Той е от отворен тип с фиксиран лихвен процент с падеж 17.08.2031 г.

Условията, определени от Министерството на финансите посочват още 0.10% годишен лихвен процент.

От началото на годината държавата е поела 500 млн. лева вътрешен дълг чрез продажба на ДЦК.

Материалът Нова емисия дълг обяви МФ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Така проф. Христина Вучева коментира в анализ за БГНЕС новината, че правителството е поело външен дълг от близо 5 млрд. лева чрез пласиране на облигации на международните капиталови пазари.

Винаги е по-добре да дължим „на самите себе си“, отколкото на външни купувачи, смята Вучева, която беше министър на финансите в първото служебно правителство (1994-1995 г.)

Тя обясни, че, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и относително добри финансови вложения и когато, въпреки ниските лихви, няма особен интерес към кредитиране на фирмите – емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект.

Как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки новата ситуация с пандемията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв., недоумява още проф. Хритина Вучева

Според нея действията на политическа партия ГЕРБ са последователни, защото никога не обясняват и не отчитат значителното отклонение на бюджетни ресурси за цели, които не са предвидени в държавния бюджет.

Проф. Вучева припомня няколко факти: когато ГЕРБ идват на власт държавният дълг отнесен към БВП е 13.7% към края на 2009 г. През следващите години дългът расте, за да достигне през 2016 г. – 27.8 %. Все пак към края на 2019 г. държавния дълг е около 20 %. Това е един от най-ниските проценти в ЕС.

Цената обаче за това състояние се плаща от целия народ, който получава изключително ниско качество на обществени услуги в областта на социалната сфера. Вместо да се потърсят причините се премина към приемане на нов закон за социалните услуги. В него ръководна роля имат честните предприятия, които ще предлагат такива услуги.

Резултатът, който ще видим още при съставяне на Бюджет 2021 ще бъде значително разхищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на обществото, смята професорът.

Според Вучева се е установила трайна тенденция за неправилно планиране на капиталови разходи в държавния бюджет, които се използват като резерв за текущо разместване на парите за цели, които са далеч от предвиденото и които осигуряват подходяща за корупция среда.

Материалът Проф. Вучева недоумява защо облигациите са пласирани на външния пазар е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той обясни, че големият интерес към емисията е довел до заявки, които надвишават четири пъти търсения обем от 2 млрд. евро. Затова е увеличена емисията на 2,5 млрд. евро, разпределена в два транша от по 1,25 млрд. евро.

Той разясни как са реализирани вчера на международните капиталови пазари български облигации, с които правителството пое близо 5 млрд. лева външен дълг.

„Крайният резултат е уникален – постигнатата доходност е сравнима с тази на държави с по-висок кредитен рейтинг от нашата, включително и държави от еврозоната“, допълни Ананиев.

Първата външна емисия дълг от 2016 година насам е пласирана в рамките на новоодобрените тавани за външен дълг, заложени в Закона за държавния бюджет за 2020 година.

Две емисии облигации с общ обем 2.5 млрд. евро (почти 5 млрд. лв.) пласира Министерството на финансите на международните пазари вчера. Те са с матуритет 10 и 30 години, считано от 23 септември, когато ще се извърши сетълментът.

Постигната доходност е 0.40% за 10-годишните книжа и 1.48% за 30-годишните, което се определя, като много изгодни нива, които реално отговарят на държави с А/А- рейтинг.

Материалът Българските облигации са пласирани с изключителен успех, похвали се Кирил Ананиев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са с матуритет 10 и 30 години, считано от 23 септември, когато ще се извърши сетълментът. В понеделник емисиите бяха представени на инвестиционната общност, а днес успешно пласирани, съобщи Капитал.

Постигната доходност е 0.40% за 10-годишните книжа и 1.48% за 30-годишните, което се определя, като много изгодни нива, които реално отговарят на държави с А/А- рейтинг.

