<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>безработни Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/безработни/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Mon, 29 Mar 2021 08:39:10 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>безработни Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/безработни/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>В Разградско 15 безработни се борят за 1 работно място</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/v-razgradsko-15-bezrabotni-se-boryat-za-1-rabotno-myasto/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 29 Mar 2021 08:38:08 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[заетост]]></category>
		<category><![CDATA[работно място]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=25115</guid>

					<description><![CDATA[<p>Шестима безработни се състезават за едно свободно работно място средно в страната, сочат актуални данни на Агенцията по заетостта към края на февруари 2021 година, съобщава БНР. Най-силна е конкуренцията в областите Разград и Видин, където за една вакантна позиция се състезават съответно по 15 и по 12 безработни. На другия полюс са София-град и [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/v-razgradsko-15-bezrabotni-se-boryat-za-1-rabotno-myasto/">В Разградско 15 безработни се борят за 1 работно място</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Шестима безработни се състезават за едно свободно работно място средно в страната, сочат актуални данни на Агенцията по заетостта към края на февруари 2021 година, съобщава БНР.</p>



<p>Най-силна е конкуренцията в областите Разград и Видин, където за една вакантна позиция се състезават съответно по 15 и по 12 безработни. На другия полюс са София-град и Русе &#8211; с по 4.</p>



<p>В 17 области равнището на безработица е над средното за страната, като най-високите стойности се отчитат в Северозападния район &#8211; Видин, Монтана и Враца.</p>



<p>За сравнение &#8211; към края на януари в цялата страна за свободно работно място са се конкурирали по 8 души, а към края на декември миналата година &#8211; по 9.</p>



<p>По последни данни равнището на безработицата в страната е 6,9%.</p>



<p>Традиционно най-ниско е нивото му в София-столица &#8211; малко под 3%, а най-високо &#8211; в област Видин &#8211; 14%.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/v-razgradsko-15-bezrabotni-se-boryat-za-1-rabotno-myasto/">В Разградско 15 безработни се борят за 1 работно място</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Повишава се здравната вноска за безработни</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/povishava-se-zdravnata-vnoska-za-bezrabotni/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 26 Jan 2021 11:36:58 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[здравна вноска]]></category>
		<category><![CDATA[нап]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23718</guid>

					<description><![CDATA[<p>Повишава се размерът на здравната вноска за хората, които я внасят сами (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. От 1 януари месечната вноска става 26 лева, съобщават от НАП. Промяната [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/povishava-se-zdravnata-vnoska-za-bezrabotni/">Повишава се здравната вноска за безработни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Повишава се размерът на здравната вноска за хората, които я внасят сами (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.</p>



<p>От 1 януари месечната вноска става 26 лева, съобщават от НАП.</p>



<p>Промяната е свързана с увеличението на минималния осигурителен доход от началото на тази година, който вече е 650 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица. Така, здравноосигурителната вноска за тях се изчислява в размер на 8% върху не по-малко от 325 лв. и не повече от 3000 лв. месечно.</p>



<p>От приходната агенция напомнят, че срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Здравната вноска за месец януари 2021 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2021 г.</p>



<p>Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7, припомнят още от приходната агенция.&nbsp; Тя се подава електронно с персонален идентификационен код /ПИК/ на НАП или КЕП, чрез портала за електронни услуги или в офиса на приходната агенция по постоянен адрес, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева.</p>



<p>Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,&nbsp; предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период.</p>



<p>Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски, чрез <a href="http://www.nap.bg" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>електронната услуга на НАП</u></a>.</p>



<p>Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и на телефон: 0700 18 700 /на цена, съгласно тарифата на съответния оператор/. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравноосигурителни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/povishava-se-zdravnata-vnoska-za-bezrabotni/">Повишава се здравната вноска за безработни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Рязък скок на безработицата в началото на годината</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/ryazak-skok-na-bezrabotnite-v-nachaloto-na-godinata/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 13 Jan 2021 12:02:53 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработица]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[заетост]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23434</guid>

