Изследването е направено от производствената търговска група Make UK и включва над 200 големи британски индустриални компании.

Проучването също така установява, че над половината от компаниите са изправени пред увеличени разходи след излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Повече от една трета от тях отчитат загуби от продажби, докато страховете от продължаващото прекъсване на доставите може да се окаже губещо за бизнеса на фирмите и в бъдеще.

Материалът Сериозни търговски проблеми за британския бизнес след Брекзит е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Но въпреки това страната ни е атрактивна за Великобритания с ниските си данъци, сравнително евтина работна ръка и достъпа до единния европейски пазар, съществуват много възможности за пренасяне на производството тук. Засега не се наблюдават признаци за съществено негативно влияние, а качеството на предлаганите стоки и услуги е ключов фактор за това“, коментира в тази връзка Пламен Димитров, управител на Кофас България.

В анализа се подчертава, че въпреки „добрата сделка“ съществуват множество рискове за бизнеса.

На първо място безмитната и безквотна търговия засяга само стоки, изработени от местно производство (британско или от ЕС). Това се отразява значително върху автомобилния сектор – очаква се бензиновите и дизеловите автомобили, чиито части са внос от страни извън ЕС (като Япония и Турция), да привлекат мита, ако над 45% от стойността им не е местна. Изключение правят електрически автомобили и батерии, които първоначално ще имат право да задържат до 60% и 70% от чуждестранното съдържание.

Експертите на Кофас прогнозират още, че веригите за доставки на селскостопански и хранителни стоки ще бъдат нарушени поради наличие на гранични проверки и съответно забавяне на доставките. Това може да бъде сериозно предизвикателство особено за нетрайните хранителни продукти.

В допълнение, споразумението не обхваща достъпа на британските финансови услуги до ЕС. Очаква се новият достъп до пазара да бъде договарян извън обхвата на търговското споразумение в точно определени равностойни споразумения, подобно на САЩ или Япония.

Материалът Сделката за Брекзит с влияние върху българския износ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се е случило няколко минути след нова година, са уточнили от регистъра на ЕС – EURid, пред EURACTIV.

Това означава, че тези домейни вече “нямат никакви функции“ като имейл или основни услуги на уебсайтове. Освен това нито един регистриран в Обединеното кралство потребител вече не може да получи домейн .eu.

EURACTIV информира, също така, че регистрантите в Обединеното кралство са получили известие по имейл от EURid на 1 октомври 2020 г., в което ги информират, че ще загубят правото си да запазят своето име на домейн .eu от 1 януари 2021 г., освен ако не могат да докажат съответствието си с регулаторната рамка .eu чрез актуализиране на данните.

Оттегленото име на домейн вече не функционира, тъй като името се премахва от зоновия файл и вече не може да поддържа никакви активни услуги (като уебсайтове или имейл).

В известието на EURid се уточнява, че оттеглените имена на домейни няма да бъдат достъпни за никое друго юридическо лице за още дванадесет месеца. На 1 януари 2022 г. обаче всички изтеглени имена на домейни ще бъдат отменени и предоставени за регистрация от други субекти.

Материалът Британците с домейни .eu останаха без сайтове и имейли е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В полунощ на четвъртък (31 декември) Великобритания излезе от единния пазар. „Съдбата на тази велика държава сега е твърдо в нашите ръце“, каза по този повод Джонсън.

И все пак през четирите години и половина след референдума от 2016 г. стана ясно, че Брекзит е процес, а не събитие. Търговският пакт облекчава по-голямата част от икономическите щети и прекъсването при сценарий „без сделка“, но, както прогнозира министърът на финансите на Обединеното кралство Майкъл Гоув, ще има и „неприятни моменти“.

Договорът бе ратифициран набързо, само с няколко часа дебати, от парламента на Обединеното кралство в опит да се справи с крайния срок – 31 декември, когато приключва преходният период. От страна на ЕС не се забелязва подобна бързина, въпреки че няма много причини да се очакват проблеми.

Шансовете Европейският парламент да откаже да ратифицира са малко, но одобрението на парламента в ЕС-27 може да послужи като бананова обелка. Четири години след отлагането на търговското споразумение между ЕС и Канада белгийската провинция Валония намекна, че ще наложи вето върху сделката след Брекзит, ако е необходимо.

