Допреди няколко години терминът „финтех“ се свързваше предимно с малки и иновативни компании, които чрез използването на цифровите технологии се опитваха да предефинират предоставянето на финансови услуги и да намерят своето място на пазара. Днес, а още повече след изминалата вододелна 2020 г., можем да твърдим, че финансовите технологии и иновации са станали присъща черта на финансовия сектор и двигател за неговото бързо развитие. Последните тенденции показват все по-голямо сътрудничество и технически обмен между банките и финтех компаниите, което е в полза на клиентите и води до по-добри, по-бързи и по-сигурни услуги.

Кризата, предизвикана от коронавируса и очакваното възстановяване действат като стимул за по-нататъшна модернизация и дигитализация в отговор на потребителското търсене и промените в обществото. В този контекст амбициите за ускорени реформи бяха потвърдени и от Европейската комисия в публикуваните през месец септември 2020 г. „Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“ и „Стратегия на ЕС за плащанията на дребно“. Близо половин година след представянето им вече можем да посочим и първите конкретни стъпки по изпълнение на поставените в стратегиите цели.

На първо място бих искала да поставя фокуса върху незабавните плащания, които се въвеждат в отговор на динамичното развитие на комуникациите, дигиталните услуги и електронната търговия. Незабавните плащания очертават предстоящите промени в платежната инфраструктура както в Европейския съюз, така и у нас. Тяхно предимство е възможността изпращането на стоки да се синхронизира с плащането, а превежданите средства да бъдат незабавно достъпни за получателя, което повишава сигурността и доверието в бизнес отношенията и платежния процес. В Стратегията на ЕС за плащанията на дребно незабавните са наречени „новата норма“. Комисията се стреми към цялостно въвеждане на незабавните плащания в ЕС до края на 2021 г.

В България проектът за незабавни плащания в национална валута вече е в напреднал етап. Той е разработен от оператора на платежната система за малки плащания БИСЕРА 6 – „Борика“ АД, със съдействието на БНБ като оператор на националната система за брутен сетълмент в реално време РИНГС. Наскоро бяха въведени и необходимите промени в правната рамка и в платежните системи. В оперираната от БНБ платежна система РИНГС бяха въведени технически и функционални промени, осигуряващи възможност за извършване на незабавни плащания. Актуализиран беше лицензът на „Борика“ АД като оператор на платежната система БИСЕРА 6, позволяващ системата да обработва незабавни плащания в размер до 100 000 лв.

Операторът „Борика“ АД разработи необходимата инфраструктура, което позволи да започне тестването и имплементирането на новата функционалност с пазарни участници. Незабавните плащания са базирани на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи. Те ще могат да се извършват 24 часа на ден в рамките на до 10 секунди от задължаване сметката на платеца до заверяване сметката на получателя и получаване на потвърждение от платеца. Сетълментът им в РИНГС ще се извършва при прилагане на разпространения в Европа т. нар. префинансиран (pre-funding) модел. Той изисква използването на специална сметка в централната банка, предназначена единствено за сетълмент на незабавни плащания. Предвижда се всички банки да могат да получават незабавни плащания до април 2023 г.

Същевременно, като следваща фаза на същия проект, се работи по подготовка за обработката на пакетни клиентски преводи в лева. Те също са базирани на изискванията на SEPA схемата за кредитни преводи. Клиентските преводите ще бъдат изпращани в пакет от банката на наредителя за обработка в БИСЕРА 6, а сетълментът им ще се извършва при прилагане на префинансирания модел в РИНГС. Това ще ускори извършването на клиентски плащания, като времето за заверяване сметката на всеки получател ще е за по-малко от час. Предвижда се банките в България да мигрират от кредитни преводи с предварително определен момент на сетълмент (три пъти на ден) към обработка на пакетни плащания до края на 2021 г.

Подготовката на доставчиците на платежни услуги и на платежната инфраструктура за обработка на незабавни плащания и на пакетни клиентски преводи в национална валута, базирани на SEPA схемите за кредитни преводи, ще позволи при приемане на еврото като законно платежна средство в страната услугите лесно да бъдат адаптирани без сериозни преработки на платежните системи и вътрешните системите на банките.

