В доклад, публикуван преди започващия на 30 ноември в Дубай COP 28, неправителствената организация Finance Watch, цитирана от RFI*, разобличава вредното влияние на икономистите. Тя ги обвинява, че подценяват последиците от глобалното затопляне. Според нея, оптимистичните им прогнози забавят политическото действие.
Един експерт в тази област твърди това – Тиери Филипона, основателят на Finance Watch, днес е неин главен икономист. Тази НПО, чието седалище е в Брюксел, се стреми да направи финансите по-полезни за обществото. Нейният извод е, че изчислението на прогнозите за растеж, включващи повишаването на температурите, които служат като основа за действие на управляващите, е погрешно. Finance Watch взема за пример прекалено успокоителните прогнози на NGFS, мрежата от централни банки, създадена с цел за финансово подпомагане на енергийния преход. Тази мрежа обединява повече от сто централни банки и всяка година предоставя прогнози за растеж, включващи различните възможни сценарии на глобално затопляне. Според последната им прогноза, публикувана в началото на месеца, затопляне с 3,5 градуса до края на века, което се смята за катастрофален сценарий от климатолозите, ще доведе до загуба от 7 до 14% от БВП, която изглежда относително лесно преодолима.
Предубедена прогноза, защото пренебрегва много конкретни данни за катаклизмите, които преживяваме в момента
Тиери Филипона отбелязва, че покачването на нивата на океаните и миграциите, съпътстващи затоплянето, са параметри, напълно игнорирани в прогнозите на NGFS. Тези мащабни явления обаче ще окажат силно влияние върху икономиката. Съветът за финансова стабилност, регулаторният орган на Г-20, също омаловажава спада на БВП, който затоплянето ще причини. Същото важи и за модела, предложен от американеца Уилям Нордхаус, удостоен с Нобелова награда за икономика през 2018 г. В разработките му, високо оценявани заради включването на изменението на климата, също се наблюдава системното подценяване на щетите, които повишаването на температурите могат да причинят.
Как се обяснява това систематично подценяване?
Икономиката все още работи върху концепции, наследени от 19 век. Така нареченият модел на общото равновесие предполага, че след като премине шокът от една криза, икономиката има тенденция да се върне към нивото си на равновесие. Това, което е валидно за финансовата криза от 2008 г. или за кризата, причинена от Ковид, въобще не е валидно за климатичната криза, защото тя включва дълбоки и непоправими промени в нашата среда. Това са елементи, които икономистите, доминиращи в регулаторните органи, трудно включват в своя модел.
Това не е проблем само на метода. Съществуват алтернативни модели, които водят до тревожни прогнози. Моделът, наречен експоненциален, прогнозира почти пълното унищожаване на икономиката до края на века при повишаване на температурите с 30. Тя обаче не е особено чуваема днес. Още повече, че последствията от днешните ни действия ще се разберат едва в бъдещето. Това е много далеч от политиците и пазарите.
*Превод Георги Саулов
