България все още не е дефинирала ясна и последователна стратегия за енергетика и климат до 2030 и 2050 г., който да постигне пълна декарбонизация на българската икономика. България може да постигне климатична неутралност до 2050 г., но за целта е необходима дълбока трансформация на националната енергетика с фокус върху нисковъглеродните източници. Необходима е ясна заявка за постепенното преустановяване на производството на електроенергия от въглища преди 2030 г. и определяне на ясни срокове за трансформиране на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните европейски и национални инструменти.
Това са сред изводите, формулирани в анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който проследява три сценария за декарбонизация със съществуващите мерки (WEM), интегрирайки визията на Комисията за енергиен преход и други министерства (KEP) и дългосрочна стратегия за декарбонизация (LTS), които целят постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
Декарбонизацията на потреблението на електрическа и топлинна енергия са от решаващо значение, тъй като на тях се падат две трети от всички национални емисии на парникови газове, изтъкват от ЦИД.
- WEM (със съществуващи мерки): Този сценарий доближава българския референтен сценарий в съответствие с WEM сценария на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) 2020. Предполага се продължение на настоящите тенденции и политики.
- KEP: следване на визията, разработена съвместно от членовете на ETC в сътрудничество с Министерството на енергетиката и Европейската комисия. Сценарият предвижда постепенно спиране на въглищата до 2030 г., т.е. по-амбициозният сценарий от двата, изградени от ETC. Другият предвижда въглищата да бъдат премахнати до 2038 г.
- LTS: траектория, представяща дългосрочна стратегия за декарбонизация, който поставя по-амбициозни дългосрочни цели за декарбонизация, водещи до въглеродна неутралност до 2050 г. Той предполага трансформационни промени в поведението, които предполагат промени в начина на живот и водят до децентрализирана, ориентирана към гражданите енергийна система със 100% възобновяема енергия.
Всичко това трява да се случи в контекста на приетата нова стратегия от ЕС в отговор на руската инвазия в Украйна. Тя поставя на преден план преодоляване зависимостта от вноса на изкопаеми горива, ускоряване инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и трансформиране икономиката на основа на цялостен нисковъглероден преход с намаляване зависимостта на Европа от доставките на природни ресурси от авторитарни държави.
Докладът на центъра разглежда широк набор от конкретни мерки с фокус върху пет ключови икономически сектора – енергетика, сгради, транспорт, промишленост и селско стопанство/земеползване. За първи път в подобна оценка са интегрирани и ефектите от включването на Икономически отрасли извън рамката на Схемата за търговия с емисии (СТЕ), като сгради, транспорт и индустрия. Те са част от Регламента на ЕС за разпределяне на усилията (РРУ), основен елемент на европейската стратегия „Готови-за-55“, предвиждаща намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г.
И трите сценария за декарбонизация предвиждат ръст на търсенето на електроенергия до 2050 г. Необходима е ясна заявка за постепенното преустановяване на производството на електроенергия от въглища преди 2030 г. и определяне на ясни срокове за трансформиране на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните европейски и национални инструменти. Огромният потенциал на офшорната вятърна енергия следва да бъде разгърнат чрез създаването на цялостна регулаторна рамка за сектора.
България трябва и да инвестира в модернизация и разширение на електропреносната и електроразпределителната мрежа, така че тя да може да поеме годишно нови мощности от 1 до 2 ГВт капацитет за производство на електроенергия от възобновяема енергия.
Нови атомни електроцентрали не следва и да се планират преди 2040 г., когато България би трябвало да предвиди инвестиции в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ „Козлодуй“, за да се осигурят нови базови мощности за електроенергийната система.
От ключово значение е да се прекрати раздаването на субсидии за въглищните централи и да не се гарантира нова схема за подпомагане след 1 януари, 2025 г., когато всички субсидии за централи с емисионен интензитет от над 550 грама на кВтч произведена електроенергия (т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища) биха представлавали нерегламентирана държавна помощ според европейското конкурентно право.
