Икономическата експанзия се очаква да се забави през 2023 г., преди да се засили през 2024 г. Ръстът на износа се очаква да се забави през 2023 г. поради слабото чуждестранно търсене и специфични за страната еднократни фактори. Растежът на потреблението на домакинствата се очаква да намалее към края на 2023 г. и първата половина на 2024 г., тъй като реалните лихвени проценти се повишават и растежът на заплатите се забавя. Очаква се инфлацията да се забави, но да остане относително висока през 2023 г. Предвижда се държавният дефицит да нарасне през 2023 г. поради социалните политики и политиките на доходите, приети през 2022 г.
Това се посочва за България в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия.
По отношение на миналата 2022 година се изтъква, че реалният БВП е нараснал с 3,4% през 2022 г. поради силното частно потребление и износ, а ръстът на реалното потребление на домакинствата се ускори през втората половина на 2022 г., подкрепен от разширяване на разполагаемия доход в контекста на много стеснен пазар на труда.
Обръща се и внимание на особено силния ръст на износа през първата половина на 2022 г., отразяващ както по-високите цени, така и обемите на изнесените стоки за региона, особено електроенергията.
ЕК прогнозира растежът на БВП да се забави до 1,5% през 2023 г. и да се увеличи до 2,4% през 2024 г. Тримесечният БВП се очаква да стагнира след 2023-Q1 и след това да възобнови стабилното си разширяване през 2024 г., движено от износа, частното потребление и публичните инвестиции. Очаква се темпът на растеж на износа да се забави значително през 2023 г. и след това да се възстанови през 2024 г. Освен от смекчаването на външното търсене, представянето на износа ще бъде повлияно от планираните ремонти в стоманодобивната промишленост и в атомната електроцентрала, както и от забраната върху износа на петролни продукти, преработени от руския суров нефт от рафинерията.
Частното потребление ще остане силно в началото на 2023 г., ще намалее до средата на 2024 г. и ще се възстанови след това.
През прогнозния хоризонт ръстът на реалните доходи на домакинствата се очаква да остане близо до положителните нива от 2022 г., като успоредно с това инфлацията на заплатите и цените ще се забави като цяло. Очаква се нивата на спестяване на домакинствата да се увеличат с повишаването на номиналните и реалните лихвени проценти, съчетано с известно забавяне на кредитирането на домакинствата.
Според прогнозата пазарът на труда остава напрегнат с ниво на безработица от 3,8% през февруари 2023 г. Очаква се ръстът на заплатите да се понижава постепенно, първоначално в сектора на търговията, след по-слабия износ и по-ниската инфлация. След това се очаква умереността на заплатите да се разпространи и в останалата част от икономиката. Прогнозите са, че заетостта ще нарасне незначително през 2023 г. и 2024 г., тъй като броят на безработните е намалял значително през последните години и работната сила като цяло се свива.
Очаква се годишната ХИПЦ инфлация да спадне от 13% през 2022 г. до 9,4% през 2023 г. и след това да се забави допълнително до 4,2% през 2024 г. Цените на енергията се очаква да намалеят както през 2023 г., така и през 2024 г., докато инфлацията на цените на храните се очаква да остане висока нива през 2023 г. и да намалее през 2024 г. Въпреки това се предвижда инфлацията на цените на услугите да се ускори през 2023 г. и да остане относително висока през 2024 г.
След година на значителна фискална консолидация и дефицит от 2,8% от БВП през 2022 г., дефицитът за 2023 г. се предвижда да нарасне до 4,8% от БВП. От ЕК отбелязват, че до публикуването на настоящата прогноза правителството и парламентът в България не са приели всички мерки за финансиране на увеличенията на заплатите и пенсиите. Няколко фактора обаче трябва да помогнат за ограничаване на дефицита. Нетните бюджетни разходи за мерките за енергийна подкрепа се прогнозират на 0,8% от БВП през 2023 г., в сравнение с 1,5% през 2022 г. Тези мерки трябва да бъдат напълно премахнати през 2024 г., подчертават от ЕК. Очаква се и данъчните приходи да се облагодетелстват от увеличаването на доходите, но също и от по-високото потребление и нарастващите цени на стоките и услугите, подлежащи на косвени данъци, главно ДДС. Развитието на дефицита през 2023 г. също е повлияно от предполагаемото пълно премахване на спешните временни мерки за COVID-19, които се оценяват на 1% от БВП през 2022 г. Публичните инвестиции се очаква да достигнат своя връх през 2023 г. поради завършването на проекти, финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) 2014-2020.
