В същото време икономистите са скептични относно заложените цифри и изпълнението на приходната част.

Доц. Красен Станчев прогнозира в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по ТV+ и TV1, че скоро след изборите следващата година ще трябва да се актуализира бюджетът и да се режат разходи.

„Ако бях министър на финансите, щях да махна ненужните разходи от държавния бюджет, сред които и разходите за военната техника и финансиранията за АЕЦ „Белене“ и получавам около 3-3,5 милиарда лева, които ще могат да бъдат разпределени за други разходи“, коментира Станчев.

В същото време депутатите гласуваха на второ четене догодина дефицитът в държавния бюджет да бъде 5.485 млрд. лв. Приходите през 2021 г. са планирани в размер на 27.051 млрд. лв., а разходите – 32.536 млрд. лв.

Заедно с приходите и разходите по Консолидираната фискална програма дефицитът през 2021 г. ще е по-малък – 4.9 млрд. лв. или 3.9% от БВП. За догодина бюджетът е разчетен при ръст на икономиката от 2.5%.

Между първо и второ четене със 77.5 млн. лв. бе завишен бюджетът на Министерството на вътрешните работи. Допълнителната сума е заради планираното увеличение с 15% на заплатите на полицаите, въпреки че те протестират с искане за 30% ръст на възнагражденията.

През 2021 година в бюджета на Министерството на туризма са заложени 22 млн. лв. за реклама (насърчаване на туризма). Това с около 6 млн. повече от настоящата година.

Дневник обобщава, че сред ключовите промени – силно критикувани от опозицията и експертите, са помощите за отглеждане на деца, които първоначално бяха планирани да са фиксирана сума за всички родители, а в последния варинт се предвижда всички работещи родители, независимо дали взимат социални помощи за отглеждане на деца, да могат да намалят годишната си данъчна основа с 4500 лв. за всяко дете, което се равнява на спестени разходи за подоходен данък в размер на 450 лв. Предвидено е още:

• 510 лв. подоходен праг за получаване на семейни помощи за отглеждане на деца
• 10% увеличение на заплатите на държавната администрация
• 5.6 млрд. лв. за образование
• 4.5 млрд. лв. максимален размер на нов дълг, който може да бъде поет догодина.

Материалът Депутатите ударно приемат Бюджет 2021, икономисти прогнозират актуализация след март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всички смятаме, че спадът в доходите т.е БВП ще е около 7%, консенсусно около 6%. Половид милиард е само загубата от доход за годината заради карантината.

Това каза пред bTV икономистът Красен Станчев. Според него, за да излязат сметките, правителството предвижда в бюджета нисък спад на доходите за т.г. и бърз ръст догодина.

Бюджетът дори не е социален даже. Следващата година към края може да се наложи увеличаване на данъците на хартия и това ще доведе до намалена събираемост. Това, което е обещано на пенсионери и други групи, всъщност няма да бъде дадено, допълни икономистът.

Според него влизаме в една спирала, която не е ясна. Би трябвало да  се мисли за нов дълг, говореха икономистите още през март. Но трябва да има яснота как ще се харчи.

По никакъв начин не личи бюджетът да е антикризисен. Защо са необходими самолети точно сега и как те ще помогнат в тази криза, никой не може да каже. Тези пари, които отиват за частния сектор са 2,5 пъти по-малко от парите, които отиват за пенсионерите.

Финансирате някой, който не произвежда и взимате парите на тези, които са по-трудоспособни. Т.е. така се демотивират онези, които са нетни кредитори на бюджета и биха могли да спестяват и за себе си, и за ДОО, обясни Красен Станчев.

Материалът Бюджетът не е съставен добре, дори не е социален, смята Красен Станчев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той сравни числово с доходите и имуществото на 100 хиляди домакинства в България.

Това е доход, който няма да бъде произведен и съответно няма да бъде потребен, ще има свиване на стопанската дейност, на приходите в бюджета, защото основното, което поддържа бюджета, е ДДС, т.е. потреблението, обясни Станчев.

Той прогнозира около 3 млрд. лева дупка в бюджета само от свиване на стопанската дейност, а отделно ще има и дефицити, които ще бъдат заради „не доброто управление на парите на данъкоплатците тази година“.

Според икономиста репресивното затваряне на икономиката през март, което беше не само в България, доведе до много дълбок спад в стопанската дейност. Сега се наблюдава, че повече хора започват работа, отколкото се регистрират безработни, което обаче се дължи на сезонен фактор.

Станчев очаква и втора вълна от безрабоица, която не е задължително да е заради пандемията.

„Не виждам защо трябва да става такова купуване на акции на цена, която е 92% над пазарната цена. Почти двойно по-висока цена от тази, която би се получила на борсата“, коментира Красен Станчев придобиването на близо 19% от акциите на Първа инвестиционна банка от държавата.

Материалът Страната ни пропуска 7 млрд. лева доход заради пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Например, Европа – с въглеродния отпечатък. В деня на обявяване на пандемията Урсула фон дер Лайен и други в Брюксел говорят за 25-годишна борба с климатичните промени и т.н.

А в Лондон протестират, че 1 или 2 млрд. души ще умрат от климатичните промени, коментира доц. Станчев.

„Т.е. хората се занимават с климатични промени, а не виждат това, което им е под носа“.

По неизвестни причини се смята, че глобализацията е виновна за всичко или „всички болести и лоши неща идват от чужбина“.

Глобализацията не е нов феномен, а механизъм, по който се получава естествен имунитет на различни хора, живеещи отделно от другите в света към определени болести, допълни Красен Станчев.

Според него да се въвежда извънредно положение е някаква мода в момента. Той не е наясно как загубите за страната ни в създалата се ситуация ще възлязат на 3 млрд. лева. Това обяви премиерът Борисов по време на извънредното заседание на кабинета тази нощ.

При много негативен сценарий разходите за здравеопазване най-много биха се удвоили – т.е. става дума за още около 300 млн. лева, изтъкна експертът.

Материалът Светът изпусна пандемията, занимаваше се с климата, смята Красен Станчев е публикуван за пръв път на Икономически живот.