Възможно ли е пластмасата да бъде заменена? Оговорът е отрицателен и това е констатацията на специалистите от Лего. Eдин от най-големите проидводители на играчки се отказа да рециклира бутилки от минерална вода, от които да произвежда своите милиарди тухлички, пише в свой репортаж RFI.
Тези части за лего, съхранявани в дъното на някой шкаф или предоставени на други деца, изглеждат вечни. Те издържат на времето и дълготрайната употреба. Главната причина е, че пластмасата, от която се произвеждат е един полимер, наречен ABS, получаван при преработката на петрола, който е изключително здрав и с непроменима стрктура. Именно тези качества производителят признава, че не може да възпроизведе като използва суровина, получена от рециклирането на бутилки от минерална вода, които се произвеждат от друга много разпространена пластмаса – полиетилен терефталат. В интервю, дадено на Financial Times, директорът на датската компания обяснява, че предвижданият заместител не отговаря на очакванията. Не само, че суровината няма силата и издръжливостта на оригинала, но и нейният въглероден отпечатък е по-лош от този на суровината, получена от петрола. Лего искаше напълно да елиминира пластмасата до 2030 г., но ще трябва да се задоволи само с това да включи в незаменимата ABS повече рециклирани материали и материали от биологични източници.
Това не е първият производител, който се опитва да замени пластмасата
Към днешна дата полимерите остават незаменими в много области. В строителството например, пластмасата е идеална за топлоизолация. В Европа 20% от продукцията е предназначена за строителство, 40% за опаковки, друг търговски сектор, който се опитва да намери алтернатива. Знаем как могат да се премахнат торбичките в супермаркетите, сламките и пластмасовите прибори за хранене. Европа бележи бърз напредък след прилагането на директивата за премахване на пластмасовите продукти за еднократна употреба.
Няма нищо по-добро от пластмасата за запазването на продуктите свежи, за предпазването им от въздействието на въздуха и водата, които ги окисляват. Същото важи и за санитарните продукти, където все още не е открит заместител с такива изолационни качества. Все пак слагането на край на употребата на пластмаси е екологичен императив. Те са голям източник на въглеродни емисии, 4,7% от всички емисии, което е 1% повече от въздушния транспорт и са основен замърсител на океаните.
Проблемът е, че небиоразградимите материали се натрупват още от началото на проидводството им
Три четвърти от 8-те милиарда тона, произведени след 50-те години на миналия век, са отишли на боклука. Тези отпадъци, в по-голямата си част изоставени на произвола на съдбата и станали несъбираеми, са изключително вредни за здравето и екологичните системи. Тяхното изхвърляне е много скъпо. Ще трябва да харчим 7,5 трилиона долара годишно, за да поправим щетите, причинени от замърсяването с пластмаси. Това е петнадесет пъти повече от общия оборот на пластмасовата индустрия, която представлява един процъфтяващ годишен пазар от около 500 милиарда долара. За двадесет години производството се е удвоило, а до 2060 г. то може да се утрои. Днес 10% от суровия петрол се използва за производството на пластмаса. Обявеният край на петрола като източник на енергия също насърчава нефтохимическите предприятия да превръщат все повече и повече от него в пластмаса.
Част от решението ли е рециклирането?
Това е тезата, защитавана от индустрията и страните производителки на петрол. Тя обаче е твърде спорна. Радикалното премахване на пластмасата изглежда за предпочитане, защото дори когато се рециклират, полимерите запазват способността си да вредят на околната среда. Въпросът е горещо обсъждан в ООН, където се подготвя договор срещу замърсяването с пластмаси. Преди няколко дни заместник-генералният секретар на ООН, отговарящ за околната среда, предупреди: „няма да се измъкнем от тази каша чрез рециклиране“. Към днешна дата само 15% от произведената пластмаса се събира и рециклира. Особено в Европа, където тази дейност процъфтява. TotalEnergies обяви наскоро създаването в Grandpuits в района на Париж на съоръжение за рециклиране, което ще произвежда 30 000 тона пластмаса, половината от които ще са от рециклиране. Европа преработва 30% от своите пластмасови отпадъци, докато САЩ – само 5%.
