Вече е потвърдено и от ирански официални източници, че по време на първата фаза на израелската операция „Надигащ се лъв“ срещу Иран масираните въздушни удари са поразили съоръжения за обогатяване на уран в Натанз и Фордо, ракетни бази в Керманшах и Хорремабад, както и военни и комуникационни центрове в Техеран, Исфахан, Табриз и други големи ирански градове.
Съобщава се за ликвидирани 20 висши военни, както и двама цивилни – ядреният физик и директор на Ислямския университет „Азад“ Мохамед Мехди Техранчи и ядреният физик и бивш ръководител на Иранската организация за атомна енергия Ферейдун Абаси.
Не за първи път ирански учени, свързани с ядрената програма за обогатяване на уран стават жертва на нападения, и то на иранска територия.
Доклад и презентация на доц. д-р Теодор Дечев от Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ), представени преди месец, систематизират както войните за талантливи и успешни учени, така и войните срещу тях. Изследването включва и подробно документирани покушения срещу няколко ирански учени, сред които на първо място Ардешир Хоссеинпур:
На 15 януари 2007 година Ардешир Хоссеинпур (Ardeshir Hosseinpour), професор, голям авторитет в областта на електромагнетизма[1] е отровен и впоследствие умира[2].
Медиите се позовават на радио „Фарда“, радиостанция финансирана от Държавния департамент на САЩ, което предава за Иран. Според радио „Фарада“, разузнавателен източник е изказал предположението, че 44-годишният тогава Ардешир Хоссеинпур е бил убит от израелската специална служба „Мосад“. Самият Хоссеинпур е работил в Исфахан, където се произвежда газообразен уранов хексафлуиорид[3]. Последният се използва за обогатяване на уран в друг завод в Натанз (атакуван тази нощ от израелските ВВС, б.р.), който по онова време вече се е превърнал в средоточие на безпокойствата, че Иран разработва ядрени оръжия[4].
Пак според радио „Фарда“, съобщенията за смъртта на Ардешир Хоссеинпур са се появили на 21-ви януари 2007 г., със закъснение от шест дни спрямо датата на смъртта му, като за причина на смъртта е посочено „отравяне с газ“. Радио „Фарда“ цитира вестник „Jomhuri Eslami“ („Ислямска република“), който е отразил погребението на ядрения учен в неделния си брой от 4-ти февруари 2007 година. Вестник „Jomhuri Eslami“ споменава датата на смъртта му като понеделник миналата седмица и пише: „Казва се, че причината за смъртта му е обгазяване“[5].
Официалните ирански източници не споменават по какъв начин и къде е бил отровен Хоссеинпур. Смъртта на Ардешир Хоссеинпур е била оповестена по време на конференция по проблемите на ядрената сигурност[6].
Журналистите се позовават и на Рхева Бхала (Rheva Bhalla) от много меродавната по онова време частна разузнавателна агенция „Stratfor“, създадена от известния анализатор Джордж Фридман. Според Рхева Бхала, Ардешир Хоссеинпур е бил набелязан за мишена от „Мосад“ и за това имало „много сериозни разузнавателни данни“, които дават основание да се предполага, че ученият е бил убит от израелците, които последователно заплашват, че ще попречат на Иран да се сдобие с атомна бомба[7].
В “Stratfor” смятат, че разполагат с информация от първа ръка, че станалото е високо ефективна израелска операция. От частната разузнавателна агенция оценяват случая така:
„Обезглавяването на враждебна ядрена програма чрез елиминиране на ключови човешки активи е тактика, която е доказала своята ефективност през годините, особено в случая с Ирак. В месеците, предхождащи израелския въздушен удар през 1981 година върху иракския реактор „Озирак“, за който се смяташе, че е на ръба да произвежда плутоний за оръжейна програма, най-малко трима иракски ядрени учени загинаха при мистериозни обстоятелства“[8].
Израелският вестник „Haaretz“ съобщава на 4-ти февруари 2007 година, че „уебсайт на ирански комунисти – емигранти“ твърди, че няколко други учени са били убити и ранени при същия инцидент[9].
Роден през 1962 година, Ардешир Хоссеинпур е многократно награждаван учен – през 2004 година той получава най-високата иранска награда за изследване с военно приложение, а през 2006 година получава голямата награда на Международния научен фестивал Харазми[10]. От сравнително оскъдната информация, известна от ирански източник, Ардешир Хоссеинпур е имал бакалавърска степен по електроинженерство и магистърска степен по ядрена физика от Университета в град Шираз. Магистърската степен се предполага, че е получена през 2002 година.