Ранните месеци на 2021 г. ще бъдат стръмна крива на адаптация за много бизнеси. Дребният шрифт на търговския договор от 2000 страници все още е мокър и бизнесът ще трябва бързо да разбере неговите последици. Някои британски колбаси и кайма няма да бъдат без мита, например.

Тъй като пътуванията до голяма степен са непроменени, най-вероятните закъснения ще са на терминала Eurotunnel в Дувър, където ежедневно преминават 3500 камиона, което го превръща в очевидна пречка, ако бизнесът започне да се бори с нови митнически документи.

„Въпреки че сделката е добре дошла, финансовите и свързаните с нея професионални служби са ясно насочени към необходимостта и двете страни да продължат да развиват отношенията в услугите през следващите години“, казва шефът на TheCityUK, Майлс Челич.

UK Finance, асоциация за банкови и финансови услуги, добавя, че „ще бъде важно да надграждаме основите на тази търговска сделка чрез укрепване на договореностите за бъдеща търговия с финансови услуги“.

Хилари Бен, председателя на комисията за бъдещи отношения в парламента на Обединеното кралство, предупреди, че „несигурността остава в области като финансовите услуги и адекватността на данните, тъй като стават ясни пълните последици от края на преходния период“.

„Правителството трябва да гарантира, че има подробни отговори на въпросите, пред които са изправени гражданите, бизнесът и търговците, докато се адаптират към живота извън единния пазар и митническия съюз.“

Прекъсването ще засегне не само фирмите в Обединеното кралство. По-рано тази седмица Европейската комисия внесе предложението си за резерв за приспособяване към Брекзит с общ бюджет от 5 милиарда евро, приет от лидерите на ЕС през юли, за да помогне за противодействие на неблагоприятните икономически и социални последици от излизането на Обединеното кралство.

Междувременно, въпреки че компромисът относно достъпа до риболовни води в Обединеното кралство правилно беше представен като отстъпка от Лондон, френското правителство вече посочи, че ще въведе щедра схема за субсидии за своите рибари.

На други места Великобритания ще продължи своята програма „Глобална Великобритания“ за договаряне на нови търговски споразумения, водена от секретаря по международната търговия Лиз Тръс.

Ако Обединеното кралство предложи на основните си африкански търговски партньори по-щедри търговски условия, това може да окаже натиск върху ЕС да последва примера му в контекста на плановете да се създаде ново „стратегическо партньорство“ с Африка през 2021 г.

„Сега трябва да използваме този момент, за да изградим фантастични нови отношения с нашите европейски съседи, основани на свободна търговия и приятелско сътрудничество“, коментира премиерът Джонсън пред депутатите.

Законодателите от двете страни на Ламанша със сигурност ще приветстват премахването на Демоклевия меч на излизането „без сделка“. Ако не друго, новият пакт предлага основите за бъдещи отношения между ЕС и Обединеното кралство.

Материалът Едно наум: Брекзит е процес, не събитие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пътувания
От 1 януари 2021 г.  българските граждани, които нямат статут на уседналост или временен статут за уседналост,  ще могат да влизат и пребивават без виза във Великобритания краткосрочно за престой до 6 месеца. В рамките това време гражданите ще могат да влизат в страната многократно  за туризъм, участие в срещи и конференции, кратки курсове, но не и да живеят постоянно, да работят или да имат достъп до обществени фондове.

От 1 октомври 2021 г., съгласно новите правила за влизане във Великобритания, публикувани на сайта на британското Министерството на външните работи, гражданите на ЕС, ЕИП и Швейцария ( които нямат  статут на уседналост или временен статут за уседналост) ще трябва да разполагат с международен паспорт.

Българските граждани, получили статут на уседналост или временен статут за уседналост, ще имат право да влизат на територията на Великобритания само с лична карта най-малко до 31 декември 2025г. Националните лични карти ще могат се използват за влизане във Великобритания и след това, ако отговарят на стандартите за сигурност, определени от Международната организация за гражданска авиация.

При пътуванията с цел туризъм сънародниците ни ще могат да пътуват във Великобритания с българските си шофьорски книжки.