					<description><![CDATA[<p>Скок на регистрираните безработни през първата седмица от новата година, показват данните на НСИ. Това е четвъртият по големина скок на безработицата от февруари 2020 до момента. Другите три са в края на март и началото на месец април. Цифрите сочат, че от четвърти до 10 януари записалите се в бюрата по труда са 15 [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ryazak-skok-na-bezrabotnite-v-nachaloto-na-godinata/">Рязък скок на безработицата в началото на годината</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Скок на регистрираните безработни през първата седмица от новата година, показват данните на НСИ.</p>



<p>Това е четвъртият по големина скок на безработицата от февруари 2020 до момента. Другите три са в края на март и началото на месец април.</p>



<p>Цифрите сочат, че от четвърти до 10 януари записалите се в бюрата по труда са 15 700 души, а започналите работа са през същия период са много по-малко &#8211; 3300 души.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="800" height="432" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/01/nsi.jpg" alt="" class="wp-image-23435" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/01/nsi.jpg 800w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/01/nsi-300x162.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/01/nsi-768x415.jpg 768w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/01/nsi-370x200.jpg 370w" sizes="(max-width: 800px) 100vw, 800px" /></figure></div>



<p>От 3 февруари 2020 година насам новорегистрираните безработни в цялата страна са близо 397 000 души, а постъпилите на работа 240 хиляди.</p>



<p>За седмицата между 4-10 януари най-много са новите безработни в област Пловдив &#8211; малко над хиляда души, следвани от Варна и Благоевград, съответно с 960 и 882 новорегистрирани. За София данните сочат 550 нови безработни.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ryazak-skok-na-bezrabotnite-v-nachaloto-na-godinata/">Рязък скок на безработицата в началото на годината</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Рязък ръст на безработните отчита НСИ</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/ryazak-rast-na-bezrabotnite-otchita-nsi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 08 Dec 2020 09:59:10 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[заетост]]></category>
		<category><![CDATA[нси]]></category>
		<category><![CDATA[пандемия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=22597</guid>

					<description><![CDATA[<p>Рязък ръст на безработните през първата седмица на декември отчита НСИ. Според данните от специалното приложение на института за влиянието на пандемията върху бизнеса новорегистрираните безработни в периода 30 ноември – 6 декември са 14&#160;257. За сравнение, предходните две седмици има по около 6 хиляди нови безработни. Най-много са случаите в големите градове – София, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ryazak-rast-na-bezrabotnite-otchita-nsi/">Рязък ръст на безработните отчита НСИ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Рязък ръст на безработните през първата седмица на декември отчита НСИ. Според данните от специалното приложение на института за влиянието на пандемията върху бизнеса новорегистрираните безработни в периода 30 ноември – 6 декември са 14&nbsp;257. За сравнение, предходните две седмици има по около 6 хиляди нови безработни.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="800" height="439" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/nsi.jpg" alt="" class="wp-image-22598" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/nsi.jpg 800w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/nsi-300x165.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/nsi-768x421.jpg 768w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/12/nsi-370x203.jpg 370w" sizes="(max-width: 800px) 100vw, 800px" /></figure></div>



<p>Най-много са случаите в големите градове – София, Пловдив, Бургас, Варна и Благоевград.</p>



<p>Постъпилите на работа през въпросния период са 3473, което също е по-малко от предходните седмици.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ryazak-rast-na-bezrabotnite-otchita-nsi/">Рязък ръст на безработните отчита НСИ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Икономика на дупката: човешкият фактор и икономиката на България през 2020 г.</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomika-na-dupkata-choveshkiat-faktor-i-ikonomikata-na-balgaria-prez-2020-godina/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Красен Станчев]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 15 Oct 2020 13:30:50 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[бвп]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[заетост]]></category>
		<category><![CDATA[икономика]]></category>
		<category><![CDATA[коронавирус]]></category>
		<category><![CDATA[потребление]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=20885</guid>

