В момент, в който изглеждаше, че може да бъде постигнато споразумение по иранската ядрена програма, в последната минута Русия постави нови условия. Те са свързани с наложените срещу нея санкции на западните страни. Поради зависимостта си за своята сигурност от Москва и отказа му да води преки преговори със САЩ, Техеран се оказва в ролята на заложник на Русия, коментира France 24.
Договорът беше практически подписан. След 11 месеца на разгорещени преговори във Виена между Иран и великите сили – Китай, Русия, Франция, Великобритания, Германия и индиректно САЩ, оставаше само да се доуточнят „бележките под линия“, посочват множество европейски дипломати. Но това преди започването на войната в Украйна. Конфликтът взриви преговорите насочени към съживяване на договора от 2015 г. за иранската ядрена програма и отложи за неопределено време всякаква надежда за подписването на нов документ.
„Трябва да прекъснем преговорите заради външни фактори“, каза в края на миналата седмица комисарят по външните работи на ЕС Жозеп Борел, който е натоварен с координирането на процеса. „Финалният текст е почти готов и е на масата“, уточни той.Причината за този дипломатически обрат е в Русия. Ударена от санкциите на западните страни поради нахлуването ѝ в Украйна, тя изненада дипломатите като наложи допълнителни условия за сключването на новото споразумение. За всеобща изненада в началото на март, Москва настоя санкциите, наложени срещу нея да не засягат икономическото ѝ сътрудничество с Иран. Тези искания, които ръководителят на американската дипломация Антъни Блинкен определи като „извън темата“, прекратиха преговорите.
Руските искания предизвикаха бурен дебат в иранската преса. Реформаторските вестници остро разкритикуваха Русия като я обвиняват, че е попречила на подписването на договора. Консервативната преса е по-предпазлива и от своя страна обвинява Вашингтон, че е виновен за блокирането на преговорите, без обаче изрично да защитава руската позиция.
За западните страни, между които и Франция, която наскоро обяви, че трябва спешно да бъде подписан документ, който ще попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, основният въпрос е дали страните участнички могат да разговарят с Иран без участието на Русия.
Руснаците са незаобиколим посредник в преговорите
Според Клеман Терм, преподавател в университета в Монпелие и специалист по руско-иранските отношения, отговорът е „не, докато Ислямска република Иран отказва да води преки разговори с американците, което увеличава зависимостта ѝ от Китай и Русия“.
След възобновяването на преговорите с Техеран през април 2021 г., екипът дипломати на Русия, която е съюзник на Иран, играе ключова роля. Той прави совалки между хотелите във Виена, в които са отседнали иранската делегация и тази на САЩ, тъй като Върховният водач на Иран Али Хаменей е забранил на своите преговарящи да сядат на една маса с американците. „Антиамериканизмът е в ДНК-то на Ислямска република Иран. Идеологически Техеран не може да си позволи да преговаря директно с Вашингтон“, смята Терм. По този начин иранската позиция поставя Русия като незаобиколим посредник в преговорите по ядрената програма.
Руснаците играят още една ключова роля. В случай на подписването на договор, Москва поема задължението да приеме и съхранява тонове обогатен уран, от който Техеран трябва да се освободи. Все пак се проучват и други решения, които да убедят иранците да поверят ядрените си отпадъци на други страни.
Русия е необходим за съюзник за гарантиране на сигурността на Иран
Макар че според полуофициалната иранска агенция Тасним високопоставен ирански представител е заявил, че новите искания на Русия на преговорите във Виена „не са конструктивни“, досега няма официално изявление, което да подскаже за разногласия между Техеран и Кремъл. Въпреки че Русия саботира преговорите, Москва си остава съюзник.
„Ислямската република не може да отиде срещу интересите на Русия, тъй като Русия играе съществена роля в оцеляването на иранския режим, като му доставя предпазна екипировка, която му позволи да смаже демонстрациите през 2009 г. срещу спорното преизбиране на Махмуд Ахмадинеджад, средства за наблюдение и чувствителни технологии (производство на ирански ракети по руски технологии, изграждането на ядрена централа), изброява Клеман Терм. „Иран има в по-голяма степен нужда от Русия, отколкото Русия от Иран“, подчертава изследователят.
Залог е и цената на петрола
Според много експерти преговорите по иранската ядрена програма се дирижират от Москва. „Играта на Русия може да е с цел получаване на отсрочка за влизането на договора в сила, за да се избегне наводняването на пазара с ирански петрол“, което би довело до спадане на цените, обяснява Клеман Терм.
„Сега, когато цената на нефта е висока, Кремъл може да използва енергийното оръжие срещу Запада и същевременно да гарантира собствените си приходи от петрола“, подчертава експертът. Успех на договора за иранската ядрена програма би позволил вдигането на санкциите върху иранския петрол и добавянето на 1,3-1,5 млн барела дневно на световния пазар. Количествата са недостатъчни за компенсирането на енергийната зависимост на Европа и САЩ от Русия, но са едно от възможните решения в тази посока.
Превод Георги
