Народното събрание одобри законодателни промени, с които се въвежда тежък държавен разрешителен режим за чуждите инвестиции. За целта към правителството ще работи Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността и обществения ред, пише „Сега“. Изданието изтъква, че приетите текстове дават възможност на членовете на този съвет, така и на специалните служби да блокират всеки опит на чужд бизнес да вложи пари в страната. Освен това, отбелязва „Сега“, членовете на съвета няма да носят отговорност за действията им по закона, освен ако не ги хванат в умишлено престъление.
Припомня се, че приетият окончателно законопроект е внесен от депутати от групата на ДПС с аргументите, че е нужен по-строг контрол върху навлизащите в страната „зловредни, основно руски капитали“.
Разрешението на съвета трябва да получат няколко вида инвестиции – ако чрез вложението се придобива собствеността на най-малко 10 на сто от капитала на дадено предприятие; или стойността на инвестицията надхвърля 2 милиона евро; ако в капитала или в управлението на инвеститора участва компания от държава извън ЕС; ако се придобива дружество, което извършва високотехнологични дейности, независимо от размера на инвестицията; и т.н.
Изрично се посочва, че по този закон подлежат на наблюдение всички инвестиции от Русия и Беларус, както и тези в сектора на горивата. Съветът може да се самосезира – да се заеме с всяка една инвестиция, независимо от размера й, ако негов член поиска това и бъде подкрепен от службите за сигурност. ДАНС и разузнаването също може да поискат от съвета да се произнесе дали дадена инвестиция е допустима – стига да смятат, че тя може потенциално да навреди на националната сигурност.
Съветът ще може да подхване всяка една инвестиция, стига да има информация, че в капитала на инвеститора участва пряко или непряко държава извън ЕС. Тук обаче се предвижда и изключение – правителството може да приеме списък с държави извън ЕС „с нисък риск“.
Чуждестранните инвеститори се задължават да подадат заявление до съвета да разреши инвестициите им, ако те попадат в обхвата на този закон. Заявката трябва да се подаде на български език с превод на английски. Съветът може да се заинтересува от даден инвеститор, дори ако последния не е подал заявление. Достатъчно е някой държавен орган да сезира съвета.
Съветът ще разполага с 45 дни, за да излезе с решение по дадена инвестиция. Този срок може да спре да тече, ако става въпрос за инвестиция, която засяга „проекти и програми от интерес за ЕС“, както е написано в закона. При такива случаи ще се чака становище от Европейската комисия.
Начело на съвета трябва да застане вицепремиер, определен от правителството, а заместникът му трябва да бъде министърът на иновациите и растежа, или негов зам.-министър. В състава му ще влизат представители на министерствата на отбраната, финансите, здравеопазването, МВР, икономиката, транспорта, МВнР, енергетиката, ДАНС, разузнаването, редица регулатори – КЗК, КФН, КРС, КЕВР.
„Сега“ специално обръща внимание на факта, че представителите на регулаторите няма да имат право на глас в съвета, а само ще го консултират. Това означава, че решенията ще се взимат от хората на правителството и спецслужбите, зад които ще стоят политически квоти.
Припомняме, по последни данни на БНБ, през 2023 година чуждите инвестиции растат с 28% спрямо предходната година. А зам.-министърът на финансите Георги Клисурски коментира, цитиран от „Дневник“, че правителството в момента полага усилия да привлече много голям обем чуждестранни инвестиции, които са отсъствали в големи размери през последните години. Той изтъква, че в момента е налице много голям интерес от чуждестранни компании и тъкмо инвестициите – и частни, и публични, може да са истинския „гейм чейнджър“.