*Текстът е разпространен от пресцентъра на БНБ

Материалът 10-секундни незабавни плащания разработват БНБ и „Борика“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Разликите в стойностите, изчислени като процент от БВП са малки, тъй като по прогноза на централната банка БВП за 2021 година ще е в размер на 64 449 млн. евро, срещу 60 641.8 млн. евро за 2020 г. по данни на НСИ.

В края на януари 2021 г. дългосрочните задължения са 29 262.2 млн. евро (77.8% от брутния дълг, 45.4% от БВП), като се повишава с 2594.4 млн. евро (9.7%) спрямо януари  2020 г. (26 667.8  млн.  евро,  44%  от  БВП).

Краткосрочните задължения възлизат на 8351.4 млн. евро (22.2% от брутния дълг, 13% от БВП) и се понижават с 296.6 млн. евро (3.4%) спрямо януари 2020 г. (8648 млн. евро, 14.3% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2021 г. е 7396.5 млн. евро (11.5% от БВП) и се увеличава с 1958.9 млн. евро (36%) спрямо януари 2020 г. (5437.5 млн. евро, 9% от БВП).

Материалът С 6.5% скача външният ни дълг в края на януари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Заради ключовата роля на Българската народна банка в процеса на подготовка за членство в еврозоната, управителят й заема поста на съпредседател, заедно с министъра на финансите, а финансовият министър остава национален координатор в процеса.

Предвидено е до 30 юни 2021 г. да бъде разработен проект на Национален план за въвеждане на еврото, с индикативен срок за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г.

Има промени във функциите и ръководството на работните групи към Съвета, които са отговорни за координацията и осъществяването на подготовката за еврозоната, най-вече в областта на банковия финансов сектор – напр. в рамките на работна група „Пари, платежна инфраструктура“ се създават три подгрупи, ръководени от тримата подуправители на БНБ. Останалите изменения в работните групи са за осигуряването на по-голямо съответствие с настоящите потребности при подготовката за еврочленство.

Съветът ще се консултира с Консултативния съвет по финансова стабилност, създаден по Закона за Комисията за финансов надзор, за дейностите по подготовка за приемане на еврото, насочени към усъвършенстване и повишаване на ефективността на надзора върху участниците на финансовите пазари.

Материалът 1 януари 2024-та – официална цел за приемане на еврото е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Спрямо февруари 2020 година депозитите на нефинансовите предприятия са се увеличили с 13.3%. Те са 29.278 млрд. лв. (23.2% от БВП) в края на февруари 2021 година). Депозитите на Домакинствата са 62.460 млрд. лв. (49.6% от БВП) в края на февруари 2021 година. Те се увеличават с 11.3% спрямо същия месец на 2020 г.

Кредитите за фирмите също нарастват с 2.6% на годишна база през февруари 2021 г. и в края на месеца достигат 35.801 млрд. лв. (28.4% от БВП).

Кредитите за Домакинствата са 25.770 млрд. лв. (20.4% от БВП) в края на февруари 2021 година. Спрямо същия месец на 2020 г. те се увеличават с 6.3%

В края на февруари 2021 г. жилищните кредити са 12.172 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 11.3%. Потребителските кредити възлизат на 12.057 млрд. лв. и се увеличават с 4.8% спрямо февруари 2020 г.

Кредитите за Работодатели и самонаети лица се понижават с 8.5% на годишна база през февруари 2021 г. и в края на месеца са 371.9 млн. лв.

Материалът Ръст на жилищните и потребителските кредити през февруари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Повечето жертви биват принуждавани да плащат различни суми, за да им отпуснат парите. Накрая „кредитният посредник“ изчезва.

Повечето фалшиви обяви могат да бъдат намерени в платформи с безплатни обяви или в различни групи в социалните мрежи. А най-честите жертви са хора, които са изпаднали в тежко финансово положение – трябват им спешно пари или имат лош кредитен рейтинг. Така те изпадат в безизходица и могат единствено да се доверят на сайтове, които им обещават заем, без значение от лошото им кредитно досие. Обещанията са, че ще получат парите за няколко часа, а всичко, което трябва да направят, е да заплатят нужните такси. Всичко се плаща онлайн и няма нужда от срещи. Така финансовите консултанти бързо печелят доверието на хората и ги подмамват да платят измислени такси, за да им се отпусне заема.

От асоциацията подчертават, че регистрираните кредитните посредници работят без такси от клиентите. Те се финансират с комисионни от кредитиращите институции, защото на практика вършат част от тяхната работа. Освен това, в повечето случаи една компания, която отговорно се занимава с кредитиране не би търсила за реклама платформи с безплатни обяви.