След защитата на дисертацията си Хоссеинпур става преподавател в Университета в град Шираз, а преподава и в Университета Малак Аштар в град Исфахан. Той е съосновател на Центъра за ядрени технологии в Исфахан, където извършва изследователска работа до смъртта си на 15 януари 2007 година[11].
Смъртта на Хоссеинпур идва точно в навечерието на 28 годишнина на Ислямската революция в Иран, когато всички очакват тогавашния президент на Ислямската република да оповести публично, че в споменатия по-горе завод в Натанз са инсталирани 3000 центрофуги, които значително ще доближат страната до обогатяването на уран в индустриален мащаб. Медиите цитират инспектори от Международната агенция за атомна енергия, според които стотици инженери, техници и работници „работели трескаво“, за да сглобят оборудването на новия завод[12].
Но информационната агенция на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – „Фарс“, съобщава че ирански източник категорично е отрекъл тази теория и е заявил, че израелските разузнавателни служби са „напълно неспособни да провеждат операции вътре в Иран“[13].
„ На 04 февруари 2007, Голамреза Агазаде (Gholamreza Aghazadeh), вицепрезидент на Ислямската република и ръководител на Орагнизацията за атомна енергия на Иран, също отхвърля съобщенията за убийството на Ардешир Хоссеинпур и заявява, че всички „ядрени експерти на страната, Слава на Бога, са живи и здрави“. След това, напълно в синхрон с информационната агенция на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, Агазаде заявява, че сред неговите служители няма лице на име Ардешир Хоссеинпур[14].
От своя страна, израелските тайни служби изобщо не държат да се хвалят с това постижение и отричат участието си в смъртта на иранския учен. Бившият главен директор на „Мосад“ – Меил Амит, заявява пред журналиста от „Сан Франциско Кроникъл“ – Матю Калман, че твърденията за израелска следа в убийството на Хоссеинпур са „безоснователни“ и че те са в противоречие с „всички известни modus operandi на агенцията“[15].
Седем години по-късно, израелските оправдания намират удобно потвърждение в изявлението на сестрата на Ардешир Хоссеинпур – Махбообех Хоссеинпур (Mahboobeh Hosseinpour), която заявява, че брат й е бил убит от дейци на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, защото е отказал да участва в развиването на иранската ядрена програма във военна посока[16]. Изявлението на Махбообех Хоссеинпур е направено в навечерието на пореден кръг от преговорите между Иран и „P5+1“ – петте държави, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия, като се изказват мнения, че нейните твърдения са можели да окажат влияние върху разговорите[17].
Махбообех Хоссеинпур е научила, че брат й е бил посетен през ноември 2004 г. от трима специални агенти на министерството на отбраната на Иран с лично послание от Върховния лидер на Ислямската Република – Аятолах Али Хаменей, с което той е бил поканен да работи за увеличаване на възможностите на Иран за обогатяване на уран с цел създаване на атомни оръжия. Също така той е трябвало да ръководи известен брой руски и севернокорейски учени, за да се ускори осъществяването на проекта. Говорейки за брат си, Хоссеинпур е казала, че „му бяха предложени две звезди [генералски звезди] в Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и собственост върху фабрики“, ако се съгласи[18].
Италианската разследваща журналистка Стефания Маурици пише за Хоссеинпур: „Липсата на информация за Хоссеинпур в уебсайтовете на иранските университети, в които е работил е поразителна. Той е бил брилянтен ум, изгряващ талант, който е публикувал в международни научни списания, но къде са плодовете на неговия гений? Академично той изглеждаше като призрак“.
Междувременно, до редакцията на Маурици се получава мейл, който впоследствие става ясно, че е от съпурагат на мъртвия учен:
„Аз съм съпругата на Ардешир Хоссеинпур, велик учен и страхотен, уникален човек. Не знам как е умрял. Говорих с него онази вечер, но той се прибра сам, а аз останах с баща си. Когато се прибрах вкъщи на следващия ден, го намерих мъртъв. Полицията каза, че отоплението не работи добре, изгорели газове са се върнали [по тръбата] и къщата се е напълнила с въглероден окис. Казаха ми, че е имал много от това [отровния въглероден окис] в кръвта си. Не знам какво се е случило“[19].
