Макроикономическата политика на страната ни трябва да бъде насочена в три основни направления. Това са запазване на данъчния модел, ефективен контрол над публичните разходи и дружествата с монополно положение на пазара и курс към Еврозоната. Това е позицията на АИКБ, изразена по време на Общото събраниe на Асоциация на индустриалния капитал в България. Асоциацията ще подкрепя запазването на пропорционалния данък от 10%, както и запазване на размерите на осигурителните и здравноосигурителните вноски.
Сред акцентите в приоритетите на АИКБ са свеждането до минимално изискуемите от ЕС регулаторни режими, приемането на разходоопределящ принцип за образуване на административните такси и изграждане на интегрирани регистри с цел освобождаване на гражданите и бизнеса от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи.
Според АИКБ е необходимо ускоряване на дейностите за въвеждане на електронно управление, реализиране на стратегия за модернизация и цифровизация на индустрията и насърчаването на инвестициите и иновациите са само част от приоритетите, които България трябва да осъществи през следващите няколко години. Това ще даде възможност за допълнителна подкрепа на предприемачеството и свободното развитие на бизнеса.
Необратимостта на реформаторските процеси в енергетиката са посочени като ключови за подобряването на условията за конкурентоспособност. От АИКБ са категорични, че трябва да се работи за изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, пълноценна търговска и мрежова свързаност с общия европейски електроенергиен пазар и намаляване на енергийната зависимост на страната ни. Асоциацията счита, че е необходимо активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка за формиране на националните политики по Зеления преход, включително изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в страната.
Асоциация на индустриалния капитал в България ще работи и за ускорено решение на проблемите с човешките ресурси. Сред основните мерки, които трябва да бъдат предприети са посочени привеждане на българското законодателство и административни процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, отговарящи на новите реалности на трудовия пазар, разработването на програма за внос на висококвалифицирани и дефицитни специалисти, както и насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията.
Акцент в приоритетите е поставен и върху развитието на капиталовите пазари. Капиталовият пазар у нас може да бъде използван за набиране на ресурс за финансиране на инвестиционни проекти както на МСП, така и на проектите със значим обществен интерес, включително участие в международни дружества, изграждане на енергийни, индустриални мощности, както и инфраструктурни проекти.
„И през 2021 г. АИКБ бе утвърден говорител и носител на положителна промяна за бизнеса, като отчитаме и едно успешно председателство на Асоциация на обединените български работодатели. Проведохме редица успешни кампании в подкрепа на предприятията, сред бях изготвянето на мерки за справяне с COVID кризата, компенсиране на екстремните цени на електроенергията. Предстоят ни немалко предизвикателства. България и ЕС вече трябва да правят бизнес в нов свят, а страната ни трябва да работи усилено за справяне с недостига на човешки ресурси, подобряване на бизнес климата и за енергийния преход“, заявява председателят на УС на АИКБ Васил Велев.
Членовете на Общото събрание на АИКБ приеха увеличаване на броя на членовете в органите за управление. След приемането на Божидар Нейчев, Христо Ибушев и Кирил Желязков, Управителния съвет вече се състои от 13 души. В него са още Васил Велев, Данета Желева, Никола Зикатанов, Румен Радев, Кънчо Стойчев. Боян Бойчев, Кирил Бошов, Стефан Василев, Мариана Итева и Стефан Чайков. По време на заседанието е увеличен и съставът на Националния и Контролния съвет на АИКБ.