Председателят на на АКПБ Деян Василев коментира:

„Това са зачестяващи случаи на кожодерстване върху хора, които са изпаднали в нужда. Тези фалшиви кредитни посредници избягват лични срещи, за да не бъдат после разкривани. Това са нелоялни и брутално криминални агенти“.

Разглеждайки подробно стотиците фалшивите обяви за кредити в интернет виждаме, че се обещава отпускане на заеми в кратки срокове без значение от профила на кандидата. Офертите гласят, че посредниците предлагат решение за всеки – от бързи кредити, през заеми от физически лица до съдействие за банков заем, изтъква още Василев, като подчертава, че ако човек е с лоша кредитна история или е свръх задлъжнял, в повечето случаи това е предпоставка да не му бъде отпуснат нов кредит.

Съветът е, дори длъжниците да срещат множество откази, по-добре да потърсят съдействието на регистриран в БНБ кредитен консултант, отколкото на частно лице, което им обещава заем.

Материалът Мними кредитни посредници мамят с фалшиви обяви в нета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

До участие в аукциона са били допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 353 550 000 лв., в т.ч. несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 29 200 000 лв. Постигнатият коефициент на покритие е 1.77. Средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 98.24 лв. на 100 лв. номинал, съобщават от БНБ.

Решението си МФ е взело, отчитайки състоянието на фиска и наличния фискален резерв, както и целта за финансиране при оптимална възможна цена.

Материалът МФ отхвърли поръчките в аукциона за продажба на ДЦК е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Наскоро БНБ публикува предварителни данни за състоянието на платежния баланс (ПБ) на страната за 2020 г. В него се съдържа богата информация за презграничното движение на материални и финансови ресурси. Интересът в настоящата статия е насочен към оценката и анализа на изходящите български капиталови потоци.

Официалната статистика на БНБ публикува ПБ в два формата: (1) Аналитично представяне; (2) Стандартно представяне. Разликата между двата вида представяния е единствено във Финансовата сметка на ПБ. По-специално, при Аналитичното представяне движението по сметките на Международните валутни резерви (МеВР), които се стопанисват от БНБ, е отделено в специален раздел, докато при Стандартното представяне то е включено във Финансовата сметка.

Данните в настоящето изследване са почерпени от Стандартното представяне. Идеята е да се отчете общото (съвкупно) презгранично движение на български капитали, вкл. и свързаното със стопанисването на МеВР. Толкова повече, че съществува определено преливане на ресурси между МеВР, от една страна, и свободните капитали в страната, от друга.

Практиката на компилация на информацията по ПБ предвижда нееднократни корекции на данните в съответствие с уточняването на разполагаемата информация. Към настоящия момент БНБ е обявила, че данните за ПБ за периода 2015-2020 г. предстои да бъдат ревизирани и публикацията на ревизираните данни се очаква да е на 19 март 2021 г.

Компилирането на данните в ПБ изисква полагането на целенасочени и многогодишни усилия за формиране на окончателен вариант на ПБ за дадена година. Наличната разполагаема информация обаче притежава познавателна стойност предвид и на това, че тя (информацията в ПБ) корелира директно с ефективността на текущото макроикономическо управление.

2. Динамика, 2007-2020 г.

На Фигура 1 е представено презграничното нетно движение на капитали. Презграничният капиталов поток варира в широки граници през годините. Той се влияе от различни по вид и характер фактори – както конюнктурни, така и дългосрочни. Проследяването им в по-широк времеви диапазон разкрива същностни характеристики, свързани най-вече с особеностите на ендогенното макроикономическо управление.

До 2009 г. притокът на чуждестранен капитал превишава чувствително изтичането на местен капитал в чужбина. Ситуацията се променя и остава трайна по характер за 2010-2020 г.

Фигура 1 отразява капиталовия парадокс на България, в сила през 2010-2020 г.: Най-бедната страна в ЕС е траен нетен износител на капитали в чужбина! Проблем за страната се оказва не толкова притокът на чуждестранни капитали, колкото презграничното изтичане на собствени български капитали.

