Рязкото намаляване на емисиите на CO2 в Германия през 2023 г. е резултат главно от кризата на нейния индустриален модел. Отраслите, които са двигателят на германската икономика са твърде енергоемки и са засегнати от спада на световната икономическа активност, коментира Томас Шнее в публикация за alternatives-economiques.fr*…
Страхотна новина! През миналата година германските емисии на CO2 са намалели с 10%. По този начин те достигнаха най-ниското си ниво от 1950 г. (673 милиона тона CO2) и този резултат дори надхвърля целите, фиксирани в германския закон за защита на климата.
Но експертите от консултантската фирма Agora Energiewende („енергиен преход“ на немски) проявяват умерен оптимизъм. Защото този спад, макар и със сигурност свързан с намаляването на използването на въглища, е и показател за индустриална криза.
„Само 15% от наблюдавания спад е траен, в смисъл, че идва от увеличен капацитет за възобновяемите енергийни източници, от повишаването на ефективността или от преминаването към горива с по-ниски емисии. От друга страна, не виждаме устойчиво развитие в намаляването на емисиите в индустрията“, казва Зимон Мюлер, директор на фирмата.
Намаляване на поръчките и спад на производството
Според Agora Energiewende рязкото повишаване на цените на енергията след началото на войната в Украйна и намаляването на поръчките – поради спада на китайската икономика, намаляването на световното търсене и спада на икономическата активност в Германия – засегнаха сериозно производството на отрасли, които са много енергоемки, като химическата промишленост, металургията и производството на стомана. По този начин общото производство на енергоемките индустрии е спаднало с 11% през 2023 г., докато ръстът на германската икономика е спаднал „само“ с 0,3% през същия период.
Най-тежко беше засегната химическата промишленост, която е голям потребител на газ и петролни продукти. Големи компании като BASF в продължение на дълго време базираха печалбите си на евтините руски въглеводороди, от които сега трябва да се откажат по геополитически причини.
Днес те трябва да отделят много повече средства, за да закупят американски или катарски втечнен природен газ, който е на по-висока цена. Освен това трябва да реорганизират производствените си мощности, така че продукцията им да стане климатично неутрална през следващите десет години. Тоест те трябва да инвестират в производството на водород, въпреки че печалбите им се сриват. За 2023 г. Германската федерация на предприятията от химическата индустрия прогнозира спад на вътрешните продажби със 17%, на износа – с 12% и, в резултат на това, на общия им оборот с 14%.
Други две ключови за Германия индустрии, машиностроенето и елекстротехническата, които са с определено експортна ориентация, също са силно засегнати от спада на икономическия растеж на световната икономика. В машиностроенето, което дава работа на повече от един милион души, поръчките са намалели през ноември с 13% спрямо същия месец на миналата година.
„Дъното все още не се вижда. Затова е необходимо клиентите ни по света да възвърнат доверието си в германската икономика и в стабилността на нашата политика“, каза Ралф Вихерс, главен икономист на Федерацията на машиностроителите, по повод бюджетните затруднения от края на 2023 г., които принудиха правителствената коалиция да реорганизира помощта си за индустрията.
Трудният завой на автомобилната индустрия
Автомобилното производство приключи годината по-добре от очакваното. Но тъй като е силно зависимо от китайската икономика, неговият най-голям външен пазар, то също трябва да се справи с промените, предизвикани от прехода към електрическите автомобили, които надали биха му осигурили големи печалби.
Например, Volkswagen в крайна сметка реши да изгради новите си центрове за производство на батерии не в Германия, а в Полша, Канада и Съединените щати. Ford, от своя страна, избра от 2022 г. да произвежда изцяло електрическата версия на модела си Focus в завода си във Валенсия, Испания, а не в този в Саарлуис, в западна Германия.
„Въпреки че имаме ноу-хау за производството на елктроавтомобили, нашият завод в Саарлуис трябва да затвори врати през 2025 г.“, въздъхва автомобилният електротехник Седрик Молтини, член на централния работнически съвет на Ford Saarlouis, който живее на френско-германската граница и работи от години в големия завод на Форд. Той не храни никакви илюзии:
„Нивото на нашите заплати и покачването на цените на енергията не играят в наша полза. Постигнахме запазване на 1000 работни места от 4500 до 2032 г. За останалите сме отстранени от тайните преговори, които се водят от една година между регионалното правителство и потенциални купувачи.“
В германската индустрия непрекъснато върви процес на затваряне на предприятия и на намаляване на персонала. Компанията за производство на автомобилно оборудване ZF обяви преди няколко дни закриването на един завод, в който работят близо 700 души от Рур, а производителят на гуми Goodyear – на два завода във Фулда и Фюрстенвалде. Френският Michelin също започва постепенно да затваря производствените си центрове в Карлсруе, Трир и Хомбург, а един център за обслужване на клиенти ще бъде преместен в Полша. По този начин ще бъдат ликвидирани 1400 работни места.
