Откакто „дизел“ се превърна в мръсна дума, човек човек остава с впечатлението, че е достатъчно да бъдат убедени французите да се откажат да го купуват, за да изчезне като с магическа пръчка. Това няма да е толкова просто, предупреждава Александра Лежандр, говорител на Съюза за защита на шофьорите в коментара си за Capital.fr*…
Държавата се опитва да прави някаква еквилибристика, след като дизелът се превърна в гориво нон-грата. В продължение на много години той беше широко рекламиран заради по-ниските емисии на CO2 в сравнение с безоловния бензин. Сега той е заклеймяван заради емисиите на фини прахови частици, които замърсяват въздуха в градовете.
Трябва да подчертаем, че страната ни се движи предимно на дизел. Идеята тук не е да правим апологетика на това гориво, а да се отчетат реалностите. Така че защо стигнахме дотук? Това е наследството както от про-дизелова политика, датираща от 70-те години на миналия век, така и от различните програми, които предоставяха бонуси при закупуването на нови автомобили, ако собственикът предостави старите си за скрап. Те позволяваха закупуването на дизеловите автомобили, които отделят по-малко CO2 от бензиновите с отстъпка от няколкостотин евро. Тези субсидии доведоха до напълно изкуствено изкривяване на пазара: през 2012 г. 73% от регистрираните нови коли бяха дизелови!
Оттогава дизеловият рай се превърна в ад. Вчера хвален за качествата си, днес той е обществено заклеймяван. Годините след „дизелгейта“ от 2015 г. (Volkswagen беше обвинен, че е манипулирал двигателите си, за да преминат по-добре тестовете), бяха последвани от годините на „дизелбашинг“ – непрекъснат срив на дела на продажбите на нови автомобили, използващи това гориво. От 21% през 2021 г. той падна до 17% между януари и август 2022 г. (източник: Autoactu/Autoways). Това е с 5 пункта повече от дела на електрическите автомобили (12% от продажбите), въпреки че те са свръхсубсидирани…
Страната ни се оказва с десетки милиони дизелови превозни средства, което се дължи на това, че те остават изключително популярни заради своята голяма автономност, надеждност и, без да се обиждат противниците им, използването най-новите технологии. Последните модели изпълняват най-строгите екологични стандарти за замърсяване.
Освен това сега цената на литър дизел е по-висока от тази на бензина. А в продължение на десетилетия беше точно обратното. Един резервоар дизел струваше много по-малко от неговия бензинов еквивалент. И накрая, дори днес за транспортните фирми не съществува никаква надеждна алтернатива.
Коренната промяна на политиката на държавата по отношение на дизела създава: безпокойство – „колко ще загубя, като продам колата си“; недоумение – „години наред са ми казвали, че е по-добре за околната среда, ако предпочета дизела, а сега ми казват обратното“; гняв – „преди на бензиностанцията беше изгодно да зареждам дизел, а сега го плащам по-скъпо от бензина“. Да не говорим, че електромобилът като алтернатива е много рядко подходящ за купувачите поради много високи цени и много по-малката гъвкавост при употребата му в сравнение с колите с двигатели с вътрешно горене (тук говоря за популярните модели, а не за онези немски и американски джипове, чиито тежки батериите позволяват да се изминат малко повече километри от техните „малки посестрими“).
Като знаем, че пълното обновяване на автомобилния парк отнема около двадесет години, дизеловите коли няма скоро да изчезнат от нашите пътища. Дори ако някои големи градове възнамеряват да ограничат достъпа им в краткосрочен или средносрочен план (Голям Париж, Страсбург)…
Що се отнася до привържениците на „трябва само да го направим“, последователите на готовите магически решения (това е тенденция) и всички онези, които гледат повърхностно на проблема, като вземат предвид само пазара на нови автомоили, предлагам за разрешаване следните пет въпроса:
- Какво ще кажете за личните дизелови автомобили, които към 1 януари 2022 г. са 22,6 милиона или 55% от колите в движение?
- Как ще попречите на купувачите на употребявани автомобили да придобиват такива с дизелови двигатели, след като те представляват 53% от всичките 1,4 милиона покупко-продажби (данни към първата половина на 2022 г.)?
- С този огромен парк от дизелови модели, какво е вашето решение за намаляване на дела на дизела в потреблението на горивата (73% през юни 2022 г.)?
- С каква нова технология ще убедите транспортните фирми да купуват камиони, предлагащи същите характеристики като тези, които работят с дизел и представляват 99% от превозните средства, които в момента са в движение?
- Как да изравним автономността на сегашните дизелови двигатели, чиято икономичност (говорим средно за 4 до 4,5 литра гориво на 100 километра в зависимост от размера) ви позволява да изминавате стотици километри или дори да надхвърляте 1000 километра, с един резервоар?
Не търсете, няма чудодейно решение за всички тези проблеми. Но като ги видим записани, обосновани и безспорни, ще ни помогне да не ги отричаме и наистина да ги вземем под внимание при разработването на политиката за екологичния преход.
*Превод Георги Саулов