Италианската журналистка се пита, възможно ли е толкова важен учен да живее в обикновен дом в Техеран или в Исфахан? Тя сравнява това с живота на физиците, създали първата в света атомна бомба, които живеят заедно с жените и с децата си в таен град в Лос Аламос, под фалшиви самоличности и до които има само един адрес – номерът на пощенската им кутия.
В крайна сметка, след като през цялата 2007 година се водят яростни спорове за причините за смъртта на Ардешир Хоссеинпур, които пламват наново през 2014 година след изявленията на сестра му, животът слага точка на дискусията, поне в частта й дали Израел може да извършва подобни „остри операции“ на територията на Иран. През следващите години, Израел елиминира още неколцина ирански учени с особено значение за отбраната на страната.
Що се отнася до Хоссеинпур, последната за сега дума е казана от Мустафа Моен – министър на културата и висшето образование по времето на президента Акбар Хашеми Рафсанджани в периода 1989 – 1993 година и на президента Мохаммад Хатами в периода 1997 – 2000 година. Според Мустафа Моен, Ардешир Хоссеинпур е ликвидиран от „Мосад“[20].
Мустафа Моен излиза със заявлението си, след последното известно ни за сега убийство на водещ ирански учен – Мохсен Фахризаде. По този повод, бившият министър на културата и висшето образование, пише за убийството на вече малко позабравения в Иран Ардешир Хоссеинпур. Според него то е извършено от Израелските специални служби и той критикува секретността, която продължава да тегне в Иран над този въпрос. Моен пита в прав текст, дали мълчанието около убийството на Хоссеинпур или както той го нарича – „отричането на убийството на учен“ не се прави, „за да се избегне поставянето под въпрос на разузнавателната система“?
Между другото, Мустафа Моен най-после съобщава и къде е починал Хоссеинпур. Той публикува снимки на страницата си в Instagram и написва: „На 16 януари 2006 г. д-р Ардешир Хосейнпур, професор по ядрена физика в университета в Шираз и ръководител на изследователската лаборатория Малек Ащар, беше убит от газ в общежитието Садра на университета“[21].
Недоумението на Стефания Маурици, получава своя отговор. Водещият ирански ядрен учен, не само че не е бил скрит в „таен град“, заедно със семейството си, но просто е бил „уреден“ с жилищна площ в университетското общежитие.
Маджид Шахриари
На 29 ноември 2010 г., е убит Маджид Шахриари (Majid Shahriari), инженер по ядрена енергетика и специалист по потоците от неутрони. Убит е най-вероятно с магнитна мина, пълна с експлозив С-4, „залепена“ от мотоциклетист за вратата на колата му докато е бил в движение[22]. Смята се, че мотоциклетистът не е бил сам и е имало поне още един негов помагач в движение около колата. След „залепването“ на мината, та е била детонирана от разстояние[23]. Маджид Шахриари е убит на място (илюстрацията към публикацията е на взривения автомобил, който се съхранява в Национален музей на ислямската революция и Свещената защита в Техеран, б.р.).
Същият ден, вероятно по едно и къщо време, неговият колега, адреният физик д-р Ферейдун Абаси, професор в Университета Шахид Бехещи също е атакуван, но по щастливо стечение на обстоятелствата е бил тежко ранен, а не убит. Съпругата на Абаси, която също е била в колата, също е била ранена[24].
И двамата са характеризирани от „The New York Times“ като „топ ядрени физици“ на Иран. Убитият Маджиз Шахриари е ръководел „проект от главно значение“ за Организацията за атомна енергия на Иран. Това заявява шефът на Организацията – Али Акбар Салехи пред агенция IRNA. Тежко раненият му колега Ферейдун Абаси е бил смятан дори за още по-важна фигура в йерархията, защото фигурира в санкционния списък на ООН, заради връзките му с иранските усилия в областта на ядрената енергетика[25]. Освен това, Абаси е бил съветник в министерството на отбраната и професор в Университета „Имам Хомейни“, който е асоцииран към Корпуса на гвардейците на Ислямската Революция[26].
