Изданието отбелязва, че предстоящото съкращаване ще засегне една десета от персонала на компанията, нает в европейските страни.

ExxonMobil е сериозно засегнат от ефектите на пандемията. В края на юли компанията заяви, че е претърпяла загуби от близо 1,1 млрд. долара през второто тримесечие на тази година поради по-ниските цени на енергията, причинени от пандемията.

Агенция Bloomberg отбелязва, че загубата на американския енергиен гигант през второто тримесечие е най-голямата в новата й история.

Exxon Mobil е енергийна компания със седалище в гр. Ървинг, щата Тексас, САЩ за добив и преработка на нефт и природен газ.

Към 2012 г. е най-голямата корпорация в света по пазарна капитализация (408,78 милиарда долара) и по приходи (44,88 милиарда долара).

Със своите 37 нефтени рафинерии в 21 страни и общ дневен капацитет 3,921 милиона барела суров нефт Exxon Mobil е най-голямата нефтопреработвателна компания в света.

Материалът ExxonMobil съкращава 10% от персонала си в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Кризисните събития, през които преминава не само българската икономика, създават очаквания за активна реакция от държавните органи. От друга страна ситуацията е удобна за групи със специални интереси да се опитат да ги наложат, особено когато срещат политическа подкрепа. Такива предложения са намаляването на ставката по данъка върху добавената стойност за някои артикули и създаването на държавна петролна компания.

В какво състояние беше българската икономика преди кризата?

За разлика от мнозинството държави в Европейския съюз основните макроикономически показатели за България преди настъпването на кризата бяха относително благоприятни. Според данни на Евростат салдото в държавния бюджет на начислена основа от 2016 до 2019 г. е положително. Това допринася за спад на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт до 20,4% в края на 2019 г. при 29,3% през 2016 г. Същевременно банковата система успя да подобри състоянието на кредитните си портфейли, като намали дела на необслужваните кредити и капитализира част от печалбите.

През този период икономиката се разширяваше, но без да се открои устойчив двигател за това. Нещо повече – формирането на основен капитал беше бавно, а относителният дял на инвестициите в БВП остана нисък. Интересът на чуждестранните инвеститори се ограничи до машиностроенето и автомобилостроенето, но в по-ранни стадии на производството. По-висока добавена стойност генерираха тези в информационните технологии и финансите, но техният мащаб от гледна точка на създадените работни места е значително по-малък. За частните инвестиции, финансирани от местни спестявания, обаче не бяха създадени благоприятни условия, което им отреди скромна роля.

Множество структурни проблеми не намериха решения, а относително добрата международна конюнктура позволяваше отлагане на реформите. Влошаващото се качество на образованието и здравеопазването, усещането за неработещи системи за сигурност и правораздаване, недостатъчно добре развитата инфраструктура, въпреки че е основен приоритет на икономическата политика, бавната и често създаваща пречки, вместо подпомагаща, бизнеса администрация, често неадекватните решения на държавните регулаторни органи, липсата на реално състезание при обществените поръчки и т.н. всъщност са признак за силно неефективни публични услуги.

По тази причина твърдението, че данъците в България са ниски всъщност не е коректно. Действително прилаганите ставки са сред по-ниските сред държавите от Европейския съюз, но важно е и какво получават българските граждани срещу платените данъци. Тази съпоставка вече променя коренно ситуацията. Така българите плащат по-ниска „цена“ за публичните услуги, но при значително по-ниско качество, от средното в ЕС. Проблемът е най-вече в ниската ефективност на бюджетните разходи, която е резултат от работата на държавните институции. От друга страна опитът в ЕС показва, че високите данъчни ставки забавят икономическия растеж и не подобряват устойчивостта на публичните финанси.

При наличие на нисък дълг и растящи спрямо предходната година данъчни приходи, както и разполагаема част за правителството от около 5 млрд. лв. от фискалния резерв в средата на март настъпи кризата.

Намаляване на ставката по ДДС за ресторанти и книги

Временното намаляване на ДДС на 9% за ресторантите от 1 юли е основна антикризисна мярка за сектора, който на практика беше почти спрял да работи за 2 месеца. Според разчетите на Министерството на финансите тя ще означава спад на приходите от ДДС с около 150 млн. лв. при планирани 10,64 млрд. лв. за годината. Представителите на бранша твърдят, че понижената ставка няма да ги стимулира да понижат цените, тоест те планират по този начин да увеличат приходите и финансовите си резултати.