Кандидатстване за виза
Тези български граждани, които нямат статут на уседналост или временен статут за уседналост, а възнамеряват да пребивават за период, по-дълъг от 6 месеца за работа, обучение или искат да се установят във Великобритания, ще трябва да кандидатстват за виза задължително. Желаещите да кандидатства за виза могат да го направят на правителствения сайт на Великобритания: https://www.gov.uk/browse/visas-immigration.   

Притежателите на биометрични паспорти, каквито са българските, могат да попълват молбата за виза чрез смартфон приложение. Ако не успеят или не е възможно разчитането на паспорта, ще трябва да посетят Визов Център Visa Application Centre.

Успешно кандидатствалите  ще получават защитен достъп до своя имиграционен статут вместо физически документ.

Обръщаме внимание, че освен такса за обработка на заявлението за виза https://www.gov.uk/government/publications/visa-regulations-revised-table/fees-5-october, кандидатите следва да заплатят и такса за здравеопазване, която да им осигури достъп до здравна помощ чрез Националната здравна служба: https://www.gov.uk/healthcare-immigration-application/how-much-pay.  От такса здравеопазване ще бъдат освободени упражняващи определени професии.

За български граждани са открити следните имиграционни маршрути:

• Квалифицирани работници Skilled worker route
• Квалифицирани работници – Здравни грижи Skilled work- Health and Care visa
• Високо квалифицирани работници:

– Световен талант Highly skilled workers
– Global talent route

• Студенти Student routе
• Предприемачи в сферата на иновациите Innovative entrepreneurs
• Специални професии Specialist occupations
• Статут на уседналост – временен и постоянен

Българските граждани, а и всички останали граждани на ЕС, които са придобили временен статут на уседналост във Великобритания, имат право да отсъстват от Великобритания в продължение на 2 поредни години, освен ако не искат да получат постоянен статут на уседналост.

За постоянен статут на уседналост се изисква в 5 последователни години гражданинът да не е отсъствал повече от 6 месеца във всяка от тези години от Великобритания. Затова, ако гражданинът е с временен статут на уседналост и иска да получи постоянен статут на уседналост, то се изисква гражданинът 5 последователни години да не  отсъства повече от 6 месеца във всяка една от тези 5 последователни години.

Трябва да се има предвид, че всеки случай се разглежда индивидуално и се допускат изключения, например при болест, раждане, държавна служба и т.н., като се допуска този срок да се надвиши веднъж, но не повече от 12 месеца

Условия за българските студенти
Прекратяването на правото на постоянно пребиваване и правото на свободно движение на гражданите на ЕС във Великобритания от 1 януари 2021 г. ще доведе до промяна на имиграционния статут за настоящите и бъдещи студенти от ЕС във Великобритания.

Студентите от ЕС, включително тези, записани през текущата академична 2020-2021 година, имат право да кандидатстват по Схемата за уседналост на ЕС, но само ако физически присъстват във Великобритания преди 1 януари 2021 г. Пристигането и установяването им там преди края на преходния период е от съществено значение за запазване на правото им на достъп до неотложна помощ в страната, чрез Европейска здравноосигурителна карата (ЕЗОК) или удостоверение за временно заместване на ЕЗОК.

Правото да получат непланирано лечение – спешна и неотложна помощ посредством ЕЗОК или заместващ сертификат е гарантирано на лицата, чийто престой е започнал преди 31 декември 2020 г. и продължава след тази дата. Максималната продължителност на престоя не е определена в закон и зависи от фактическите обстоятелства във всеки отделен случай.

За студентите престоят може да продължи до приключване на обучението им. Те може да се прибират в държавата, където е тяхното обичайно пребиваване, за да посетят семейството си или друга държава с цел почивка.

Тези студенти от ЕС, които възнамеряват да пристигнат след 31 декември 2020 г. във Великобритания, за да учат – включително тези, записани в текущата академична 2020-2021 година, които не са пребивавали във Великобритания, трябва задължително да кандидатстват за студентска виза преди пристигането си.

Те няма да бъдат обхванати от правилата за координация на системите за социална сигурност, съдържащи се в Споразумението за оттегляне, и съответно няма да получават здравна помощ на базата на правата, които им дава ЕЗОК. Те ще трябва да заплащат имиграционна здравноосигурителна такса при кандидатстването за виза, която ще им даде достъп до Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS). Кандидатите за студентска виза ще е необходимо да заплатят имиграционна здравна такса в размер на £470 за година, освен таксата за разглеждане на заявлението им за виза. 