					<description><![CDATA[<p>През март тази година с Красимир Лаков, Валентин Павлов, Силвия Илиева (СУ), Евгени Райков и Димитър Чобанов (УНСС) си поставихме задачата да проследим какво се случва в икономиката, вследствие на пандемията и на политиките за справяне с COVID-19. Методологията и резултатите бяха обявено първо в &#8222;Икономически живот&#8220;. Порталът САТ (COVID-19 Activity Tracker) бе разработен от [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomika-na-dupkata-choveshkiat-faktor-i-ikonomikata-na-balgaria-prez-2020-godina/">Икономика на дупката: човешкият фактор и икономиката на България през 2020 г.</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>През март тази година с Красимир Лаков, Валентин Павлов, Силвия Илиева (СУ), Евгени Райков и Димитър Чобанов (УНСС) си поставихме задачата да проследим какво се случва в икономиката, вследствие на пандемията и на политиките за справяне с COVID-19. Методологията и резултатите бяха обявено първо в &#8222;Икономически живот&#8220;.<br> Порталът САТ (COVID-19 Activity Tracker) бе разработен от Института GATE на СУ и колегите на проф. Силвия Илиева. За да е възможно проследяването, се наложи частично да модифицираме методите за наблюдение на БВП. За това също писахме в &#8222;Икономически живот&#8220;. <a href="https://cat.gate-coe.eu/results.html" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>Резултатите</u></a>, които получихме, са интересни и до голяма степен все още валидни. Измененията, настъпили в живота и икономиката след август налагат известна актуализация на наблюденията и позволяват да се направят някои изводи.</p>



<p>От следващата седмица порталът ще бъде достъпен и на английски и ще има ново име – РИЙТ, REAT, от „Recovery Economic Activity Tracker”. И както се подразбира, ще проследява възстановяването на икономическата активност.</p>



<p><strong>Счупване на моделирането: БВП</strong><br>От март до началото на август международните финансови институции и почти всички анализатори актуализираха своите очаквания за спад на БВП, с тенденция към влошаване на предчувствията и прогнозите. Данните по всички показатели на годишна основа (т.е. по&nbsp; месеци от тази към миналата година) често предизвиква политически и медийни коментари, сякаш настъпва краят на света. От средата на септември и особено през октомври корекциите са вече в обратна посока.</p>



<p>За България главоблъсканицата изглежда по следния начин.</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Чувствителна е разликата между най-оптимистичния и най-песимистичния сценарий за поведение на икономиката &#8211; от минус 3.5% до минус 13.1% спад на БВП през 2020 г.</li><li>Според последния доклад „Световни икономически перспективи“ на МВФ българската икономика ще претърпи спад от 4% и новата оценка потвърждава дадената през месец април прогноза.</li><li>Moody’s, по повод актуализацията на кредитния рейтинг на страната прецени, че рецесията тук ще е 3.5% през 2020 г., но ще последва възстановяване от 2.7 % през 2021 г. Очакваният спад и необходимостта от подкрепа на икономическата активност за справяне с пандемията ще окажат натиск върху приходите и разходите на бюджета и ще доведат до дефицит от 3% от БВП през 2020 г. и от 1.6 % през 2021 г., смятат от кредитната агенция</li><li>Според Fitch, които правиха оценка малко по-рано очакваното свиване на икономиката на България е от 5.7% от БВП през 2020 г., което е леко влошаване спрямо оценката им от 5.1% през април. Те отчитат отрицателното влияние на пандемията върху потреблението, инвестициите и износа. Но правят уговорката, че икономиката може да пострада повече при рязко увеличаване на броя на заразените.</li><li>Уникредит преценяват свиването на стопанската дейност като отрицателен ефект върху БВП от -6% за тази година (при 7.2% спад в сравнение с предишната им прогноза) и по-слабо възстановяване от 3% през следващата година (при 6.7% при предишната прогноза). Подобни са преценките и на ОББ. При Raiffeisen Bank предвиждането за спад е по-оптимистично – минус 3.9%, почти като МВФ.</li><li>Прогнозата на ЕК за българската икономика бе сред най-песимистичните -7.1% от БВП за тази година. Вероятно скоро ще бъде направена нова и спадът няма да се предвижда чак толкова дълбок. Световната банка прогнозира спад от –5.1% на БВП през тази година. Подобен е предвижданият спад на българската икономика и от ING Bank&nbsp; -5%, но тук той бе актуализирана надолу от минус 4.5% в края на юни.</li><li>Спад на икономиката от -8.5% през 2020 г. прогнозира и БНБ в &#8222;Икономически преглед&#8220;, който обаче бе съставен по данни до юни. Новият тримесечен обзор &#8222;Макроикономически прогнози&#8220; от тази седмица коригира очаквания спад на БВП за 2020 г. на 5.5%. За сравнение, бюджет 2020 е ревизиран при очаквания за &#8211; 3% понижение на реалния БВП.</li></ul>