Според “Time”, само хора с високи политически назначения са били с по-висок ранг от Маджид Шахриари в иранската ядрена програма. Смъртта му нанася двоен удар на иранската ядрена програма. Най-непосредствената цена е загубата на оперативен опит и подробни познания за процес, което продължава от десетилетия. Но смъртта му донася и на всеки друг учен ясна представа за риска да остане в работата си[27].
Според Парвиз Давуди, ректор на Университета Шахид Бехещи, Шахриари е имал по принцип бодигардове. Той е преподавал физика и е бил част от факултета по ядрено инженерство. Парвиз Давуди, който е бил вицепрезидент по времето на първия мандат на президента Махмуд Ахмадинеджад е могъл да каже пред иранската преса единствено, че нивото на сигурността трябва да бъде повишено[28].
От списание „Time“ веднага откриват „почерка“ на Мосад в убийството. Там пишат:
„Убийството носи подписа на израелския Мосад, който провежда подобни операции на чужда земя десетилетия наред. Обикновено екип от агенти разузнава целта и рутинните й действия в течение на месеци, оценявайки къде е уязвима и възможностите за бягство след това. Повечето от оперативните членове на екипа обикновено са на път да напуснат страната, когато зарядът бъде взривен от член, който вижда целта да влиза в минираната кола. „Това е като костюм“, казва експерт от разузнаването. „Убийството трябва да е като по поръчка“[29].
Израелския ежедневник „Israel Hayom“, констатира, че директорът на „Мосад, „ще напусне организация, която е много по-остра и по-оперативна от организацията, която получи, и всички обвинения от Техеран вчера са добра индикация за това. Иран ще бъде фокус на вниманието и на следващия директор на Мосад“[30]. Действително, незабавно след атентата, възможно най-високостоящите хора в Иран отправят остри словесни нападки към Израел и САЩ. Президентът Ахмадинеджад обвинява за атаките САЩ и Израел, наричайки последния „ционисткото образувание“[31].
Малко по-нататък във времето, иранците ескалират словесната си атака. През януари 2011 година, високопоставен ирански служител – Сайед Джалили (Saeed Jalili) обвинява западните нации в „ядрен тероризъм“ и ги обвинява, че стоят зад убийството на иранския учен Маджид Шахриари. Това става ясно от вътрешен документ, изготвен от Египет като ръководител на Виенския клон на Движението на необвързаните, в който се цитира и друг високопоставен ирански служител, обещал да организира допълнителни посещения на ключови ядрени обекти на Иран за външни лица след скорошна обиколка на пратеници от необвързани, развиващи се и арабски нации[32].
Повече от десет години след убийството на Маджид Шахриари, в Иран излиза нещо като некролог – текст който дава ясни обяснения за мотивите, които най-вероятно са движили поръчителите, респективно извършителите на убийството на ядрения учен.
В сайта, носещ името на самия аятолах Хаменей се появява текст под заглавие: „Неизвестен но знаменит: Поглед към живота на мъченика Маджид Шахриари“.
Маджид е роден през декември 1966 година в Занджан, който е на 330 километра западно от Техеран. Той завършва цялото си образование от началното училище до докторската си степен по ядрени технологии в Иран. Той е изцяло ирански учен, преминал всичките си обучения от изучаването на азбуката до сложните изчисления на реакторите на ядрени централи в Иран и от ирански учители.
Един от неговите студенти разказа, че веднъж се оплакал от проблеми и недостиг на разни неща в присъствието на професор Шахриари. Отговорът му е бил съвсем ясен. Потвърждавайки някои от проблемите, накрая той казал на своя студент, че трябва да останат да работят въпреки всички тези проблеми. Той също така ясно заявил, че никога няма да работи срещу (правителствената) система и Иран и че ще се справи с проблемите и ще продължи работата си. Той беше казал на своя ученик:
От изложеното до тук, може да се направи следното обобщение: Маджид Шахриари е имал много важна роля в иранската ядрена програма. Той е бил в някои отношения незаменим – свършил е работа, с която никой друг – нито индивидуално, нито като екип е успял да се справи. Освен това е бил постоянно готов да се намесва и в „пожарни ситуации“, какъвто е бил случаят с компютърния вирус „Stuxnet“. Вярността му към Иран е била пословична – тя е била мотивирана от по-високи етични съображения от обикновената лоялност към режима. Религиозната му вяра допълнително е засилвала убеждението му да работи за страната си, дори и когато и той е констатирал очевидни нередности.