Интересът е бил висок, показват данните на търговската система – общо за 7.5 млрд. евро.

Първоначално от финансовото ведомство са обявили ориентировъчен обем от 2 млрд. евро, но заради силното търсене е взето решение да бъдат продадени по 1.25 млрд. евро от всяка емисия.

Съотношението дълг към БВП на България към юли е 20.7%, което ни нарежда в топ 3 на страните с най-добър показател в ЕС. Фискалният резерв е над 10 млрд. лв., които включват и 360 млн. лв. вземания от ЕС.

Това е първото излизане на международните пазари на България от 2016 г., като страната остана единствена от региона през 2020 г. без емитиран дълг навън. За първи път България пласира 30-годишна емисия.

Материалът 5 млрд. лева външен дълг пое правителството от международните пазари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той предупреди отново за „изключително висока несигурност“ на икономическите перспективи за еврозоната.

„Общият обем на покупки по програмата за спешни придобиване на активи, е основен фактор за общото парично положение на ЕЦБ“, казва Лейн.

„В съответствие с мандата на ЕЦБ за ценова стабилност, инфлационните перспективи играят централна роля при определяне на подходящата парична позиция“, обоснова се банкерът.

Материалът ЕЦБ купува облигации в зависимост от икономическата прогноза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преди два месеца Конституционният съд в Карлсруе заплаши ефективно да парира програмите на ЕЦБ за изкупуване на облигации като предостави на базираната във Франкфурт банка три месеца, за да обоснове своята програма за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP). В противен случай бе посочена възможността германската централна банка да се оттегли от програмата на ЕЦБ. Сега министрите на Ангела Меркел тихо, но твърдо казаха на съдиите в Карлсруе да прекратят опита си.

ЕЦБ е демонстрирала пропорционалност по отношение на PSPP и напълно е спазила изискванията на съда, коментира финансовият министър Олаф Шолц пред Бундестага в понеделник (29 юни).

В крайна сметка добрият резултат беше на лице и ЕЦБ демонстрира извършването на комплексна проверка от своя страна. Документите, изпратени от банката, показват, че при подготовката на пакета за стимулиране през 2014-15, служителите ѝ са взели предвид някои от опасенията. Проверката стигна до заключението, че ползите от пакета са надвишили разходите.

Ако не изненада, това е поне добра новина.

Основният урок от тази сага, който лесно би могъл да застраши, както съществуващите програми за стимули на ЕЦБ, така и нейните инструменти за подпомагане на възстановяването след COVID-19, е че твърдостта на ЕС се отплаща.

През май председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи критики към Съда в Карлсруе като коментира, че “последната дума за европейското право винаги е на Съда на ЕС. И на никой друг”.

Германските министри ще свършат добра работа, ако напомнят на съдиите в Карлсруе, че тяхната работа не е да подкрепят идеолозите на германската централна банка, според които независимостта на ЕЦБ приключва щом започне да се занимава с икономическа, а не с парична политика.

Минали са близо 100 години от кризата с хиперинфлацията във Ваймарската република и нежеланието централната банка да закупува облигации е отживелица, подобна на придържането към златния стандарт.

Но в тази случка има и друг сериозен момент. Един от най-болезнено научените уроци от ЕС е, че ако няма последствия от погазването на европейското законодателство или подкопаването на институциите на блока, правителствата и съдиите просто ще продължат да го правят.

Освен това страните-членки на ЕС трябва да бъдат третирани по един и същи начин. Дипломати от някои страни изтъкнаха, че биха били разпънати на кръст, ако техни съдилища – както направи съдът в Карлсруе – вземат такова явно политическо решение и обвинят Европейския съд в превишаване на правомощията му.

Политизираните съдебни решения са еднакво опасни за европейското сближаване, независимо дали идват от централноевропейските непокорни страни членки като Полша и Унгария или от самите лидери на блока като Германия.

Материалът Стой настрана, Карлсруе е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва протоколът от априлското заседание на регулатора, съобщава Ройтерс.