Настоящата среда на несигурност относно продължителността на епидемията от коронавируса и продължителната кампания направи обществото по-предпазливо относно спазването на лична дистанция и на хигиенни норми. Поради това част от хората не биха посещавали заведения за обществено хранене, независимо от цените.

Евентуалните клиенти обаче биха действали относително рационално – при равни други условия биха ползвали по-голямо количество от посочените услуги при по-ниска цена. Това е в сила особено при доставките за вкъщи, които също би трябвало да се облагат при по-ниската ставка. Тоест налице са основания за очакване цените все пак да се понижат.

Подобна мярка обаче крие риска за избягване на данъчното облагане. Например, хранителни магазини, особено такива с щандове за приготвена на място храна, биха могли да се регистрират като ресторанти, за да използват по-ниската ставка за целия обем на продажби.

Всъщност това не би била малка промяна в данъчното законодателството, тя е признак за различна идеология от съществуващата до момента. Понастоящем се облагат с една и съща ставка различните стоки и услуги, като по този начин изкривяванията на пазара са почти еднакви за всички групи и относително неутрални като цяло. Даването на привилегии за едни продукти спрямо други ще породи основателни искания от страна на всички останали дейности да бъдат третирани по същия начин. Ако в крайна сметка това доведе до еднакво намаляване на всички ставки, това би било положително развитие. Само че по-добрият вариант е това да се случи едновременно.

Освен риска от намаляване на данъчните приходи администрирането на данъка също ще създаде допълнителни разходи. Стимулът за избягване на данъчното облагане, който се създава чрез намаляването на ставката от 20% на 9%, ще изисква допълнителни усилия за предотвратяване. Следователно едновременно ще се получат по-малко приходи (по оценка на Министерството на финансите със 150 млн. лв.), а от друга страна събирането на 1 лв. приходи ще се оскъпи спрямо сега.

Друг въпрос, който естествено възниква при намаляване на данъчните приходи и увеличаване на разходите, е как това да се финансира. МФ не одобрява подобна промяна и предлага това да се компенсира чрез по-високи ставки или общо по ДДС, или по данъка върху печалбата. Това би било изключително вредно за българската икономика като цяло, не само за един отделен бранш.

Основният въпрос обаче е защо в текущата ситуация правителството и МФ изобщо не разглеждат възможността за съкращаване на разходи. Нещо повече, от държавния бюджет се предвижда отделянето на допълнителни ресурси за Министерството на вътрешните работи и за подмяна на въоръжението на армията. Основанието на парите за МВР (10 млн. лв.) е смяната на документите за самоличност, докато предвидените средства за нови радарни системи (400 млн. лв.) се оправдават с неизправността на съществуващите. И двата вида разходи би трябвало да са предвидени и следователно да са заложени при съставянето на бюджета за 2020 г. Алтернативата е те да не са били толкова необходими. Това означава, че не трябва да се извършват в текущата ситуация на несигурност относно състоянието на икономиката и публичните финанси.

Предвид коментираната вече ниска ефективност на бюджетните разходи, настоящата криза предлага възможност за правителството да се опита да подобри ситуацията. Тежестта на кризата не трябва да пада единствено върху частния бизнес и заетите в него. Бюджетните структури и служители, които преразпределят създадената от други добавена стойност, също трябва да поемат част от разходите. Намаляване на броя на заетите в бюджетния сектор, понижаване на работните им заплати и на разходите за текуща издръжка, оптимизиране на капиталовите разходи чрез ясни и прозрачни процедури за обществени поръчки – всичко това би могло да спести достатъчно разходи, така че прогнозираният към момента бюджетен дефицит да бъде значително по-нисък от очакваните от МФ 3,5 млрд. лв.

Създаване на държавна петролна компания

Според информация (от края на миналата седмица) на сайта www.fuelo.net понастоящем в страната действат 1 971 бензиностанции. Това означава по една бензиностанция на 56 кв. км. Следователно местата за продажба са достатъчно на брой и осигуряват сравнително добро покритие, което не изисква преминаването на прекалено голямо разстояние за зареждане с горива.

Разбира се, в голяма част от по-малките населени места липсват бензиностанции и причините за това са, че съществуването им не е финансово обосновано. Ако съответният обект не може да покрива дори себестойността на продуктите, тогава в по-дългосрочен период той не би съществувал освен поради някакви непазарни причини.

