Защо средното качество на потребителските стоки е толкова лошо при централно планиране, коментира анализ на Калеб С. Фулър*, публикуван в изданието THE INDEPENDENT INSTITUTE…
„Защото социализмът“ не е отговор на качеството на стоките при социализма. Това не може да е анализ. Какви механизми при социализма водят систематично до този подробно документиран резултат?
За да разберете пълното значение на проблема, признайте, че производството ще бъде неефективно, ако липсват сигнали за печалба и загуба. Планиращите ще произвеждат продукция с вложени материали, които имат по-ценни алтернативни приложения. Можем ли да кажем нещо систематично за произтичащата от това неефективност?
Да – през 90-те години на миналия век учените питаха защо цените при централно планиране водят почти изцяло до недостиг. Не е очевидно защо. Ако цените се избират на случаен принцип от плановиците, тогава някои би трябвало да доведат до недостиг, а други да доведат до излишъци – но излишъците на потребителски стоки бяха много по-редки от недостига.
Защо? Съветските бюрократи не можеха да задържат печалби и не понасяха загуби. Следователно те търсят печалби, като оценяват стоките под техните пазарни клирингови нива и след това събират подкупи от потребители, които са изправени пред условия на недостиг.
Това обяснява „неслучайните цени“, но какво да кажем за качеството? Защо има тенденция към по-ниско качество вместо към качество, което понякога е „твърде ниско“, а понякога „твърде високо“?
Първо, очевидно е вярно, че качеството може да бъде „твърде високо“ или „твърде ниско“. Ако всяка една кола, произведена в една икономика, беше Ferrari, средното качество на колите щеше да е по-високо, но повечето потребители нямаше да могат да си позволят кола. Една икономика винаги може да произвежда стоки с по-високо качество, като просто произвежда по-малко стоки като цяло. По същия начин, ако всяка кола беше смъртоносен капан, предпочитанията на потребителите също биха били разочаровани. Сигналите за печалба и загуба помагат на производителите да намерят тази златна среда на качеството (или безопасността).
Що се отнася до емпиричните доказателства за качеството в централно планираните системи, Йорам Барзел цитира Янош Корнай – авторитетен учен по централно планирани икономики (т.е. „икономики с недостиг“) – по отношение на типичното качество на продукта в такъв контекст. Корнай пише, „…командната икономика е способна само да издава инструкции за изход по отношение на съвкупни показатели; фините различия в качеството не могат да бъдат централно предписани“.
Така че има тенденция към ниски цени и ниско качество в централно планираните икономики.
Оказва се, че използването на Kорнай от Барзел идва от (очевидно) непубликуван ръкопис, който предлага нова теория – различна от тази на Корнай – с ниско качество при централно планиране. Не е изненадващо, че Барзел вкоренява логиката си здраво в логиката на разсъжденията за правата на собственост.
Барзел:
„В пазарните икономики репутацията на частните производители подкрепя техните висококачествени стоки или атрибути на стоките. Твърдя, че като се има предвид потискането на печалбите в планираните икономики, плановиците не са осигурили достатъчно качество, защото не са били в състояние да създадат подходящите стимули, необходими за разгръщане на репутацията за гарантирането му.
Купувачите използват обективни критерии, за да оценят някои от атрибутите на стоките, които купуват, и субективни, за да оценят други. В пазарните икономики държавно наложените договори обикновено се използват за гарантиране на атрибути, оценени по обективни критерии. Когато даден атрибут не отговаря на договорните спецификации, купувачите могат да докажат този факт. В случай на спор съдилищата могат да оценят загубата и да присъдят на купувачите съответното обезщетение за надплащане за продукта. Купувачите, които оценяват атрибутите субективно, знаят какво чувстват към тях, но не могат обективно да документират подобни усещания. Следователно такива атрибути не могат да бъдат договорно определени и ефективно гарантирани. Пазарните търговци обаче могат да използват своята репутация, за да гарантират субективно оценените атрибути. Основният ми аргумент е, че при държавно производство, което включва държавно планирано производство, стоките и услугите ще се състоят почти изцяло от договорно гарантираните атрибути. Тези стоки няма да бъдат снабдени с много репутационни атрибути, което обяснява ниското качество на стоките, произведени от правителствата“.
Забележете как тези прозрения зависят от това, че стоките се смятат за набор от атрибути. Някои от тези атрибути могат да бъдат „гарантирани“ с договор; други са „гарантирани“ релационно. Въпреки това, релационните гаранции зависят от това, че те са остатъчен ищец на тези атрибути. По този начин, когато тези атрибути са тези, които свързваме с „качество“, те не се предоставят достатъчно в система (социализъм), където няма остатъчни претенденти за предоставянето на тези атрибути.
*Научен сътрудник в The Independent institute и доцент по икономика в Grove City College.
**Йорам Барзел (1931-2022) е израелски икономист и професор в катедрата по икономика във Вашингтонския университет. Проучванията му са свързани с с права на собственост, приложна теория на цените и политическа икономия
