От началото на протестите младите хора се открояват ясно в демонстрациите срещу пенсионната реформа. Какво кара едно поколение, което все още не е навлязло в професионалния си живот, да излезе на улицата? Може ли това участие да бъде решаващо за протестите, анализира в свой репортаж RFI*.
„Пенсионирането е въпрос на младите хора и нашето поколение го разбра добре“, се казва в съвместно съобщение на множество ученически и студентски организации. Като доказателство за това е, че на 31 януари „150 000 млади хора се мобилизираха из цяла Франция срещу жалкия проект на правителството за пенсионна реформа, три пъти повече отколкото на 19 февруари!“, заявиха гордо от „Ученически глас“, „Алтернативата“, „Националния съюз на френските студенти“, „Съюза на студентите-комунисти“, „Движението на младите комунисти на Франция“, „Млади еколози“, „Младите непокорни“ и „Младите социалисти“. Те призовават да „положим всички усилия за широка мобилизация на младежта” за предстоящите стачки и демонстрации.
На 21 януари младежки асоциации и Непокорна Франция (партията на Жан-Люк Меленшон) дори излязоха самостоятелно на протест срещу пенсионната реформа, събирайки най-малко 14 000 души в Париж, според независимата социологическа агенция Occurrence, и 150 000, според организаторите.
Макар че винаги е трудно да се измери точно размаха на такъв тип мобилизация, присъствието на младото поколение, с лозунги като „Метро, работа, гробница“ (младите искат бъдеще различно от това) или „Вие ни давате 64, ние ви даваме май 68“ (игра на думи, която прави алюзия с масовите студентски протести, разтърсили Франция през май 1968 г.), в шествията е неоспоримо. И трябва да се отбележи, смята социологът Паоло Ступия, специалист по социални движения, който се занимава специално с участието на студентите в тях, че последните опити за реформиране на тази сфера на социалното осигуряване не бяха успели да мобилизират истински младежта. Нито през 2007 г. с въвеждането на специалните режими в социалното осигуряване, нито през 2010 г. с реформата Woerth, която увеличава законовата възраст за пенсиониране от 60 на 62 години, нито с реформата, насочена към постепенно увеличаване на трудовия стаж.
Затегнат пазар на труда и извънредна климатична ситуация
И така, какво кара хора на 16 или 20 години, които все още не са навлезли в професионалния живот, да отидат и да протестират срещу реформа, която изглежда твърде далечна? Първо въпрос на „солидарност“ с по-възрастните, обясняват те, особено след като родителите им често ги делят няколко години от пенсионната възраст. Така те се чувстват двойно засегнати и казват, че искат да могат да се възползват от това време с любимите си хора, стига да са все още в добро здраве. Тук откриваме традиционния призив за „конвергенция на борбите“, т.е. обединяване на множество отделни социални протестни движения в едно.
Но мотивите отиват много по-далеч. Младите се опасяват, че тези две допълнителни години работа механично ще доведат до затруднения при интегрирането им на пазара на труда. „Това са две години, през които фирмите няма да наемат нов персонал“, казва 24-годишният Луи, който току-що е завършил образованието си. „Колкото по-дълго работят хората, толкова по-затегнат остава пазарът на труда за нас“.
Но преди всичко, защото тази реформа изглежда остаряла, нямаща нищо общо с предизвикателствата на днешния ден. Луи участва във всички демонстрации, за да покаже несъгласието си с „идеологията“, застъпвана от правителството, която, според него, е за общество, основано на стойността на труда. „Те искат да ни продадат идеята, че трудът би бил начинът да се еманципираме, но трябва да работим за пари винаги повече и по-дълго време и да продължим да потребяваме, когато сме изправени пред тежка инфлация, която ни кара да се чувстваме несигурни и пред безпрецедентна климатична криза. Всичко това е много мъчително“, се оплаква младият мъж, който иска друг модел на труд, с повече смисъл.