Ако враждебни разузнавателни централи са успели да съставят подобен профил на Маджид Шахриари, те сериозно биха се замислили как да процедират по-нататък. В този случай, изобщо не възникват спекулации, че е бил ликвидиран от режима заради някакво дисидентство. Шахриари е най-верният от верните.
Факт е, че самите ирански власти са положили усилия да опазят тайната около работата на Маджид Шахриари за ядрената програма на Иран. Тук не сме в хипотезата на маскировъчните действия, извършени около Масуд Али Мохаммади. Многозначителен факт е, че макар че и на него е било разрешено да напуска територията на страната, но не може да бъде намерена негова фотография. Има негови портрети, но те се появяват след гибелта му – рисувани са за плакатите и билбордовете, които го увековечават като Шахид – мъченик. Приживе образът му не се появява никъде. Той е „неизвестен но знаменит“, както го оценява пост мортем режимът в Техеран.
Властите са се опитали просто да спрат всякакво изтичане на информация около Маджид Шахриари, но очевидно не са успели. Интересен въпрос е каква поля е изиграла във взимането на решението за елиминирането на Масуд Али Мохаммади и на Маджид Шахриари, обстоятелството, че и двамата са били представители на Иран в Международния център за синхротронно излъчване за експериментални научни приложения в Близкия изток (Synchrotron-light for Experimental Science and Applications in the Middle East – SESAME)[33].
Съветът SESAME, основан през 2004 година в Йордания, събира изследователи от много близкоизточни държави, включително Иран, Пакистан, Йордания, Египет, Мароко, Израел и Палестинската администрация, които работят заедно по различни проекти. Той е базиран в Йордания и през 2002 година пуска в действие синхротрон – вид усъвършенстван ускорител на частици. Проектът дава възможност на учените да научат за структурата и поведението на молекулите, атомите и кристалите при изследвания в областта на изучаването на протеините, разработването на лекарства, както и в сферата на биотехнологиите.
Но може би самото присъствие на Маджид Шахриари и на Масуд Али Мохаммади в SESAME и оценката на компетентността им от страна на колегите им в проекта е изиграло ролята на „червена лампичка“ за някоя враждебна разузнавателна служба. Това се отнася в най-голяма степен за израелците, които на всичкото отгоре са и преки участници в SESAME.
Възможно е точно образът на „мирни учени“, който иранските власти са изграждали на Масуд Али Мохаммади и на Маджид Шахриари, да е дал обратен ефект – осветяването на тяхната безспорна и съвсем реална компетентност да ги е превърнал първоначално в „заподозрени“, а след това в мишени.
[1] Melman, Yossi, U.S. website: Mossad killed Iranian nuclear physicist, February 4th, 2007, Haaretz, https://www.haaretz.com/2007-02-04/ty-article/u-s-website-mossad-killed-iranian-nuclear-physicist/0000017f-e10b-d9aa-afff-f95bb2100000
[2] Baxter, Sarah, Iranian nuclear scientist “assassinated by Mossad”, February 4-th, 2007, The Sunday Times,
[3] یگانه بیژن , مرگ مشکوک يک دانشمند هسته ای جمهوری اسلام , (На фарси – персийски: Подозрителна смърт на ядрен учен от Ислямската република), Radio “Farda”, https://www.radiofarda.com/a/f4_scientist_nuk_dies/373423.html
[4] Пак там.
[5] یگانه بیژن , مرگ مشکوک يک دانشمند هسته ای جمهوری اسلام , (На фарси – персийски: Подозрителна смърт на ядрен учен от Ислямската република), Radio “Farda”, https://www.radiofarda.com/a/f4_scientist_nuk_dies/373423.html
[6] Baxter, Sarah, Iranian nuclear scientist “assassinated by Mossad”, February 4-th, 2007, The Sunday Times,
[7] Пак там.