<p><strong>БВП и човешкият фактор</strong><br>През март и април ние предприехме по-емпиричен подход на проследяване на динамиката на БВП, основан на приноса на отделния зает чрез брутната добавена стойност (БДС). Основанията ни бяха донякъде теоретически и много практични. Теоретични, защото както при всички исторически пандемии &#8211; за разлика от класическите рецесии в следствие на неосъществени различни причини сделки &#8211; и през тази година основа на спада в стопанската дейност е ограничаването на човешкия фактор в нея. Практични, защото през заетостта е възможно наблюдение в почти реално време.</p>



<p>От гледна точна на спада в заетостта през април при нас се получи спад БВП към декември тази година от 6.548 млрд. лева, което е 5.17% от прогнозирания му обем в макрорамката на държавния бюджет.</p>



<p>Засега не се налага корекция на тези изчисления. Причината е в текущите развития. А тяхната картина е 14 октомври.</p>



<p>Към средата на октомври новите безработни (с отчитане на онези, които са си намерили работа) са почти 108 хиляди. Това ще рече, че на един летален изход от COVID-19 (932 към 14 октомври) се падат 116-117 нови безработни. БВП и фискът се влияят от ефекта на всички временно или постоянно отпаднали от стопанския живот индивиди – новите безработни, починалите и карантинираните. Общо от средата на март досега става дума за засегнати по този начин около 6% от населението. В подробности тяхната категоризация е следната:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>322 057 души карантинирани до момента при среден срок на карантината от 14 дни;</li><li>За сравнение: от 13 март до 6 май към 6 май т.г. 118 хиляди души бяха под карантина и хоспитализирани; макроикономическият ефект бе непроизведена БДС от 128,4 млн. лева; иначе казано – с увеличаване на броя на хората в тази група следва да се очаква почти право пропорционално увеличение на отрицателния стопански ефект;</li><li>Текущо 13 025 души са под карантина;</li><li>25 774 души са реално боледували при среден срок на възстановяване от 17 дни;</li><li>107 686 души (нетно) са безработните след 13 март.</li></ul>



<p>Стопанските загуби в резултат на карантинирането и увеличаването на безработицата за периода достигат 2.3 млрд. лева – непроизведена БДС и 0.5 млрд. лева в пропуснати фискални приходи за държавния бюджет.</p>



<p>97% от тези загуби са поради безработица, докато останалите 3% са резултат от смъртността и реалното боледуване в резултат на заразяване с вируса. Ефектът от безработицата без съмнение е най-значим, тъй като има по-дълъг хоризонт на проявление спрямо боледуването или карантинирането. Само пропуснатото потребление представлява 24% от загубената добавената стойност и достига 0.5 млрд. лева.</p>



<p>Средно дневните ефекти в резултат на проявлението на вируса и взетите мерки за борба достигат 2.5 млн. лева пропуснати фискални приходи и 11.7 млн. лева непроизведена добавена стойност на ден. Разпределени към броя на засегнатите от коронавируса хора (заболели, починали, карантинирани, безработни) тези ефекти добиват микроикономически облик от 5 лева на ден на човек загубени фискални приходи и 26 лева на ден на човек пропусната БДС.</p>



<p>Тези параметри на стопанските ефекти от COVID-19 позволяват да се предвиждат ефекти както микро равнище (семейство или предприятие), така и равнището разпределители на държавния бюджет.</p>



<p><strong>Политически мероприятия</strong><br>Ефектът от потенциално прекарване на болестта в условията на каквито и да е мерки би бил около 314 млн. лв. загубена добавена стойност. Т.е. чрез взетите мерки тази стойност – без тук да обсъждаме дали би било възможно да не се предприемат някакви или вече приложените &#8211; вече е надхвърлена над седем пъти от средата на март до средата на октомври. Потенциалната загуба на стойност боледуване „без мерки“ се доближава до пропусната БДС в резултат на карантирането на хора през изминалия период (380 млн. лева).</p>