Спешната пандемична програма за покупки (PEPP) на стойност 750 млрд. евро беше одобрена през март.

„Съветът на управителите е напълно готов да увеличи размера на PEPP и да коригира неговия състав, ако в светлината на информацията, която ще бъде налична преди заседанието през юни, счита, че обхватът на стимулите не съответства на необходимото ”, се казва в протокола.

На среща през април бяха договорени още по-благоприятни условия за отпускане на заеми. Не бяха предприети обаче решителни стъпки като разширяване на покупките на активи, което разочарова някои участници на пазара.

Следващото заседание на ЕЦБ ще се проведе на 4 юни и мнозина очакват тази година централната банка да увеличи покупката на активи с 500 милиарда евро (545,15 милиарда долара) на фона на резкия спад в икономиката.

Очаква се също така на заседанието през юни централните банкери да обсъдят дали ЕЦБ да купува корпоративни облигации, които наскоро са загубили своя инвестиционен кредитен рейтинг.

Материалът ЕЦБ готова да разшири покупката на облигации през юни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Размерът трябва да бъде най-малко 1-2% от брутния национален доход на ЕС за следващите три години, което ще осигури от 150 до 300 милиарда евро годишно“, се казва във френския документ.

ЕС обсъжда как да стимулира икономическия растеж след рецесията, която беше предизвикана от коронавирусната инфекция.

Европейската комисия трябва да направи официално предложение през седмицата, започваща на 18-и май, за новата съвместна бюджетната рамка на всички 27 държави членки на ЕС за следващия програмен период 2021/2027 година.

Тогава ще трябва да представи и предложението за Фонд за възстановяване от коронавирусната пандемия.

Заемите за страни членки могат да помогнат, но те трябва да останат допълнение към безвъзмездните средства. За да се осигури максимална ефективност, тези заеми трябва да имат гратисен период, много дълъг период на погасяване и ниска лихва. Също така е много важно този фонд да бъде създаден възможно най-скоро, вероятно преди следващият дългосрочен бюджетен план да влезе в сила.

Материалът Париж предложи ЕК да пусне облигации до 300 млрд. евро за възстановяване на ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се казва в писмо на ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард до член на Европейския парламент, цитирано от Ройтерс.

Коментарите показват, че за разлика от някои други централни банки, ЕЦБ вероятно няма да купува облигации директно от национални или местни правителства, а ще остане само купувач на вторичния пазар.

Закупуването на публичен дълг на първичния пазар, с други думи прякото финансиране на правителствата, ще подкопае потенциала на тази цел за насърчаване на дисциплинирана бюджетна политика, пише Лагард в писмо от 21 април.

В писмо до друг член на Европейския парламент Лагард добавя, че предоставянето на така наречените „пари от хеликоптер“ никога не е било обсъждано от управителния съвет.

Материалът ЕЦБ няма да купува дълг директно от правителствата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще бъде нов инструмент, който ще обединява ценни книжа от различни европейски страни. Някои страни членки на ЕС обаче не са съгласни, добави тя.

Тя призова Европейския съюз да предостави „всеобхватен и солиден“ общ фискален отговор на коронавирусната криза, за да убеди пазарите и да намали нестабилността в резултат на пандемията от Covid-19.

Гонсалес обаче призна, че някои държави от Евросъюза не са съгласни с тази идея.

По време на видеоконференция във вторник ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард помоли министрите на финансите на еврозоната сериозно да обмислят въпроса за корона облигации, за да помогнат в борбата с последиците от пандемията.

Испания е една от най-силно засегнатите европейски държави, като 42 058 са потвърдени случаи на коронавирус, починалите от инфекцията са вече 2991, припомня БНР.

Само за последното денонощие броят на починалите от инфекцията са повече от 500.

Испания е втората най-тежко засегната от пандемията държава в Европа.

Материалът Испания подкрепя идеята ЕС да емитира „корона обликации“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.