От 1 октомври европейските компании трябва да декларират вноса си от чужбина на най-замърсяващите суровини, най-вече стомана и алуминий, и да оценят емисиите на CO2, генерирани от тяхното производство. Тези емисии от 2026 г. ще бъдат облагани с въглеродна такса на границата, пише France 24.
По този начин Европейският съюз започна тестването „ на сухо“ на първата фаза от въвеждането на въглеродната такса по границите. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), приет на 18 април от Европейския парламент, изисква от компаниите, внасящи в ЕС „стоки, при производството на които се отделя значително количество въглерод“, като например при това на желязо и стомана, алуминий, цимент, торове и електроенергия, да плащат данък върху CO2, отделен при производството им в чужбина. Тази мярка има за цел да насърчи всички производители в Европа и по света да инвестират в ограничаване на емисиите си на CO2. Механизмът обаче е подложен на много критики от европейските компании.
Мярка на Европейската зелена сделка
Въглеродният данък по границите, официално наречен „Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите“, е резултат от споразумение, постигнато на 13 декември 2022 г. между Европейския парламент и Европейския съвет след години на разисквания и преговори. Той се вписва в рамките на Европейската зелена сделка, която представлява план за борба с изменението на климата с амбициозната цел за постигане на въглеродна неутралност на континента до 2050 година.
Принципът е прост. Досега, за да намали своя въглероден отпечатък, ЕС действаше главно за намаляване на емисиите на парникови газове, генерирани на негова територия. Отсега нататък той иска да атакува и емисиите, които се отделят в чужбина при производството на продукти за европейските компании и индустрии.
По-конкретно, от 1 октомври компаниите, които искат да внасят в ЕС „стоки с голям въглероден отпечатък“, произведени в чужбина, ще трябва да декларират емисиите на CO2, свързани с тяхното производство. И, на един втори етап след 2026 г. тези емисии, генерирани в чужбина, ще бъдат обложени.
Например, ако компания иска да внася стомана от Китай, тя ще трябва да плати определена цена, за да компенсира въглеродните емисии по време на производството на този продукт.
Да се борим срещу „изтичавено на въглерод“
Чрез този механизъм ЕС се надява да насърчи компаниите да инвестират, за да ограничат общите си емисии. Но преди всичко тя иска да избегне „изтичането на въглерод“.
В ЕС след 2005 г. компаниите трябва да купуват въглеродни кредити или квоти, за да компенсират емисиите си на CO2. Това обаче предизвика нов проблем: цените на тези кредити се увеличиха през годините до такава степен, че все повече компании предпочитат да преместят част от производството си в чужбина, за да ги избегнт. Като се разпростре задължението за компенсирането на емисиите, произведени в чужбина, таксата преследва целта да постави всички при равни условия.
Механизмът не прави разлика между това дали един продукт, стомана например, е произведен в ЕС или някъде навън с цел да бъде внесен.
Стомана, алуминий, въглерод
Първоначално тази такса по границите ще засегне само определени суровини – тези, които отделят най-много CO2: стомана, алуминий, амоняк, цимент, елктроенергия, водород и торове. На всичките тези сектори се падат повече от 50% от промишлените емисии на европейския континент, според Съвета на ЕС.
В крайна сметка обаче механизмът трябва да обхване по-широк кръг продукти, особено тези, които се нуждаят за производството си от споменатите суровини. Например, вносител на автомобили в ЕС ще трябва да плати таксата върху стоманата, строителните компании – върху цимента и т.н.
Постепенно въвеждане до 2026 година
Въвеждането на тази безпрецедентна мярка трябва да стане постепенно, като първият краен срок е 2026 г. „На 1 октомври 2023 г. механизмът навлиза в първа фаза на изпълнение, наречена „тренировки на сухо“, която трябва да продължи до края на 2025 г.“. Тази първа фаза трябва да позволи „без да се налагат цени на този етап, да се съберат възможно най-много данни от нашите производители“, за да „можем да определим справедлива цена“ на внесените емисии.
Вносителите реално ще започнат да плащат таксата от 1 януари 2026 г., като цената ѝ ще се увеличава прогресивно през деветте години до 2034 година.
Как ще бъде изчислена цената? Компанията ще декларира емисиите, свързани с нейния производствен процес, и ако те надхвърлят европейския стандарт, ще трябва да придобие сертификат за емисии на цената на CO2 в ЕС. Ако вече съществува пазар на въглеродни емисии в страната, в която се осъществява производството, но тяхната цена е по-ниска цена, отколкото в Европа, какъвто в момента е случаят на Китай и някои американски държави, тя ще трябва да плати само разликата. За да се избегне декларирането на по-малко емисии, то трябва да бъде подложено на независимо сертифициране.
Тази такса може да донесе на Европейския съюз около „3 милиарда евро през 2030 г. и несъмнено повече след това с повсеместното ѝ прилагане“, сочат изчисления.
Безпокойството на фирмите
След обявяването на тази мярка много европейски компании остро ѝ се противопоставиха, опасявайки се, че тя ще навреди на конкурентоспособността им на пазара, като създаде дисбаланс между цените на европейските и неевропейските продукти. Всъщност по-голямата част от чуждестранните пазари не познават тази система за компенсиране на въглеродните емисии. Чуждестранните компании не трябва да плащат тези суми или да го правят в много по-малък мащаб. И следователно не трябва да ги включват в цените на продуктите си.
От своя страна Брюксел казва, че се надява като постави началото да принуди и други страни също да намалят емисиите си. Това „ще насърчи нашите търговски партньори“ да засилят действията си в областта на климата, като „ ефекта на заразата“.