Проблемите с извънредната климатична ситуация са непрекъснато в устата на интервюираните млади хора. В този контекст дебатите за удължаване на осигурителния стаж се разминават тотално с притесненията на едно поколение, което не знае какво ще е бъдещето му. За Леонард Сандо, студент в магистърска степен по политически науки в Париж, сегашната власт, макар и да изглежда млада със своя четиридесет и няколко годишен президент, „продължава да говори като политиците отпреди 40 години“. „Аз съм за по-егалитарно общество, в което се работи по-малко. Това е смисълът на историята, според този редовен участник в демонстрациите, който се оплаква, „че искат да ни накарат да работим повече, когато знаем, че намаляването на работното време е един от пътищата към по-екологично общество“.
„Капката, която прелива чашата“
„За нас тази реформа е капката, която преля чашата“, обобщава Маел Низан, вицепрезидент, отговарящ за социалните въпроси в Общата федерацията на студентски асоциации (FAGE). През последните години извеждахме на преден план несигурността на студентите и виждаме също, че младите хора са много притеснени за бъдещето си поради климатичната криза, поради трудностите за професионалната им интеграция, а тази реформа с нищо няма да помогне на нещата, а напротив, ще добави нови трудности.
За социолога Паоло Ступиа тази мярка наистина може да се възприеме от някои млади хора като „капката в повече, тъй като те виждат бъдещето си блокирано на няколко равнища“. Това е още една провокация, допълва той, в целия набор от обществени политики – помним например намаляването с пет евро на помощта за наемателите на жилища – които в крайна сметка, в дългосрочен план, винаги ще бъдат насочени срещу младите и по онеправданите хора в обществото.
И други причини могат да обяснят масовото присъствие на млади хора в демонтрациите. Например политическата конюнктура е една от тях, смята Паоло Ступия: много млади пълнолетни бяха сред гласоподавателите на Жан-Люк Меланшон на последните президентски избори и подкрепиха Nupes след това на парламентарните избори. Имаме относителната диверсификация на студентските мобилизации през последните години, отбелязва той. Освен въпросите, свързани с образованието, бяха добавени тези за заетостта и екологията.
Паоло Ступия изтъква и една последна причина: „Масовото разпространение на студентския труд“. Днес около един милион студенти работят, което представлява 5%- 6% от френския наемен труд, подчертава той. Така повече хора влизат в контакт със света на труда и следователно потенциално са засегнати от проблемите, свързани с него.
Как да се масовизира движението и да се превърне в решаващо за бъдещето на реформата? Паоло Ступиа е предпазлив по отношение на пресказването на бъдещето: успехът или не на едно движение зависи от различни параметри, по-специално от участието на хора, които са по-малко политизирани или априори по-малко склонни да се мобилизират, посочва той. „Но младите хора винаги са в първите редици и тяхното участие прави исканията по-видими“, потвърждава специалистът.
В сравнение с последните завършили с успех протести във Франция през 2006 г. срещу CPE (закона за трудовия договор при първо назначение, според който работниците до 26-годишна възраст през първите 2 години могат да бъдат уволнявани без обяснение), сега единството на младежките организации е още по-широко, най-вече поради присъствието на FAGE в редиците на протеста. „Има натрупване на фактори, които карат младите хора да се чувстват наистина засегнати и да си кажат, че сега е моментът да се надигнат и да променят нещата“, твърди Maëlle Nizant от FAGE. И мисля, че този подем, фактът, че всички са обединени около една обща битка, също играе съществена роля“.
Паоло Ступия остава предпазлив: „Към момента вече успяхме да забележим присъствието на много млади хора в протестите, но мобилизацията в университетските и училищните сайтове изглежда по-сложна“. Следователно ще бъде необходимо да се следят възможните призиви за самостоятелни действия, като блокади в университети или гимназии, извън общите дати на протест, обявени от младежките организации.
*Превод Георги Саулов