<p>Затова най-логичната политика е поддържането на статуквото в заетостта.</p>



<p>У нас тя се случи чрез поемане на част от разходите на работодателите за заплати и осигуровки за техните работници (60 на 40 според постановления 55 и 151 от тази година).</p>



<p>Към 10 октомври по техния ред са изплатени общо 383.2 млн. лв. за запазването на 662.9 хил. работни места (578.06 лв. на работно място). Следователно средно на месец са запазени около 95 хил. работни места.</p>



<p>Макар да има много значими вариации може да се предполага, че:</p>



<p>а) запазените работни места са близки като доход до средна заплата от около 1000 лв;<br>б) поради типичните разходи на работодател схемата е близка до 50 на 50;<br>в) част от отношения с фиска са преминали в светлата част на икономиката;<br>г) тази политика практически не засяга работещите за себе си, самоосигуряващите се, както и хората, които са трайно безработни или извън формалния пазар на договори за работа.</p>



<p>Сред най-големите получатели на помощ тук през последните месеци са държавните Арсенал, Български пощи, рудниците от комплекса Марица Изток. От частните предприятия – Идеал Стандарт Видима, Интегрейтид Микро Електроникс България, Пашабахче България, Палфингер Продукционстехник България, М+С Хидравлик, Луфтханза Техник София. Евро Геймс Технолоджи и други.</p>



<p>Средствата по тази политика (засега изразходвани около 40% от сумата, която е планирана за 1 млрд. лв.) се финансират чрез заем от програмата на ЕС SURE (Support to mitigate Unemployment Risks in an Emergency), която има същата очевидна и логична цел – запазването на работни места. Сумарно новите заеми в края на годината ще бъдат около 8 млрд. лв.</p>



<p>Междувременно спадът в оборотите в промишлеността (с изключение на минното дело, където има ръст – без въглищата) до август е над 10%, в електро и топло енергетиката – малко на 6%. И вносът, и износът спадат отпреди март, COVID-19 задържа и засили тази тенденция. Спадът в търговията на дребно е 11-12%, в строителството – 6.5-7% (вероятно заради отложените капиталови инвестиции от бюджета). Частното строителство и ремонти очевидно продължават. Но покупките на битова техника, компютри и телефони спадат с 10%, а на дрехи и обувки – с 30%. Очевидно е, че домакинствата спестяват или поне рационализират разходите си.</p>



<p><strong>Някои изводи</strong><br>Изглежда, че има забавяне на спада на БВП, но поради общата тенденция в реалния сектор, той ще продължи до края на годината и вероятно до пролетта.</p>



<p>Дори при увеличаване на броя на заболяванията, допълнителни масови карантини изглеждат слабо вероятни: от една страна, те имат висока цена, от друга – вече е придобит достатъчно опит са спазване на необходимите предпазни мерки на индивидуално равнище. По-подробни наблюдения е трудно да се правят, поради липсата на достатъчно подробна и лесно намираема информация.</p>



<p>Следва специално да се анализират перспективите за спад и възстановяване по отрасли. Особено нестабилно е положението при отраслите, обслужващи потреблението на домакинствата. В разходната политика на правителството не са включени самоосигуряващите се, трайно безработните и малцинствата, най-вече ромите. Последните поради натрупан обществен и политически анти-ромски пресантиман вероятно ще се окажат най-потърпевши. Но разходната политика изобщо създава проблеми и за трите групи. Попълнението на категорията на засегнатите под една или друга форма близо половин милион граждани ще бъде предимно от тези групи.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomika-na-dupkata-choveshkiat-faktor-i-ikonomikata-na-balgaria-prez-2020-godina/">Икономика на дупката: човешкият фактор и икономиката на България през 2020 г.</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Милиони американци още са без работа, временните съкращения стават постоянни</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/milioni-amerikantsi-oshte-sa-bez-rabota-vremennite-sakrashtenia-stavat-postoyanni/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 06 Oct 2020 14:34:19 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[пазар на труда]]></category>
		<category><![CDATA[сащ]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=20507</guid>