Според информация от същия сайт на 21 май разликата между максималната и минималната цена на бензин А95, дизел и автогаз е между 17,7% и 22,6%. Предвид факта, че се продава относително еднороден продукт без големи различия в качеството тази разлика не е никак малка. От цените на 10 от най-големите вериги бензиностанции обаче 8 са над средните и едва 2 са под средните за пазара, като всъщност само 1 е със значими разлики спрямо останалите. При най-големите 5 вериги разликата в цените е съответно 0,02 лв. на литър бензин (1,2%), 0,01 лв. за дизел (0,6%) и 0,03 лв. за пропан-бутан (3,9%). Тоест на практика единствено при последния тип гориво има действителна ценова конкуренция.

Разследванията на Комисията за защита на конкуренцията до момента не са открили убедителни доказателства за наличието на картелно споразумение. В резултат от тях обаче е разкрито монополно положение при данъчните складове, което силно влияе върху себестойността на горивата и оттам върху крайната им цена. То обаче е следствие от действащите регулации и тяхното прилагане от компетентните държавни органи. Това положение би трябвало да се коригира чрез либерализиране на режима и възможност за допълнителни частни инвестиции за изграждане на такива складове, които ще са достатъчно ефективни.

Правителството не е доказало необходимостта от инвестиции в държавни складове или създаване на верига от бензиностанции за продажба на горива на дребно. Това, което държавните органи е необходимо да направят, е обективна оценка на въздействието върху икономиката на действащата нормативна уредба. Тя ще им представи най-изгодната опция, която след това да бъде превърната в решение. Спазването на високи стандарти за изпълнение на такава оценка на въздействието ще отчете интересите на всички страни – доставчици, потребители и държавен бюджет и ще попречи крайното решение да е продукт на лобизъм и да е в полза на определени играчи за сметка на всички останали.

Материалът Актуални идеи за икономическа политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според бившия външен и социален министър, Ивайло Калфин, секторът „Горива“ е на последно място от проблемните, в който има смисъл да се прави държавна компания.

Пред БНТ Калфин посочи, че това му прилича на „някаква намеса на държавата, от която след това ще се покаже частен интерес“, пише „Дневник“.

„Хората очакват държавата да се намеси и да свали цените, независимо как, които да приближи до доходите им. Предложете им да има държавен магазин за мляко, за хляб, за брашно, ще ви дадат същите отговори, но това не е логика. Ако имаше някаква икономическа логика, някой щеше да обясни колко ще струва тази компания, какъв е бизнес планът за тази компания, за колко би се продавало горивото. Това е една инвестиция, която ще се направи с парите на данъкоплатците. Абсолютната мъгла около параметрите на една такава компания подсказва, че надали някой мисли за икономическия интерес“, коментира Ивайло Калфин.

По думите му, България е сред страните с най-много бензиностанции. „Проблемът с аптеките е много по-голям, отколкото с достъпа до горива. Очевидно е, че това е някакъв интерес към този бизнес, който ще видим накъде ще тръгне“, заяви той.

По отношение темата за ДДС, бившият евродепутат и убеден, че мярката с намаляването на ДДС за ресторантьорския и туристическия бранш няма да проработи, нито ще помогне на бранша.

Калфин коментира, че министърът на финансите не прави политика с бюджета, а го пази като един счетоводител, който го е страх да не се промени нещо в баланса на компанията.

По думите ми финансовата стабилност има смисъл, когато държавата помага по време на криза. „Кризата се управлява. Един от методите е фискалната политика или бюджетната политика. Ние доброволно сме се отказали от този инструмент и се хвалим, че имаме най-ниския дълг в Европа. Най-ниският дълг има смисъл, за да може да генерираш ресурс и да помогнеш на икономиката, когато е в криза. У нас цялото това нещо го няма като разбиране“, заяви още Калфин.

Материалът Калфин вижда частен интерес в създаването на държавна петролна компания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В един от първите си броеве от 1966 година в-к „Икономически живот“ популяризира дейността на Държавното ни петролно стопанско обединение.

Разбираме, че неговите бензиностанции продават висококачествен автомобилен бензин и дизелово гориво.
Също така продават двутактова смес от бензин и масло в съотношение, необходимо за всяко моторно средство.
Бензиностанциите продават и висококачествени пакетирани автомобилни и спирачни масла и гресове.
На тях се извършват и допълнителни услуги, като доливане на вода в радиаторите, напомпване гумите и сменяване маслото на леките автомобили.

Снимката показва как две великолепни „Волги“ се обслужват на Н-ската държавна бензиностанция.

Надяваме се да сме били полезни.

Материалът Щрихи от Н-ската държавна бензиностанция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Купувайте българското?

