Огромните печалби на петролните рафинерии, предизвикани от войната с Иран, дават нов тласък на приходите на големите петролни компании, вдъхвайки нов живот на бизнес, който много инвеститори вече бяха отписали. Секторът изглежда готов да носи необичайно висока доходност още няколко години, но дългосрочните структурни промени в потреблението на петрол означават, че звездният период на рафинирането вероятно ще приключи сравнително бързо, изтъква редакционен коментар на Ройтерс.
Въпреки че заема ключово място в глобалната енергийна верига за доставки, рафинирането отдавна е най-малко привлекателната част от петролния бизнес. През последните две десетилетия западните петролни гиганти постепенно се изтегляха от този сегмент, възпирани от високите оперативни разходи, прословутата нестабилност на маржовете, нарастващите разходи за въглеродни емисии и засилващата се конкуренция от държавно подкрепяни рафинерии в Близкия изток, Африка и Азия.
Това отстъпление се ускори в края на 2010-те години, особено в Европа, тъй като правителствата и компаниите все по-силно залагаха, че бързото навлизане на електрическите автомобили ще ограничи търсенето на горива още през 30-те години на XXI век, което ще намали необходимостта от нови инвестиции в рафиниране.
В резултат на това рафинерният капацитет на западните петролни компании се сви значително. По изчисления на Reuters Open Interest общият капацитет на BP, Chevron, Exxon Mobil, Shell и TotalEnergies е намалял от 16,4 млн. барела дневно през 2005 г. – около 22% от световния общ капацитет – до 10,4 млн. барела дневно през миналата година, или приблизително 13% от световната преработка на суров петрол. Най-сериозно отстъпление направи Shell, която е намалила участието си в рафинерии от 40 на едва седем.
През последната година обаче средата за рафиниране се подобри значително благодарение на ескалацията на военните конфликти в няколко богати на петрол региона.
На първо място е Иран. Комбинацията от продължилото месеци наред фактическо затваряне на Ормузкия проток, което ограничи достъпа на рафинериите до суров петрол, и атаките на Техеран срещу рафинерии в Близкия изток изтласка маржовете при производството на бензин, дизел и авиационно гориво до рекордни нива.
Недостигът на близкоизточен суров петрол принуди рафинериите, особено в Азия, да намалят натоварването си. Макар Китай да разполага с огромни запаси от суров петрол, страната избра рязко да съкрати рафиниращата дейност и да спре износа на горива, за да компенсира сериозния спад на вноса на суровина.
В резултат на тези сътресения през второто тримесечие от световното производство на рафинирани продукти отпаднаха приблизително 5 млн. барела дневно, или около 6% от предвоенния глобален капацитет. По данни на Международната агенция по енергетика световната преработка е достигнала средно едва 78 млн. барела дневно – най-ниското равнище от разгара на пандемията от COVID-19 през 2020 г.
Същевременно продължилите с месеци украински атаки с дронове срещу руската енергийна инфраструктура силно намалиха руското производство на рафинирани продукти, принуждавайки Москва да забрани износа на дизелово гориво. Това решение доведе до рязък скок на цените на дизела.
Ценова суперсила
Комбинираният ефект от двата конфликта върху рентабилността на рафинирането е драматичен. Недостигът на горива даде на големите петролни компании огромна ценова сила и ги стимулира да работят с максимален капацитет. В периода 17-24 юли американските рафинерии – превърнали се в най-големите доставчици на горива в света по време на конфликта – са работили при 97% натоварване, значително над дългосрочната средна стойност от около 90%.
Показателят за рафинерните маржове на BP – индикатор за глобалната рентабилност на сектора – се е повишил до 30 долара за барел през второто тримесечие спрямо 17 долара през първото и 12 долара година по-рано. До момента през третото тримесечие той възлиза средно на 42 долара за барел.
Exxon отчете печалба от 5,5 млрд. долара в сегмента „надолу по веригата“ през второто тримесечие – най-добрия резултат от 2022 г. насам, благодарение на рекордното производство на дизелово гориво. При Chevron печалбата от този сегмент достигна 4,9 млрд. долара – най-високото равнище за настоящото десетилетие.
Shell съобщи за коригирана печалба от 2,5 млрд. долара в подразделението си за петролни продукти – най-добрия резултат през последните десет години, като рафинерната ѝ мрежа е работила със средно натоварване от 102% през тримесечието.
Главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуяне обобщи ситуацията кратко пред анализатори в края на миналия месец, заявявайки, че рафинерният бизнес на компанията се е представил „по изключителен начин“.
Очаква се BP да публикува финансовите си резултати във вторник.
Може ли това да продължи?
Повечето фактори, които в момента поддържат високите рафинерни маржове, вероятно постепенно ще отслабнат. Въпросът е колко бързо. Трайно решение на конфликта между САЩ и Иран, включващо пълно отваряне на Ормузкия проток и възстановяване на китайската рафинираща дейност, би облекчило значително пазара на горива. Кога обаче ще стане това, никой не може да предвиди.
Ясно е също, че проблемите на сектора не могат да бъдат решени веднага. Възстановяването на десетките повредени рафинерии в Близкия изток и Русия ще отнеме месеци, а в някои случаи – години. Междувременно свободният световен рафинерен капацитет остава изключително ограничен.
Има основания за оптимизъм и по отношение на търсенето. Войната с Иран възроди опасенията за енергийната сигурност. В резултат много правителства разширяват стратегическите си резерви както от суров петрол, така и от рафинирани горива, за да се предпазят от бъдещи сътресения в доставките.
Първата задача е възстановяването на запасите, изчерпани по време на конфликта. Според оценките на Администрацията за енергийна информация на САЩ световните петролни запаси са намалели с 5,1 млн. барела дневно през второто тримесечие и се очаква да се свият с още 2,2 млн. барела дневно през третото. Попълването на резервите от дизел, авиационно гориво и бензин вероятно ще отнеме години, поддържайки устойчиво търсене.
Алън Гелдър, старши вицепрезидент по рафинирането в консултантската компания Wood Mackenzie, очаква рафинерните маржове и степента на натоварване да останат високи до края на десетилетието, подкрепени от продължаващото нарастване на търсенето на петрол и ограничения брой нови рафинерни проекти.
Празникът няма да продължи вечно
Настоящият бум обаче прикрива по-дълбока уязвимост. Днешните извънредни печалби са резултат от война, разрушена инфраструктура и недостиг, а не от трайно подобрение на фундаменталните показатели на сектора. Рафинериите печелят, защото светът губи производствен капацитет по-бързо, отколкото намалява търсенето.
Това обаче може да се промени. Редица държави с ограничени собствени рафинерни мощности вече преосмислят необходимостта от изграждане на нови предприятия. Австралия например вече разглежда подобни планове. С течение на времето подобни инвестиции могат да доведат до нова вълна на разширяване на капацитета и в крайна сметка – до свръхпредлагане.
Големите петролни компании добре разбират тази реалност. Няколко години на изключително високи маржове могат да забавят упадъка на рафинерния сектор, но едва ли ще успеят да го обърнат.