					<description><![CDATA[<p>Повече от шест месеца след пандемията, опустошила пазара на труда в САЩ, милиони американци все още са безработни. След подобренията през лятото, възстановяването на пазара на труда се забавя. Онези, които преди са били бармани, домакини или на други работни места, зависими от пътуването и близките контакти между хората, са отстранени, тъй като техните индустрии [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/milioni-amerikantsi-oshte-sa-bez-rabota-vremennite-sakrashtenia-stavat-postoyanni/">Милиони американци още са без работа, временните съкращения стават постоянни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Повече от шест месеца след пандемията, опустошила пазара на труда в САЩ, милиони американци все още са безработни.</p>



<p>След подобренията през лятото, възстановяването на пазара на труда се забавя. Онези, които преди са били бармани, домакини или на други работни места, зависими от пътуването и близките контакти между хората, са отстранени, тъй като техните индустрии се приспособяват към по-ниското търсене и пандемията започва да оставя трайна следа в американската икономика.</p>



<p>Към септември в САЩ има около 142 милиона заети, което е с 7% по-малко, отколкото преди пандемията, сочи анализ на Ройтерс.</p>



<p>Но заетостта в хотелиерството и развлекателната индустрия е с 23% под нивата преди кризата, показват данните на Министерството на труда.</p>



<p>Временните съкращения стават постоянни, тъй като компаниите, които се надяваха да отворят отново, правят труден избор.</p>



<p>Walt Disney обяви миналия месец, че ще съкрати 28 000 работни места. United Airlines и American Airlines ще освободят 32 000 работници. Cineworld, втората по големина в света кино верига, ще анулира приблизително 20 000 работни места в САЩ.</p>



<p>Междувременно наемането в компании и търговци на дребно, които предлагат услуги, от съществено значение или с голямо търсене по време на кризата, се възстановява по-бързо, връщайки заетостта почти до нивата от февруари.</p>



<p>Работниците, уволнени от силно засегнатите индустрии, намират малко нови възможности за работа заради силната конкуренция.</p>



<p>Матю Сийвърс е освободен през май от работата си като барман в казино в Лас Вегас. 36-годишният Сивърс не е получил отговор за нито едно от петте работни места, за които е кандидатствал оттогава.</p>



<p>„В нашия свят всичко е с главата надолу“, каза Сивърс, който се надява да си намери друга работа преди изтичането на срока на ипотеката след шест месеца.</p>



<p>Броят на публикуваните работни места се е увеличил през септември, но предлаганите работни места обикновено не са в същите сектори, които са освободили най-много работници.</p>



<p>Обявите за позиции, които изискват шофиране или доставка, се доближават или надвишават нивата, наблюдавани преди година.</p>



<p>Търсенето на кадри за хотелиерството и туризма намалява с близо 50% в сравнение с преди година.</p>



<p>Обявите за работа с ниски заплати се възстановяват по-бързо от работните места със средна или висока заплата.</p>



<p>Броят на хората, които са били без работа поне 27 седмици, се е увеличил със 781 000 през септември до 2,4 милиона. Още 345 000 души бяха съкратени за постоянно през този месец, увеличавайки армията на безработните до 3,8 милиона.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/milioni-amerikantsi-oshte-sa-bez-rabota-vremennite-sakrashtenia-stavat-postoyanni/">Милиони американци още са без работа, временните съкращения стават постоянни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Фирми са поискали държавна помощ, за да наемат 11 499 безработни</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/%d1%84%d0%b8%d1%80%d0%bc%d0%b8-%d1%81%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 21 Sep 2020 16:57:25 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[държавна помощ]]></category>
		<category><![CDATA[министерство на труда и социалната политика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=19860</guid>

