Краят на снабдяването с руски газ усложнява изпълнението на ангажиментите, поети от петнадесетина страни от ЕС да изоставят въглищата до 2030 година, коментира в свой анализ Les echos.
На кой идва редът след Германия, Австрия и Нидерландия? След спирането на кранчето на руския газ, възможността да се прибегне до използването на въглища за производството на електроенерегия се обмисля все повече от европейските правителства. България, Италия, Великобритания и дори Франция започнаха да разглеждат въпроса. В същото време значително нарасна вносът на въглища от Южна Африка към Европа.
Този процес, който би трябвало да се засили след забраната за внос на руски въглища в Европейския съюз от втората седмица на август, се съвместява трудно с решенията, приети от повече от половината от страните-членки. В името на борбата срещу глобалното затопляне 17 от тях, между които и Германия, се ангажираха да се откажат напълно от въглищата до края на 2030 година.
Връщане в играта
Австрия, Швеция, Белгия и Португалия вече не използват въглища. Остава да разберем докога. От тези четири страни само Португалия, чрез вътрешния си министър Дуарте Кордейро, даде да се разбере, че няма намерение да пусне отново последната си централа на въглища, затворена в края на миналата година. За тази страна, в която две трети от енергията, която се потребява е от възобновяеми източници, това е въпрос на национален суверенитет.
Австрия не е толкова категорична. Последната ТЕЦ в страната, която беше затворена през 2020 г., може да бъде пусната отново. Енергийните органи в Дания и Швеция, които също се притесняват за производството си на електроенергия, разглеждат подобен сценарий.
Възползване от кризата
На този етап все пак е трудно да говорим за отказ от ангажиментите. Заявените намерения не се отнасят до нови инвестиции във въглищни централи, а по-скоро за повторно отваряне и оптимизиране на вече съществуващите. „В краткосрочен план това е неприятно, но в редица случаи няма друг начин“, смята един евродепутат. В средносрочен план за сметка на това, според него, няма необходимост да се променят плановете на Европа за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година.
Напротив, тя е напълно постижима в лицето на плана REPowerEU. Той предвижда делът на възобновяемите енергии в електрическия микс на ЕС да достигне 40-45% през 2030 г. вместо сегашните 22%. „Потребяването на повече въглища ще доведе до покачването на цената на СО2“, посочва експерт. С други думи, ще направи много по-скъпо използването на този изкопаем енергоизточник.
„Трябва да се възползваме от тази криза, за да вървим напред, а не да се връщаме назад към замърсяващите енергоизточници“, заяви председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен. „Това трябва да остане временна мярка, колкото е възможно за по-кракто време“, смята Сам Ван ден Плас от НПО Carbon Market Watch. Трябва да се запитаме за възможностите на страните, които използват или се готвят за използват въглищата, да спазват плановете си за съкращаване на въглеводородните емисии. „Ако се отделят повече емисии от изгарянето на въглищата, други отрасли и сектори на икономиката трябва да съкратят своите“, посочва той.