За 11-годишния период (2010-2020 г.) нетният приток на чуждестранен капитал в България се оценява на 13 млрд. EUR, докато съвкупното нетно изтичане на български капитал в чужбина е 37 млрд. EUR, т.е. близо три пъти повече! Най-голям е износът на български капитали по линия на МеВР (17 млрд. EUR), следват местните инвестиции в чуждестранни портфейлни книжа (10 млрд. EUR), 5 млрд. EUR преки български инвестиции в чужбина, както и 5 млрд. EUR други български инвестиции в чужбина. Показателят „Бруто образуване на основен капитал“ от статистиката на БВП за България за същия период отчита равнище на брутни вътрешни инвестиции от около 100 млрд. EUR, т.е. нетно изнесеният местен капитал в чужбина е 37% от брутните местни инвестиции!

В по-ранно изследване е анализирано изтичането на капитал в сравнителен план в рамките на 9-те страни, които до края на 80-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а сега са членки на ЕС. Сега вниманието е насочено единствено и само за състоянието на процеса в България.

Изтичането на такъв несъразмерно голям местен капитал се дължи главно на четири основни причини:

Първо, действащият вече почти четвърт век паричен съвет предполага акумулиране на прекалено големи МеВР, които (в съответствие със Закона за БНБ) следва да се поддържат (инвестират) в страни с кредитен рейтинг ААА или АА. В края на 2009 г. БНБ отчита МеВР от 25 млрд. BGN, докато в края на 2020 г. те са вече 60 млрд. BGN. Преобладаващата част от тези МеВР се поддържат в чужбина, т.е. подпомагат икономическия прогрес в развитите западни икономики.

Второ, икономическият и инвестиционен климат в страната през разглеждания период е неблагоприятен и се влошава, поради което все повече местни частни инвеститори се ориентират към инвестиции в чужбина. Въздържането на местните инвеститори от дългосрочни инвестиции води до акумулиране на неизползвани финансови ресурси в местните търговски банки, които ресурси също се изнасят в чужбина. Показателно е, че през последните четири години средногодишните лихвени проценти по краткосрочни кредити у нас превишават (нерядко чувствително) тези по дългосрочни кредити. Търсенето на дългосрочни кредити е прекалено ниско, а преобладава търсенето на краткосрочни кредити, чиято функция е да осигуряват нормално протичане на текущото производство.

Трето, публичните инвестиции са на твърде ниско равнище. Те не предполагат мобилизация на свободните инвестиционни ресурси, които се насочват към реализация в чужбина. Ниското равнище на публични инвестиции поддържа публичните услуги на незадоволително равнище, което от своя страна допълнително отблъсква инвеститорите.

Четвърто, в страната се натрупват капитали с неясен произход (криминални или от сивата икономика), чиито собственици се стремят да ги изнесат в чужбина.

Изтичането на подобен по размер капитал за продължителен период от време е следствие от спецификата на поддържаната макроикономическа политика. По думите на Нобеловия лауреат по икономически науки за 1981 г. Дж. Тобин нищо не може да замени позитивния ефект от една премерена и здравословна макроикономическа политика.

3. Ефектът Covid-19

Изминалата година остави сериозен отпечатък върху изходящите капиталови потоци у нас (Таблица 1). Отбелязва се чувствителен прираст на изнесени капитали – от 3,9 млрд. EUR през 2019 г. на 5,7 млрд.EUR, т.е с 48% повече!

Паралелно с увеличения прираст за износ на местни капитали се наблюдава и преструктуриране на изходящия капиталов модел.

Първо, намаляват местните преки инвестиции в чужбина, но се увеличават (при това чувствително) портфейлните инвестиции в чужбина. Развихрилата се пандемия увеличава риска при преките инвестиции, поради което предпочитанията се насочват към портфейлни инвестиции. Принос за нарасналите портфейлни инвестиции дава и българската емисия на дълг на международните пазари с чувствително участие на местни инвеститори.

Второ, фиксира се преливане от други местни инвестиции в чужбина към инвестиции от резервните активи на БНБ (т.е. от МеВР). На 19-ти март 2020 г. БНБ приема решение за увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки. Ефектът от преливане между посочените два показателя (който е виден на Таблица 1) е следствие от изпълнението на това решение.

Впечатлява мащабът на изнесени местни капитали и то при ситуация, в която страната се нуждае крещящо от нови инвестиции и съвременни производствено-иновационни решения. Капитали се акумулират в страната, но инвестиционните предпочитания са свити и продължават да се поддържат трайно редуцирани.

