3 – останалите непреки емисии нагоре по цялата производствена дейност на даденото предприятие: транспорт, потреблението от крайните потребители, професионални пътуване и т.н.
В Съединените щати напълно отказват да включат обхват 3 в своите ангажименти. Когато Exxon Mobil и Chevron казват, че се присъединяват към целта „нулеви нетни емисии“ през 2050 г., за тях това означава постигане на въглеродна неутралност само за техните емисии, свързани с производството на петрол и неговата преработка. Техните европейски конкуренти показват много по-големи амбиции, защото целите им се отнасят и до обхват 3.
Дяволът обаче се крие в подробностите: какво включваме и какво не в уравнението. Стремежът на големите компании да намалят отговорността си по отношение на климата се вижда в избора им на методология за оценката в каква степен те се доближават до целта „нулеви нетни емисии“ през 2050 година.
Първо, обхватът на емисиите, които големите компании изчисляват, се ограничава само до промишлените предприятия, които те управляват, а не и до тези, които притежават, чието управление много често се възлага на независим подизпълнител. Разликата между двете обаче е от порядъка на 20% до 30%.
Други трикове при правене на оценката
Друга трик: пластмасите, произведени от техния петрол, се разглеждат като „въглеродни поглътители“, тъй като, след като те не се изгарят, значи не отделят въглероден диоксид. Но знаем много добре, че в крайна сметка тези пластмаси ще завършат по един или друг начин жизнения си цикъл като CO2, изхвърлен в атмосферата, или посредством процес на биоразграждане (който може да бъде много бавен…) или чрез изгаряне в инсинератори (когато те бъдат изхвърлени на боклука, например).
Тези компании също така искат да броят като свои само емисиите от нефта и газа, който произвеждат, но не и който продават, без да са ги произвели. Наистина през тези компании преминават транзитно големи количества петрол и газ. Те продават част от изкопаемите горива, добивани в находищата, които притежават, но също така купуват петрол, който преработват, и накрая купуват бензин, който продават в бензиностанциите, но който не са непременно те рафинирали.
Подобно разграничение позволява, например, на Exxon за 2022 г. да намали отчета си за своите емисии от 720 милиона тона изразени в еквивалент на CO2 на 540 милиона тона годишно.
IPIECA, организация, която установява стандартите за отчитане на въглеродните емисии, посочва, че за да избегнат двойните отчитания, петролните компании могат да изберат етапа, който считат за най-представителен за оценката на отговорностите си в „обхват 3“. Следователно те нямат колебание да изберат най-благоприятния етап.
Интересен е случаят с Total Energies, които съдят Greenpeace по този въпрос. Френският енергиен гигант оцени на 400 Mt еквивалент на CO2 годишно емисиите на парникови газове, получени от изгарянето на продадените от нея продукти. Грийнпийс, от своя страна, оцени общия баланс на емисиите на Total Energies на 1600 Mt еквивалент на CO2, или 4 пъти повече.
Разликата идва основно от търговската дейност на компанията. BP и Shell, от друга страна, използват „обхват 3“ за изчисляването на техния индекс (изразен в емисии спрямо потреблението), т.е. това е методология съпостъвима с тази, използвана от Greenpeace. Така емисиите им са съответно от порядъка на 1,6 и 1,2 Mt еквивалент на CO2.
Всяка компания има собствен метод за измерване
Климатичната релевантност на тази диверсификация е много съмнителна. Представянето на газа като „преходна енергия“ все повече се оспорва въз основа на по-новите изследвания на нивото на изтичане на метан, което в определени случаи може да направи негативното въздействие на природния газ върху климата толкова голямо, колкото и на въглищата.
Отказ от поетите ангажиментите
Нито една от тези компании в момента не се ангажира да спре инвестициите в сектора на изкопаемите горива (част, от които е газът), противно на препоръките на Международната агенция по енергетика (IEA) в доклада си за условията за ефективно реализиране на сценария за „нулеви нетни емисии“ през 2050 година.
Нещо по-лошо, някои от гигантите в сектора дори се отказаха от поетите ангажиментите. Shell обяви в началото на юни намерението си да стабилизира или дори леко да увеличи производството си на петрол до 2030 година. По този начин се отказа от целта, която преди това (февруари 2021 г.) беше обявил – да намали производството на петрол с 1%-2% годишно.
От своя страна BP обяви през февруари 2023 г., че нейното производство на нефт и газ през 2030 г. ще бъде с 25% по-ниско в сравнение с 2019 г., като по този начин отмени предишния си ангажимент за 40% намаление за този период. Следователно BP също отстъпи и от целите си за намаляване на парниковите газове: за емисиите, свързани с потреблението на нейните продукти (обхват 3), британската компания вече говори за намаление от само 20-30% през 2030 г. в сравнение с 2019 г., което е по-ниско от предишната обявена цел от 35%-40%.
И накрая, Total обяви на 27 септември 2023 г. в Ню Йорк увеличаване на производството на въглеводороди с 2-3% годишно до 2028 г.
Вярно е, че сега големите компании инвестират в дейности с „ниски въглеродни емисии“, едно усилие, което се оценява в световен мащаб на 17 милиарда долара през 2022 година. Но едновременно с това те продължават развитието на петролния и газовия сектор, на който се падат повече от 80% от техните инвестиции.
Петролните гиганти: малко повече зелени инвестиции, но все още твърде много сиви
„Нисковъглеродните“ инвестиции на големите петролни компании през 2022 г. в милиарди долари:
В тези „ниско въглеродни“ стратегии американските компании дават приоритет на проектите за улавяне и съхранение на CO2, предназначени в крайна сметка да намалят емисиите на техните основни инсталации, като същевременно позволяват продължаването на техния бизнес модел. Що се отнася до европейските петролни компании, настъпи значително движение към диверсификация с възобновяеми енергийни източници, но остава едва забележимо в балансите на дейността им. Например в Total Energies, компанията, която е най-напреднала в тази диверсификация, на възобновяемите енергийни източници се пада по-малко от 1% от произведената енергия.
В бъдеще се очаква ситуацията да се подобри, но не съществено. В най-добрия случай възобновяемите енергийни източници представляват 25% до 30% от общите инвестиции на тези компании. По този начин те все още инвестират активно в изкопаемите горива, а „нисковъглеродните“ инвестиции остават незначителни в сравнение с общите световни инвестиции във възобновяемата енергия, които се оценяват на близо 500 милиарда долара през 2022 година.
Нито една петролна компания все още не е поела ангажимент повече да не инвестира в нефт или газ, припомня Oil and Gas Benchmark. Неправителствената организация Reclaim Finance заключава в неотдавнашен анализ, че нито една от големите петролни компании няма стратегия, съобразена със сценария на Международната енергийна агенция за „нулеви нетни емисии“ за 2050 г. От 4 трилиона долара печалби, реализирани от петролния и газовия сектор през 2022 г., само 0,5% са реинвестирани в нисковъглеродния сектор.
Това накара Кристиана Фигурс, един от архитектите на Парижкото споразумение, бивш генерален секретар на Конвенцията на ООН за изменението на климата, да каже в началото на юли: „Мислех, че петролните компании могат да се променят, но грешах.“
*Превод Георги Саулов
**практика, в която се използват медийни кампании, PR акции и отвличане на вниманието, за да се заблуди обществеността, че продуктите, целите и политиките на една организация са по-екологични, отколкото всъщност са
