Въпреки засилващите се предизвикателства икономиката на ЕС ще продължи да пистаге темпове на растеж. Това сочи есенната икономическа прогноза, представена днес от Европейската комисия.
Изтъква се, че с напредването на кампаниите за ваксинация и с постепенното премахване на ограниченията растежът се е възобновил през пролетта и е продължил, без да отслабва, през лятото благодарение на повторното отваряне на икономиката.
Сред заключениета се посочва, че макар въздействието на пандемията върху икономическата активност е намаляло значително, COVID-19 все още не е победен и възстановяването зависи в голяма степен от развитието на болестта както в рамките на ЕС, така и извън него. На фона на неотдавнашното рязко увеличение на случаите на заразени в много държави, не може да се изключи повторното въвеждане на ограничения, които оказват въздействие върху икономическата дейност. В ЕС този риск е особено важен в държавите членки със сравнително нисък процент на ваксинация, каквато в най-голяма степен е България.
Конкретно за страната ни прогнозата е, че ниските нива на ваксиниране и високите цени на енергията са краткосрочни предизвикателства за възстановяването.
По повод въведеното изискване за зелен сертификат от здравните ни власти, се отбелязва, че предвид ниските нива на ваксиниране в страната, тези ограничения ще натежат върху частното потребление в продължение на няколко месеца, докато се постигне гладко функциониране на новия режим и по-високи нива на ваксиниране.
Като цяло се очаква реалният БВП на България да нарасне с 3,8% през 2021 година. През 2022 г. се предвижда растежът на БВП у нас да се ускори до 4,1% и да остане силен около 3,5% през 2023 г. Прогнозира се обаче, че ръстът на цените на енергията и храните ще подкопаят покупателната способност на домакинствата с ниски доходи.
По отношение на инфлацията се очаква годишната да се ускори до 2,4% през 2021 г. и 2,9% през 2022 г. на фона на високите цени на енергията и техните вторични ефекти. След това се прогнозира, че инфлацията ще се забави до 1,8% през 2023 г., тъй като се очаква тези ефекти да изчезнат.
Общо за ЕС очакването е темп на растеж от 5 %, 4,3 % и 2,5 % съответно през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., като се обръща внимание, че тази прогноза зависи в голяма степен от два фактора: развитието на пандемията от COVID-19 и темпото, с което предлагането се адаптира към бързото възстановяване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.
Сред констатациите е и това, че европейската икономика се е върнала към растеж по-бързо от очакваното. Изтъква се, че през второто тримесечие е регистриран 14 % растеж на БВП в ЕС, който е най-високият отчетен досега. Като височина е сходен с безпрецедентния спад на БВП през същия период на 2020 година по време на първата вълна на пандемията.
Прогнозата е, че този растеж ще продължи да бъде стимулиран от вътрешното търсене. Подобряването на пазарите на труда и очакваното намаляване на спестяванията следва да допринесат за запазване на стабилно темпо на разходите от страна на потребителите.
Като нови предизвикателства се изтъкват пречките и сътресенията в предлагането в световен мащаб, които затрудняват дейността в ЕС, най-вече в неговия силно интегриран производствен сектор. На следващо място са посочени цените на енергията, най-вече на природния газ, чиито темпове на увеличаване са тревожни. Това се очаква да повлияе отрицателно на потреблението и инвестициите.
Отчита се продължаващо подобряване на пазара на труда. През второто тримесечие на тази година икономиката на ЕС е създала около 1,5 милиона нови работни места, много работници са излезли от схемите за запазване на работните места, а процентът на безработица намаля. Общият брой на заетите лица в ЕС обаче все още е с 1 % по-малко от нивото преди пандемията.
В прогнозата се предвижда заетостта в ЕС да нарасне с 0,8 % тази година, с 1 % през 2022 г. и с 0,6 % през 2023 г. Очаква се следващата година заетостта да надхвърли равнището си отпреди кризата и да започне да нараства през 2023 г. Очаква се безработицата в ЕС да намалее от 7,1 % тази година на 6,7 % и на 6,5 % съответно през 2022 г. и 2023 г. В еврозоната се очаква тя да бъде 7,9 %, 7,5 % и 7,3 % през трите години.
По-добрите перспективи за растеж сочат по-ниски дефицити през 2021 г., отколкото се очакваше през пролетта. След като достигна 6,9 % от БВП през 2020 г., съвкупният дефицит в ЕС следва да намалее незначително на 6,6 % през 2021 г. благодарение на все още високата фискална подкрепа в началото на годината.
Тъй като мерките за подкрепа и действието на автоматичните стабилизатори ще бъдат премахнати с продължаването на икономическия растеж, съвкупният дефицит на ЕС се очаква да намалее наполовина до около 3,6 % на БВП през 2022 г. и да спадне допълнително до 2,3 % през 2023 г.
По отношение на инфлацията се коментира, че след няколко години на ниска инфлация силното възобновяване на икономическата активност в ЕС и в много развити икономики е придружено от нарастване на инфлацията над прогнозираните равнища.
Годишната инфлация в еврозоната нарасна от отрицателните -0,3 % през последното тримесечие на 2020 г. на 2,8 % през третото тримесечие на 2021 г. Данните от октомври са 4,1 %, което е процент, достиган само веднъж, откакто започна публикуването на данните за инфлацията в еврозоната през 1997 г.
Това силно нарастване на инфлацията се дължи предимно на рязкото увеличение на цените на енергията, но изглежда е свързано също така с широк набор от икономически корекции след пандемията, което намеква, че настоящите високи равнища са до голяма степен временни.
Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне връх от 2,4 % през 2021 г., преди да намалее на 2,2 % през 2022 г. и на 1,4 % през 2023 г., тъй като се очаква цените на енергията постепенно да се стабилизират. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2021 г. да бъде 2,6 %, през 2022 г. — 2,5 %, а през 2023 г. — 1,6 %.