4. Заключение

Развитието на икономиката и обществото неминуемо предполага активизиране на междустрановия капиталов обмен. Свободното презгранично движение на капитали съдейства за повишаване на ефективността на националната икономика. Премахването на пречките пред свободното движение на капитали (либерализация на финансовата сметка на ПБ) формира във вид на обратна връзка и критерий за качеството на ендогенното макроикономическо управление. Когато вътрешните условия подтискат инвестиционната активност и не са атрактивни за инвеститорите, тогава националните капитали се насочват за реализация зад граница в търсене на сигурност, а не толкова на доходност.

Подобен процес е противопоказен за националното икономическо развитие, доколкото изсмуква живителни сили от икономиката и влошава перспективите за икономически прогрес. Позитивното решение не е възможно да се търси в рамките на каквито и да са административни ограничения, а е осъществимо чрез интелигентна, добре обмислена, проектирана и прокарвана макроикономическа политика.

Данните от ПБ илюстрират задържащото въздействие, което оказва фиксираният от преди четвърт век валутен курс. МеВР растат прекомерно, като отклоняват и замразяват съществена част от вътрешния капиталов ресурс. Акумулираният в МеВР национален капитал се инвестира в развитите икономики при символична (дори и на периоди при отрицателна) доходност, като съдейства за устойчиво действие на своеобразен български капиталов парадокс – най-бедната страна в ЕС да подпомага развитите икономики с позитивен нетен капиталов износ.

Характерът и спецификата на вътрешното макроикономическо управление е факторът, който предопределя резултатите от свободния междустранов капиталов обмен. Придържането към отхвърлени от науката и практиката методи на управление, както и доминиращият стремеж за облагодетелстване на лични и колективни субекти за сметка на цялото общество затвърдява позицията на България като стабилен опашкар в ЕС.

Материалът Изходящи български капиталови потоци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той е от отворен тип с фиксиран лихвен процент с падеж 17.08.2031 г.

Условията, определени от Министерството на финансите посочват още 0.10% годишен лихвен процент.

От началото на годината държавата е поела 500 млн. лева вътрешен дълг чрез продажба на ДЦК.

Материалът Нова емисия дълг обяви МФ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на декември 2020 г. дългосрочните задължения са 28 947.4 млн. евро (78.6% от брутния дълг, 48% от БВП), като нарастват  с  2419.7  млн.  евро  (9.1%)  спрямо  края  на  2019  г.  (26 527.7  млн.  евро,  75.4%  от  дълга,  43.3%  от  БВП).

Краткосрочните задължения  възлизат  на  7877.2  млн.  евро  (21.4%  от  брутния  дълг,  13.1%  от БВП)  и  намаляват  със 773.3 млн. евро (8.9%) спрямо края на 2019 г. (8650.5 млн. евро, 24.6% от дълга, 14.1% от БВП).

Брутният  външен  дълг  на  сектор Държавно управление  в  края  на  декември  2020  г.  е  7385.5  млн.  евро  (12.3%  от БВП). Спрямо края на 2019 г. (5427.5 млн. евро, 8.9% от БВП) той нараства с 1958 млн. евро (36.1%).

Материалът Външният ни дълг превиши 61% от БВП е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За миналата година чуждите инвестиции са 561.7 млн. евро (0.9% от БВП), на фона на 1138.5 млн. евро, (1.9% от БВП) за 2019 година.

През декември 2020 г. потокът е отрицателен и възлиза на 261.8 млн. евро, при отрицателен поток от 86.4 млн. евро за декември 2019 г.

Най-големите преки инвестиции в страната за януари – декември 2020 г. са от Австрия (303.1 млн. евро), Германия (294.5 млн. евро) и Швейцария (207.2 млн. евро).

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 986 млн. евро за януари – декември 2020 г. Той е по-нисък с 644.2 млн. евро от този за януари – декември 2019 г., който е отрицателен в размер на 341.8 млн. евро.

Инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1.8 млн. евро, при положителен поток от 5.8 млн. евро за януари – декември 2019 г.

Намалява и реинвестирането на печалбата (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат), като възлиза на 622.5 млн. евро, при положителна стойност от 808.6 млн. евро за януари – декември 2019 г.

Материалът Над 50% спад на чуждите инвестиции у нас през 2020 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.