					<description><![CDATA[<p>Работодателите са подали 4099 заявления, с които са обявили 11 499 свободни работни места по схемата „Заетост за теб“, съобщиха от социалното министерство. Те могат да получат минималната заплата от 610 лв. и осигуровки за наетите безработни за период до 3 месеца.  Най-голяма нужда от работна сила има в Благоевград, Бургас, Русе, София (град) и [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/%d1%84%d0%b8%d1%80%d0%bc%d0%b8-%d1%81%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0/">Фирми са поискали държавна помощ, за да наемат 11 499 безработни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Работодателите са подали 4099 заявления, с които са обявили 11 499 свободни работни места по схемата „Заетост за теб“, съобщиха от социалното министерство. Те могат да получат минималната заплата от 610 лв. и осигуровки за наетите безработни за период до 3 месеца. </p>



<p>Най-голяма нужда от работна сила има в Благоевград, Бургас, Русе, София (град) и Пловдив.&nbsp; Преобладават свободните позиции в преработващата промишленост, следват хотелиерство и ресторантьорство, търговия и ремонт на автомобили</p>



<p>Заявления за получаване на държавна помощ за запазване на общо 163 826 работни места и за наемане на 11 499 безработни са подадени до момента в Агенцията по заетостта по трите мерки от пакета „Заетост х3“.</p>



<p>В него влизат вторият вариант на 60/40, схемата „Заетост за теб“ и т.нар. помощ от 290 лв.</p>



<p>От 15 юли до 19 септември постъпилите заявленията за изплащане на компенсации в размер на 60% от заплатите и дължимите осигуровки са 4 774 за 138 841 работници.</p>



<p>НОИ вече изплати над 106 млн. лв. По първоначалния вариант на мярката АЗ е одобрила 10 237 заявки за изплащане на компенсации на 179 741 работници, а платените средства са над 186 млн. лв.</p>



<p>Близо 1500 са заявленията за помощ от 290 лв., фирмите от секторите „Транспорт“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“ са поискали да запазят 24 985 работни места.</p>



<p>От началото на извънредното положение до края на миналата седмица 150 140 безработни са започнали работа чрез посредничеството на бюрата по труда.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/%d1%84%d0%b8%d1%80%d0%bc%d0%b8-%d1%81%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0/">Фирми са поискали държавна помощ, за да наемат 11 499 безработни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Безработни взимат накуп компенсациите, за да започнат свой бизнес</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/bezrabotni-kompensacii/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 10 Aug 2020 11:18:29 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[агенция по заетостта]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[компенсации]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=18422</guid>

					<description><![CDATA[<p>В Закона за насърчаване на заетостта е предвидена възможност безработнице лица да вземат накуп цялото дължимо обезщетение, което да послужи като стартов капитал. Ако преценят, че имат нужда от допълнителна подкрепа за стопанската си дейност, може да кандидатстват по Националния план за действие по заетостта и да получат средства за квалификация за управление на новата [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/bezrabotni-kompensacii/">Безработни взимат накуп компенсациите, за да започнат свой бизнес</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>В Закона за насърчаване на заетостта е предвидена възможност безработнице лица да вземат накуп цялото дължимо обезщетение, което да послужи като стартов капитал.</p>



<p>Ако преценят, че имат нужда от допълнителна подкрепа за стопанската си дейност, може да кандидатстват по Националния план за действие по заетостта и да получат средства за квалификация за управление на новата си фирма, за сферата, в която е стартиращият бизнес, както и за ползване на консултантски услуги.</p>



<p>В случай, че имат нужда от персонал и наемат безработно лице, ще получават и средства за неговото възнаграждение в размер на минималната работна заплата.</p>



<p>Това съобщиха от Агенцията по заетостта. От ведомството напомнят, че желаещите трябва да представят бизнес проект в бюрото по труда, в което са регистрирани.</p>



<p>От началото на годината от тези възможности са се възползвали 114 безработни. Най-често те са отваряли счетоводни и консултантски къши, фризьорски салони. Бизнес в сферата на земеделието са стартирали двама безработни, а други двама са организирали своя производствена дейност.&nbsp;</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/bezrabotni-kompensacii/">Безработни взимат накуп компенсациите, за да започнат свой бизнес</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Работодатели пускат заявки за субсидии при наемане на безработни</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/rabotodateli-subsidii-bezrabotni/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 02 Jul 2020 12:45:25 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[заетост]]></category>
		<category><![CDATA[работодатели]]></category>
		<category><![CDATA[субсидии]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=16926</guid>