[8] Geopolitical Diary: Israeli Covert Operations in Iran, February 2, 2007, 08:00, GMT, Stratfor,
[9] Melman, Yossi, U.S. website: Mossad killed Iranian nuclear physicist, February 4th, 2007, Haaretz, https://www.haaretz.com/2007-02-04/ty-article/u-s-website-mossad-killed-iranian-nuclear-physicist/0000017f-e10b-d9aa-afff-f95bb2100000
[10] Baxter, Sarah, Iranian nuclear scientist “assassinated by Mossad”, February 4-th, 2007, The Sunday Times,
[11] Geopolitical Diary: Israeli Covert Operations in Iran, February 2, 2007, 08:00, GMT, Stratfor,
[12] Baxter, Sarah, Iranian nuclear scientist “assassinated by Mossad”, February 4-th, 2007, The Sunday Times,
[13] Iran Denies Reports of Scientist’s „Assassination“, February 5-th, 2007, Xinhua News Agency, http://www.china.org.cn/english/international/198890.htm
[14] Iran Denies Reports of Scientist’s „Assassination“, February 5-th, 2007, Xinhua News Agency, http://www.china.org.cn/english/international/198890.htm
[15] Kalman, Matthew, Israel tense over “the Iranian threat”, February 18-th, 2007, San Francisco Chronicle, https://www.sfgate.com/politics/article/israel-tense-over-the-iranian-threat-as-u-n-2616838.php
[16] Friedson, Felice, Israel didn’t assassinate Iranian physicist in 2007 – Revolutionary Guard did, sister says, The Media Line, September 29-th, 2014, 23:13, https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4576066,00.html
[17] Пак там.
[18] Friedson, Felice, Israel didn’t assassinate Iranian physicist in 2007 – Revolutionary Guard did, sister says, The Media Line, September 29-th, 2014, 23:13, https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4576066,00.html
[19] Пак там.
[20] تکذیب ترور دانشمندان برای زیرسوال نرفتن سیستم اطلاعاتی؟ / معین: پنهانکاری دیگر (Отричане на убийството на учени, за да се избегне поставянето под въпрос на разузнавателната система? Моен: Още едно прикриване), Код на новините: 449370, 09.12.2020 г., 12:28:00, https://www.etemadonline.com/%D8%A8%D8%AE%D8%B4-%D8%B3%DB%8C%D8%A7%D8%B3%DB%8C-9/449370-%D8%AA%DA%A9%D8%B0%DB%8C%D8%A8-%D8%AA%D8%B1%D9%88%D8%B1-%D8%AF%D8%A7%D9%86%D8%B4%D9%85%D9%86%D8%AF%D8%A7%D9%86-%D8%A8%D8%B1%D8%A7%DB%8C-%D8%B2%DB%8C%D8%B1%D8%B3
[21] Пак там.
[22] Iranian nuclear scientist killed in motorbike attack, November 29-th, 2010, BBC News, https://www.bbc.com/news/world-middle-east-11860928
[23] Yong, William and Robert F. Worth, Bombings Hit Atomic Experts in Iran Streets, November 29-th, 2010, The New York Times, https://www.nytimes.com/2010/11/30/world/middleeast/30tehran.html
[24] Iranian nuclear scientist killed in motorbike attack, November 29-th, 2010, BBC News, https://www.bbc.com/news/world-middle-east-11860928
[25] Yong, William and Robert F. Worth, Bombings Hit Atomic Experts in Iran Streets, November 29-th, 2010, The New York Times, https://www.nytimes.com/2010/11/30/world/middleeast/30tehran.html
[26] Is the Mossad Targeting Iran’s Nuclear Scientists?, November 30-th, 2010, Tuesday, The Time Magazine, https://web.archive.org/web/20101203021454/http://www.time.com/time/world/article/0,8599,2033725,00.html
[27] Is the Mossad Targeting Iran’s Nuclear Scientists?, November 30-th, 2010, Tuesday, The Time Magazine, https://web.archive.org/web/20101203021454/http://www.time.com/time/world/article/0,8599,2033725,00.html
[28] Is the Mossad Targeting Iran’s Nuclear Scientists?, November 30-th, 2010, Tuesday, The Time Magazine, https://web.archive.org/web/20101203021454/http://www.time.com/time/world/article/0,8599,2033725,00.html
[29] Пак там.
[30] Пак там.
[31] Пак там.
[32] Jahn, George, Iran accuses West of “nuclear terrorism”, January 25-th, 2011, Associated Press, https://www.deseret.com/2011/1/25/20169440/iran-accuses-west-of-nuclear-terrorism/
[33] Murdered Iranian scientist linked to UNESCO, November 29-th, 2010, Channel 4 News, https://www.channel4.com/news/murdered-iranian-scientist-linked-to-unesco
