Малко повече от година след приемане на еврото, все повече нараства одобрението към еврозоната в хърватскто общество.
Това коментира на брифинг в българския парламент гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич. Преди това той участва в извънредно заседание на парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, където представя опита на Хърватия за приемане на общата европейска валута.
От думите му става ясно, че инфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия е бил повишение с 0,2 процентни пункта. Паралелни изчисления на Хърватската централна банка са показвали 0,4 процентни пункта инфлационен ефект, но реално е бил двойно по-нисък, изтъкна Вуйчич.
По думите му спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. „възприятие за инфлацията“, което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.
Вуйчич специално отбеляза, че с влизането в еврозоната нарастването на хърватския външен дълг рязко е намалило темпа си, което е довело – освен заради самия факт от членството – до вдигане на рейтинга на страната от агенциите. Той информира още, че през 2023 година са спестени милиони евро на домакинствата от банкови транзакции, както и че членството се е отразило позитивно и на условията за кредитиране на населението.
Гуверньорът на Хърватската централна банка коментира, че нивото на минималната работна заплата в Хърватия се е удвоило в годините преди влизането в еврозоната, но на практика това няма отношение към приемане на еврото. След влизането средната заплата е отбелязала 5,7% ръст, с изчисление на инфлацията.
Във връзка с практическите аспекти Вуйчич отбеляза, че информационната им кампания е подканила гражданите да обменят своите куни в евро още преди влизането в еврозоната, с което е постигнато 60 на сто изкупуване още преди 1 януари 2023 г. Като значима стъпка Вуйчич посочи изграждането на нов модерен трезор, достатъчно голям, за да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил необходим нов. Той е построен от армията във военна база и е отдаден под наем на Хърватската народна банка.
Сред различните етапи на подготовка, предприети преди въвеждане на еврото той изброи мерките за информиране и защита на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, за да могат касовите апарати и пос терминалите да заработят в новия режим, подготовка на правителствения сектор.
От своя страна гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев категорично заяви, че след влизането ни в еврозоната България няма да бъде нетен донор, а бенефициент. Той информира високата степен на готовност на БНБ за приемане на еврото, като законодателно остава да бъде приет само Законът за еврото, който в момента се работи от министерски съвет с участието на експерти от БНБ.