Важно за студентските такси
Българските студенти, които започват следването си след лятото на 2021 г., ще трябва да заплащат студентски такси в пълен размер и няма да имат достъп до държавно-гарантирани студентски заеми. Размерът на таксите ще се определя от отделните университети и може да има варира спрямо отделните части на Великобритания – Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Допълнителна информация, свързана с изтичането на преходния период на 31.12.2020г. и новите правила за влизане и престой във Великобритания, българските граждани могат да получат интернет страницата на Посолството на България в Лондон : http://bulgarianembassy-london.org/

Материалът Външно с информация как да пътуваме, работим и учим във Великобритания от 1 януари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това вече е факт, като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен изтъква, че сделката е честна, балансирана и е правилното и отговорното нещо за двете страни. По думите й споразумението предотвратява проблеми за бизнеса и транспорта, които биха сковали взаимно зависимите сектори на икономиките от двете страни на Ламанша.

От своя страна британският премиер Борис Джонсън е коментирал, че „червените линии“ за суверенитета на страната са защитени заедно с всичко обещано преди референдума, с който Обединеното кралство напусна ЕС. За пръв път от 1973 г. Великобритания ще е „независима крайбрежна държава с пълен контрол върху водите си“, подчертава още Джонсън.

Четири са „стълбовете“, изграждащи споразумението, коментира главният преговарящ на ЕС Мишел Барние, цитиран от „Дневник“:

• Свободна търговия без мита или квоти, но с нови правила. Премиерът Борис Джонсън я нарече „сделка от канадски тип“, без мита, но без митническия съюз и без ограниченията на европейски регулации и Съда на Европейския съюз.
• Икономическо и социално партньорство – в авиацията, сухопътния транспорт, енергетиката, борбата с климатичните промени, рибарството (с реципрочен достъп до водите на ЕС и Великобритания,но с нови квоти за използването им); сътрудничество в иновациите, космоса, науката и други. Британското правителство обаче няма да участва в „Еразъм“, ще има и ограничения за мобилността.
• Сигурността на гражданите и сътрудничество за борбата с тероризма и организираната престъпност. Това ще става с уважение към правата и защитата на личните данни. Британското правителство обаче отказва сътрудничество във външната политика, отбраната и развитието.
• Обвързващ механизъм за уреждане на спорове и възможност за налагане на санкции при нарушаване на клаузи. „Ако едната страна се чувства ощетена от другата,“ въпросът може да се реши с арбитраж, потвърждава Джонсън.

В същото време Ройтерс коментира, че сделката отдалечава двете държави една от друга повече, отколкото се е очаквало в Обединеното кралство по времето около референдума за излизане от ЕС. Тя обаче спасява бизнеса от двете страни на Ламанша от сътресение, което би последвал провалът на изграждане на бъдещите търговски отношения.

Очаква се британският парламент да одобри сделката на 30 декември. Посланиците на страните-членки на ЕС пък се събират в Брюксел утре – 25 декември.

Материалът Има сделка, обявиха Лондон и Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

BBC и Sky News също – макар и предпазливо, информират, че има вероятност за договорка още тази вечер.

Ройтерс цитира свои източници, според предстои постигането на споразумение, а страните-членки на Европейския съюз започват да подготвят процедурата си за прилагане на нова търговска сделка с Великобритания от 1-ви януари.

„Изглежда сделката е почти готова. Въпросът е да я обявим днес или утре„, цитира Ройтерс свой събеседник.

Последните дни и часове стана ясно, че по много теми има постигнато общо мнение, като от ЕС посочиха, че дори риболовът и конкуренцията да останат недоговорени, Брюксел е готов да преговаря и след 31 декември.

Материалът Търговското споразумение по Брекзит постигнато? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Агенцията припомня, че Великобритания е станала първата държава с рейтинг AAA, която претърпя двойно понижение след гласуването си за Брекзит през 2016 г. Понастоящем S&P го оценява като AA със „стабилна“ перспектива, което означава, че понижаването на рейтинга не е непосредствен риск, но твърдият Brexit ще окаже отново натиск.

„Нашите суверенни рейтинги в Обединеното кралство биха могли да бъдат подложени на натиск надолу, ако икономическото възстановяване е значително по-слабо, отколкото очакваме, което прави фискалната консолидация по-предизвикателна“, заявяват анализатори на S&P.

