България разполага с безпрецедентна възможност да ускори своя енергиен преход, като използва огромните ресурси на ЕС, за да промени основите на икономиките на най-уязвимите райони в страната. Въпреки това, под натиска на растящите цени на енергийните ресурси и в израз на липса на отговорност спрямо сериозните предизвикателства пред енергийната сигурност в Европа, българското правителство се възползва от обстоятелствата и отложи за пореден път въглищния преход, въпреки универсалното разбиране за наложителността на този процес.
Това е едно от основните закючения в анализа на Центъра за изследване на демокрацията, който представя оценка на проектите на Териториалните планове, представен по време на кръгла маса с участието на представители на местната власт от трите въглищни региона, водещи национални експерти, политици и представители на бизнеса. Предупреждава се, че България рискува да загуби първия транш от средства от Фонда за справедлив преход на Европейския съюз
Подчертава се, че затварянето на най-неефективните централи ще повиши печалбата на останалите въглищни ТЕЦ-ове в системата. По-ранното затваряне на електроцентралите би повишило като цяло социално-икономическото благосъстояние, като това би премахнало и съществуващите субсидии за производството на електроенергия, които се оценяват на около 1 млрд. евро годишно преди скока на цените в периода 2021 – 2022 г.
През 2022-ра: рекорд на СО2 емисиите от изкопаеми горива
Още…
Изчисленията на Центъра показват, че затварянето на централите би довело до скок в цената на електроенергията, като общият ефект върху българската икономика би бил около 500 млн. евро. Това означава, че Териториалните планове трябва да наблегнат върху подкрепата за сектори с висока добавена стойност, които показват най-голям потенциал не само да приемат работниците, загубили работата си във въглищния сектор, но които като цяло да компенсират загубите за българското общество под формата на по-високи инвестиции, износ и развиване на производствената база.
Анализът констатира, че одобрените и приети от правителството Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) не предлагат визия и конкретни инициативи за трансформация на икономиката на въглищните региони на България. Липсва и ясна времева рамка за затваряне на въглищните централи.
Изследването стига до изводите, че основните предизвикателства пред въглищните региони на България са зависимостта от използването на изкопаеми горива и високата енергийна интензивност на големите предприятия. Навлизането на нисковъглеродни технологични решения и икономическата диверсификация засега се осъществяват твърде бавно.
България отказва да вземе стратегическо решение да прекрати използването на големите си запаси от лигнитни въглища за производство на електроенергия, тъй като твърди, че въглищните централи са от решаващо значение за сигурността на доставките на електроенергия и независимостта на националната електроенергийна система. В цялата страна въглищната индустрия осигурява работа на над 14 000 работници пряко и на над 29 000 непряко.
Въпреки че правителството ни е поело ангажимент за намаляване на емисиите в енергийния сектор с 40% до 2026 г., като част от изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, като са поставени конкретни цели за намаляване на емисиите на въглероден двуокис за всяка електроцентрала, работеща с лигнитни въглища, няма яснота как тези намаления на емисиите ще бъдат възможни, без да се затварят напълно централите или да се разширява и без това щедрата подкрепа за капацитета, която те получават. Ето защо настоящата базова цел за пълно спиране на използването на въглища е 2038 г., като правителството се опитва да отмени ангажимента си за намаляване на емисиите през 2026 г.
Отсъства и ясен стремеж за разработване на амбициозни Териториални планове с ясна стратегия за въглищен изход, което може да доведе до заключване на въглищните региони в един изостанал модел на икономическо развитие. Териториалните планове за справедлив преход следва да бъдат подобрени, с оглед включването на конкретна времева рамка за постепенното затваряне на въглищните централи още преди 2030 г., която да се основава на детайлно моделиране и предварително разработени сценарии.
Предложената рамка за спиране използването на въглища до 2038 г. не съответства на икономическата жизнеспособност на централите и не следва да е в основата на Териториалните планове.
В Плановете се наблюдава ключова липса на схеми за насърчаване на служителите във въглищния сектор да развиват нови предприятия или да инвестират във вече съществуващи малки и средни предприятия. Такива програми биха могли да стимулират служителите да се включат в алтернативни икономически дейности и биха могли да развият предприемаческия потенциал на региона. Това важи с особена сила за областите Кюстендил и Перник, където съответните териториални планове не предвиждат финансова подкрепа дори за големи инвеститори.
Изчислено е, че за компенсиране на загубите във въглищните региони в резултат на постепенното спиране на производството са необходими инвестиции на обща стойност около 531 млн. евро. Като се включи и сумата, необходима за компенсиране на загубите на работни места, общият размер на необходимите средства за справедлив преход е 891 млн. евро. Част от тези средства, ако се влагат в производствени инвестиции, могат да бъдат предоставени под формата на заеми и други финансови инструменти.
