Държавният дълг е една от темите, което се коментират от Годишния доклад на МВФ за 2026 г. „Навигиране в един несигурен свят“…
Глобалният държавен дълг отново нараства, след като за кратко се бе понижил спрямо историческите си върхове от времето на пандемията. Още преди избухването на войната в Близкия изток се очакваше до 2028 година дългът да достигне нива, съпоставими с тези от периода на Втората световна война. Конфликтът засилва фискалния натиск, като води до рязък скок на цените на енергията, затягане на финансовите условия и забавяне на растежа, като не е ясно колко дълго ще продължи това въздействие. Правителствата са изправени пред трудни решения, докато се опитват да смекчат последиците от по-високите разходи за енергия, като същевременно запазват фискален резерв. Държавите, внасящи енергия – и по-специално тези с ниски доходи – са изправени пред най-силен натиск.
Пазарите на облигации съответно реагираха на тази динамика. Доходността на дългосрочните държавни облигации се повиши и стана по-променлива. Само за три години разходите за лихви са нараснали с почти 50% – от около 2% до близо 3% от БВП; става дума за трилиони долари в световен мащаб, които не могат да бъдат насочени към образование, инфраструктура или други неотложни приоритети. Тези разходи се добавят към новите нужди от финансиране на отбраната, тъй като търговската и политическа несигурност все по-често се съпътстват от опасения за сигурността.
Фискалните уязвимости засилват също така рисковете за финансовата стабилност, пораждайки опасения относно ликвидността и смущенията на валутните и други финансови пазари. Големите длъжници емитират повече краткосрочен дълг, за да управляват разходите си за лихви. Това обаче ги прави по-уязвими към внезапни промени в условията за краткосрочно финансиране.
Увеличеното емитиране на дълг от развитите икономики има и глобални последици, като намалява средствата на инвеститорите, достъпни за други държавни длъжници – и то в момент, когато страните с ниски доходи трябва да се справят със съкращения в помощта за развитие.
Фискалната картина е силно тревожна за държави от всички нива на доходите. Там, където са необходими дискреционни субсидии за енергия и съществува фискален ресурс, подкрепата трябва да бъде временна и добре насочена. Това ще спомогне за намаляване на търсенето, така че то да съответства на по-ниското глобално предлагане.
Отсега и в средносрочен план е необходима строга фискална приоритизация, тъй като исканията към публичните финанси продължават да нарастат. Макар че трайните реформи на неустойчивите системи за държавни пенсии и регресивните субсидии за горива са трудни за осъществяване, те са от съществено значение за освобождаване на средства за погасяване на дълга и за извършване на трансформативни инвестиции.
Държавите могат да мобилизират приходи и да създадат пространство за модернизиране на цифровата инфраструктура, образованието и мрежите за социална сигурност, което им позволява да се възползват от изкуствения интелект, като същевременно подкрепят съкратените работници. Те могат да засилят устойчивостта към търговски и енергийни смущения – и природни бедствия – като същевременно намаляват общите разходи.
Тъй като много страни се подготвят за застаряване и свиване на населението, докато други се стремят да образоват и да създадат възможности за по-големи младежки групи, МВФ ще продължи да подкрепя политиците в извършването на трудни структурни реформи за отключване на растежа.