Те уточняват, че това може да се случи, ако износът на стоки и услуги от Великобритания загуби достъп до ключови европейски пазари за продължителен период, без да се определя какво означава „продължителен период“. Но по думите им, очакванията са икономическите и политическите последици от непостигането на сделка да насърчат и двете страни за намиране на общ език.

Междувременно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен коментира, че преговарящите от Европейският съюз и Великобритания се намират на „последната миля“ в преговорите за търговско споразумение, като създадената архитектура е „наред“, но остават да се изяснят подробностите.

По думите й, ЕК иска „равнопоставени условия, не само в началото, но и с течение на времето … това е архитектурата, която изграждаме„.
Според фон дер Лайен обаче от решаващо значение за постигане на търговска сделка са детайлите.

В същото време външният министър на Германия Хайко Маас е заявил, че Европейският съюз „засилва“ подготовката за Брекзит без търговско споразумение, продължавайки преговорите, независимо от факта, че всички срокове са били нарушени.

Материалът Великобритания рискува ново понижение на кредитния рейтинг е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В публикация на Euractiv.com и AFP, цитирана от Euractiv.bg, се разказва за дейността на директора на инициативата Frankfurt Main Finance Хубертус Вает и инициативата му за привличане във Франкфурт на банки, базирани в Лондон след Брекзит.

Изтъква се, че повече от четири години след референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз, Франкфурт е победител по привличане на финансовите капитали на ЕС, изпреварвайки Париж, Милано и Амстердам.

Бундесбанк изчислява, че негерманските банки могат да прехвърлят 675 милиарда евро в най-голямата европейска икономика. Това е малко над половината от общия размер на активите (1,3 трилиона евро), които ЕЦБ е изчислила, че ще бъдат прехвърлени в еврозоната от Великобритания преди Брекзит.

Вает очаква създаване на нови до 10 000 работни места във Франкфурт. Тази прогноза на някои се струва твърде самоуверена. Местната банка Helaba  има по-скромни очаквания – до 3500 работни места.

Но банкерите, които вече са се преместили във Франкфурт, вярват, че други ще се присъединят към тях, тъй като на 1 януари базираните във Великобритания финансови компании ще загубят много от правата си за правене на бизнес с клиенти в Европейския съюз.

Посочва се, че сред предимствата на германския град е и това, че там се намира централата на Европейската централна банка.

Според Мартин Кембъл, мениджър на риска в голяма японска банка, който се е преместил от Лондон през 2019 г., бавният приток засега е само защото клиентите все още не са преминали към използване на дъщерни дружества от ЕС, а не лондонски операции.

“Съгласно правилата на ЕС банкерите в Лондон могат да извършват транзакции в европейско дъщерно дружество от бюрото си в Лондон. Това престава да е възможно на 1 януари“, обяснява той пред изданията.

По думите му, банките също така са предпазливи да обявяват движенията си, тъй като “дискурсът около Брекзит е толкова ужасяващо токсичен, че търговските дружества се опасяват да изнасят плановете си публично”.

Карстен Лол, партньор в консултантската компания Linklaters, вярва, че ако не бъде постигнато търговско споразумение с Брюксел, международните фирми ще наемат офиси във Франкфурт.
Той изчислява, че притокът на банкери след Брекзит би повишил драстично цените на имотите в германския град.

Материалът Франкфурт – новият „дом“ на британските банки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Много сериозен е фактът, че толкова късно през ноември председателят на Европейската комисия Урсула фонд дер Лайен застава пред Европарламента, за да посочи, че не може да каже със сигурност дали ще има сделка с Великобритания или не.

Все още не са потвърдени плановете за пътуване на европейския главен преговарящ Мишел Барние до Лондон, въпреки че неговото заминаване до британската столица все още не е официално отменено.

След днешната реч на Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент, вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович определи Брекзит преговорите като „трудни, но конструктивни“, докато британският премиер Борис Джонсън настоя, че блокът трябва да зачита правото на Обединеното кралство да контролира собствените си морски води, предаде БНР.

Материалът Преговорите между ЕС и Великобритания не вървят добре, съобщи BBC е публикуван за пръв път на Икономически живот.