Според проучване на Германската търговско-промишлена камара, направено сред 3572 индустриални компании, 31,7% от тях казват, че са започнали мерки за преместване на предприятията си или са на път да го направят. Този дял нараства на 43% за компании с повече от 500 служители. Проучването обаче не уточнява обхвата на тези мерки.
План за индустриално обновавоне
Ситуацията беше оценена като достатъчно тревожна, което накара министъра на икономиката и енергийния преход, екологът Робърт Хабек, да измисли нова индустриална стратегия, представена през октомври на германските индусдтриалци и синдикалисти. „Не можем да си позволим да отлагаме“, в противен случай страната рискува „да загуби своето енергоемко производство и следователно сърцето на това, което представлява веригата на стойността на германската индустрия“, оправда той своя интервенционизъм в страна, в която индустриалните политики често остават прикрити.
„Нещата не стават сами по себе си“, подчерта той, имайки предвид големите помощи, отпуснати от Китай за развитието на неговите зелени технологии, или силната конкуренция, която представлява американската програма за 750 милиарда долара данъчни облекчения (l’Inflation Reduction Act), предвиждаща сериозна подкрепа за зелени инвестиции, чийто старт беше даден в началото на 2023 г.
Освен увеличаването на производството на възобновяема енергия, което да доведе до намабялането на цените на електроенергията, министърът предвижда трайна финансова и данъчна помощ за индустрията, реформа за спиране на бюджетната задлъжнялост, която да даде възможност за финансиране на програми за помощ, разрешение за съхранение на CO2 на морското дъно и преди всичко осигуряването на атрактивна „преходна цена“ от 6 евроцента за киловатчас за енергоемките индустрии като химическата, производството на стомана, хартиената, стъкларството др.
Тази стратегия за финансова помощ по американски образец в действителност започна още от 2022 г.: 10 милиарда евро помощ (от 17 милиарда инвестиции) бяха предоставени например на Intel за изграждането на завод за полупроводници в Магдебург.
Тайванската TSMC също получи зелена светлина за 5 милиарда евро помощ за подобен завод, който ще бъде изграден в Дрезден. В енергетиката можем да отбележим 2,6 милиарда евро, предоставени на производителя на стомана SHS Stahl-Holding-Saar (14 000 заети), който постепенно да трансформира своите доменни пещи за работа на водород.
Трудни отношения с Китай
„Колкото по-дълго чакаме, толкова по-скъпа и трудна ще става трансформацията“, твърди Корнелия Вол, икономист и президент на Hertie School, припомняйки, че поради липса на навременна помощ германската фотоволтаична индустрия се срина преди десетина години, задушена от китайската конкуренция, която днес осигурява почти 90% от производството на соларни панели в света.
За разлика от федералното правителство, което през юли публикува национална стратегия за ограничаване на зависимостта на германската икономика от Китай, BASF, Volkswagen, Daimler и Siemens през последните две години решиха да засилят присъствието си на китайския пазар.
„Четири от десет камиона се продават в Китай. Имаме нужда от Китай, за подкрепа на нашето развитие“, обяснява наскоро Кристиан Левин, шеф на Traton, дъщерното дружество на Volkswagen за производство на лекотоварни автомобили. Cariad, софтуерното подразделение на Volkswagen, също е на път да се ангажира с няколко милиарда долара в съвместно предприятие с китайския Horizon Robotics, специализиран в областта на изкуствения интелект и производство на системи за автопилот.
Означава ли това, че големите германски компании не са си взели поуки както от пандемията, така и от руската агресия и последиците от тях по отношение на доставките?
„Много големи компании искат да създадат регионални звена, които са по-малко зависими едно от друго, способни да продължат да работят независимо от една пандемия или въоръжен конфликт. Частично това е логиката на тези инвестиции“, отбелязва Тим Рюлиг, експерт по отношенията между Европейския съюз и Азия. „Германското правителство трябва да помисли за последствията от тази тенденция, както по отношение на работните места, така и на финансовите потоци“.
„Нека не забравяме, че индустриалното бъдеще на Германия ще се разиграе на нивото на Mittelstand, тоест на огромната мрежа от малки и средни предприятия, които представляват 99% от 3-те милиона германски компании“, припомня Мухамед Кудич, който ръководи проект за подкрепа на трансформацията на индустриални компании в Южна Вестфалия.
В района има близо 500 средни подизпълнители на автомобилните производители, които трябва да се развиват, за да оцелеят. „Например една компания, която произвежда метални автомобилни стабилизатори трябва да се научи да работи с различни методи и материали за електрическите автомобили. Друга трябва да изостави производството на бордови електрически системи, за да се насочи към производството на електрически зарядни устройства”, допълва той.
Предизвикателството е голямо и трябва да бъдат положени големи усилия за обучение и образование на работниците в страна, в която има недостиг на квалифицирани работници.
*Превод Георги Саулов
