Цифровата търговия – от продажбите на софтуер до стрийминг на филми – играе по-голяма роля от всякога в глобалната икономика. И все пак в много развиващи се страни, които се борят да участват пълноценно в цифровата търговия, сега е моментът за политически реформи, които насърчават приобщаването, като се започне със запазване на текущата безмитна среда, коментират авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Цифровата търговия има няколко уникални предимства извън традиционните печалби от търговията. Търговията със софтуер помага за дигитализиране на икономиката, като повишава ефективността и повишава производителността. Търговията с цифрови медии, като абонаменти за чуждестранни списания, насърчава взаимосвързаността, комуникацията и предаването на знания и иновации. И накрая, дигиталните пазари, като магазини за приложения или уебсайтове за програмиране на свободна практика, насърчават включването чрез намаляване на търговските бариери за малки фирми и бизнеси, ръководени от жени.
Стойността на световната търговия с дигитално доставени продукти нарасна до 3,82 трилиона долара миналата година, което представлява рекордните 54 процента дял от търговията с услуги. Със среден годишен темп на растеж от 8,1 процента за почти две десетилетия, той изпревари други категории като стоки.
Въпреки тези възможности много развиващи се икономики, особено страните с ниски доходи, рискуват да изостанат. Причините включват пропуски в свързаността, инфраструктурата на информационните и комуникационни технологии и цифровите умения, както и липсата на предвидима и прозрачна правна и регулаторна среда. Нов доклад на МВФ, Световната търговска организация (СТО) и други международни институции относно цифровата търговия за развитие хвърля светлина върху въпроси, при които глобалните решения могат да помогнат за по-приобщаваща глобална цифрова търговия.
Вътрешните политики и разпоредби трябва да позволяват дистанционни транзакции, да повишават доверието в цифровите пазари, да насърчават достъп на достъпна цена и да подкрепят трансграничните доставки. Осигуряването на подходящи предпазни мерки, свързани с онлайн транзакции (като поверителност на данните, защита на потребителите и киберсигурност), е от съществено значение за процъфтяването на екосистемата на цифровата търговия.
А закони и разпоредби, които гарантират лесно навлизане и излизане на фирми, засилване на правоприлагането срещу антиконкурентно поведение и отворен търговски режим, биха насърчили здравословната конкуренция.
Международното сътрудничество в областта на цифровата търговия също е от решаващо значение за насърчаване на общите „правила на движение“ — предпоставка цифровата търговия да продължи да расте и да носи ползите си.
Мораториум на СТО
Въпреки че споразуменията на СТО обхващат всички видове търговия, единственото многостранно правило, специфично за цифровата търговия, е мораториумът върху митата върху електронни предавания. Мораториумът, който периодично е удължаван от въвеждането му през 1998 г., забранява тарифите върху цифровия внос, като по този начин допринася за стабилна и предвидима политическа среда за цифрова търговия.
Дали мораториумът да бъде удължен е ключов въпрос на 13-ата министерска конференция на СТО през февруари. Много обсъждана тема в дискусиите преди срещата в Абу Даби засяга фискалните последици от мораториума, тъй като някои страни се опасяват, че настоящите правила могат да навредят на потенциала им за приходи и да ограничат политическото им пространство. Последните изследвания помагат информационно на този дебат.
Първо, съществуващите проучвания показват, че мораториумът има сравнително малко въздействие върху фискалните приходи – средно между 0,01 процента и 0,33 процента от общите държавни приходи. Това се обяснява с ниските съществуващи тарифи за дигитализируеми продукти, особено в развитите икономики, където цифровата търговия се е разширила най-много.
Второ, данъците върху вътрешното потребление са по-ефективни инструменти за облагане на цифровата търговия и могат да генерират по-високи държавни приходи. Неотдавнашен анализ на МВФ показва, че внесените дигитализирани продукти в обхвата на мораториума се облагат най-добре чрез съществуващите вътрешни данъци върху потреблението, като данък добавена стойност (ДДС), където методите за събиране могат да бъдат адаптирани за цифрови транзакции.
В световен мащаб потенциалът за приходи от ДДС върху търговията с цифровизирани продукти може да бъде около 2,5 пъти по-висок от този на митата при настоящите ставки.
Въпреки че тази разлика се дължи най-вече на развитите икономики, които имат по-висок ДДС от тарифните ставки, потенциалът за приходи от ДДС е или по-голям, или приблизително еквивалентен на този на тарифите за почти всички нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. ДДС също са икономически по-ефективни, защото са:
- широко базирани и изключват междинни вложения, като по този начин създават по-малко изкривявания
- по-лесни за администриране, тъй като надграждат съществуващата данъчна инфраструктура; и
- по-лесен за прилагане, с богат опит във всички доходни групи
Това ново проучване показва, че вместо да компрометира държавните приходи или да ограничава политическото пространство, мораториумът на СТО може да помогне за ефективно насочване на усилията за данъчна реформа на развиващите се страни в по-ефективна посока. Няма компромис между отворена и приобщаваща цифрова търговия. Точно обратното: отворената търговия подкрепя включването на развиващите се страни в глобалните цифрови пазари.