					<description><![CDATA[<p>Стартира проектът „Заетост за теб”, който се реализира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и ще се изпълнява от Агенцията по заетостта на територията на цялата страна. Средствата са предвидени да се осигури заетост на 70 000 безработни, в т. ч. останали без работа вследствие от пандемията. &#160;От 14.00 часа на 1 юли 2020 [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/rabotodateli-subsidii-bezrabotni/">Работодатели пускат заявки за субсидии при наемане на безработни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Стартира проектът „Заетост за теб”, който се реализира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и ще се изпълнява от Агенцията по заетостта на територията на цялата страна.</p>



<p>Средствата са предвидени да се осигури заетост на 70 000 безработни, в т. ч. останали без работа вследствие от пандемията.</p>



<p>&nbsp;От 14.00 часа на 1 юли 2020 г. до изчерпване на предвидения финансов ресурс, работодателите, желаещи да се включат в проекта, подават своите заявки по електронен път в Агенцията по заетостта.</p>



<p>Те могат да кандидатстват за получаване на финансова помощ за срок до 3 месеца за обявени от тях свободни работни места.</p>



<p>Работодателят е длъжен да запази заетостта на 75% от подкрепените лица за период, равен на периода на субсидираната заетост.</p>



<p>Допустими по проекта са безработни лица, регистрирани в дирекции „Бюро по труда”, като те не бива да са били в трудови правоотношения с работодателя или свързани с него предприятия в период не по-малък от един месец от подаване на заявката.</p>



<p>Държавата покрива разходите за трудови възнаграждения в рамките на минималната работна заплата, както и съответните дължими вноски за сметка на работодателите.</p>



<p>Максималният размер на финансовата помощ е левовата равностойност на 200 000 евро или 391 166 лв.</p>



<p>Бюджетът на проекта е 160 000 000 лв., от които е определена национална квота от 50 000 000 лв. за приоритетно подпомагане в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации”.</p>



<p>Останалата част от бюджета е разпределена на квотен принцип по общини.</p>



<p>Класирането на работодателите ще се осъществи на принципа „първи по време, първи по право”. Заявки ще се одобряват до достигане на определената квота.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/rabotodateli-subsidii-bezrabotni/">Работодатели пускат заявки за субсидии при наемане на безработни</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Безработните не губят  социалните помощи при сезонна работа в земеделието</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/sezonna-rabota-socialni-pomoshti/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 03 Jun 2020 10:24:38 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[безработни]]></category>
		<category><![CDATA[земеделие]]></category>
		<category><![CDATA[сезонни работници]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=15582</guid>

					<description><![CDATA[<p>Безработните, които сключат трудов договор за сезонна селскостопанска работа съгласно влезлите в сила от 14 май промени в Закона за здравето, ще запазят правото си на месечни социални помощи. Това реши днес Министерският съвет. Те ще имат право и на помощи за отопление, ако отговарят на всички други условия. Запазването на правото на подкрепа се [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/sezonna-rabota-socialni-pomoshti/">Безработните не губят  социалните помощи при сезонна работа в земеделието</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Безработните, които сключат трудов договор за сезонна селскостопанска работа съгласно влезлите в сила от 14 май промени в Закона за здравето, ще запазят правото си на месечни социални помощи.</p>



<p>Това реши днес Министерският съвет.</p>



<p>Те ще имат право и на помощи за отопление, ако отговарят на всички други условия.</p>



<p>Запазването на правото на подкрепа се гарантира с промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които бяха одобрени от правителството.</p>



<p>Съгласно измененията, в срок до 31 октомври 2020 г. трудови възнаграждения и свързаните с тях плащания от сключени трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа няма да се считат за доход при определяне на размера на социалните помощи.</p>



<p>Това гарантира на безработните, започнали такава работа, че няма да бъдат лишени от месечно социално подпомагане, което са получавали до този момент.</p>



<p>Ако подадат заявление-декларация за целева помощ за отопление, превишението на доходната граница в резултат на получените възнаграждения, няма да бъде основание да им се откаже помощта.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/sezonna-rabota-socialni-pomoshti/">Безработните не губят  социалните помощи при сезонна работа в земеделието</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