Лозунгът и апелът не са нови. През първата половина на ХХ в. те са действали явно и реално, а през втората половина на ХХ в. – по социалистически неизбежно. Естествената му гарнитура е силно изразената протекционистична държавна политика. В резултат българската промишленост се е съхранявала архаична, а всичко вносно европейско е било обвито в ореол.

Това, което новите политически носители на горния лозунг не изказват гласно (но си го мислят натрапчиво) е продължението: Не купувайте гръцки, македонски, турски, румънски, сръбски и др. под. стоки. Остава да се направи малка крачка към: Не купувайте европейски стоки. Някоя от следващите инициативи ще трябва да бъде призив за въвеждане на вносни мита.

Колко е лесно! Нашите политици, които ние избираме с голям патос, винаги се проявяват като майстори при намирането на лесни решения на трудни проблеми. Лесни решения, които никога не решават проблемите. В съответствие с кибернетичния принцип трудните проблеми изискват трудни решения. Лесните решения, които много бързо се набиват на очи, са изкопани от мухлясалия архив, отдавна изхвърлени от употреба, зомби инструменти, които не престават да се преоткриват от находчивите ни политици.

Политиците ни апелират силно загрижени към населението да купуват български стоки, а не се питат защо населението не купува българска продукция? Навсякъде в съседните страни цените са по-високи, отколкото у нас. Как и защо гръцки производители са съгласни да продават стоките си у нас на половината от цената, която могат да получат в Гърция, а нашите производители се затрудняват? Най-сладката работа за производителя е да има осигурен пазар – тогава можеш да произвеждаш всякакви боклуци, по магазините вечно ще има опашки, няма да имаш производствени проблеми. Това беше социализъмът! Избягахме от него, но социалистическият манталитет продължава да ни тормози.

Наскоро министърката на туризма апелира към българските граждани да ползват услугите на българските туристически предприятия. Но не отрони и дума защо българските граждани се насочват към курорти в съседни страни. Общите разходи за почивка в Гърция или Турция не са по-малки, отколкото у нас и въпреки това все повече българи променят туристическата си дестинация. Това, което министърката беше редно да направи, бе да отправи апел към местния туристически бранш: Направете така, че да върнете българските туристи по българските курорти. Но не го направи!

Истинският лозунг и призив трябва да бъде: Купувайте хубавото! Ако купуваме некачествени стоки, магазините ще бъдат вечно пълни с некачествени стоки, ако подкрепяме клошарите, улиците ще бъдат вечно пълни с клошари, ако храним уличните псета, улиците ни ще бъдат пълни с помияри, ако избираме некадърни политици, вечно ще бъдем некадърно управлявани!

Българският производител трябва да се бори, за да спечели потребителя независимо от неговата националност.

2. Аман от държава, аман за държава!

Тези дни правителството, сякаш изневиделица, предложи да се формира Държавна петролна компания, която да бъде „още един играч на пазара на горива“. Покрай всякакви обяснения прозират няколко неизказани истини: Първо, Комисията за защита на конкуренцията не си върши работата. „Комисията е независим специализиран държавен орган, който е оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК). КЗК установява нарушения на свободната конкуренция съгласно разпоредбите на ЗЗК и / или на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, извършва секторни анализи и застъпничество за конкуренцията“ (тук). Комисията е създадена да върши определена работа, тя не е в състояние да си върши добре работата, правителството създава държавно предприятие със замисъл да контролира (а не да регулира!) пазара; Второ, в средите на висшите управляващи има хора, които си търсят добре платена синекурна работа; Трето, управляващата партийна върхушка има нужда от допълнително спонсориране, а такава една богата държавна компания е прекрасен инструмент за отклоняване на средства.

Пътят към ада е застлан с рози. След като е формулиран правителствен вариант на решение ще се намерят всякакви „майстори“, които ще съумеят да я облекат в красива фразеология. Нека да си припомним, че апологетите на социалистическата икономика отричаха конкуренцията, защото тя разпилява национални ресурси. Държавното планиране беше призвано да ни поведе към красиви бъднини, но катастрофирахме скоропостижно.

Какъв може да е резултатът? Държавната Българска банка за развитие е образец – непрекъснато принудително текучество на управленския състав, разминаване между думи и дела. Държавна петролна компания вероятно ще се формира, ще се развие яка борба за всякакви съпътстващи длъжности, след някоя и друга година ще се установи, че тя не си изпълнява функциите, ще стартира процес на приватизация и отново ще се разиграват колосални пари под масата.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не си върши работата, защото нещо около нея не е както трябва. Първо, ангажираните в нея кадри са неподходящи, некомпетентни и/или корумпирани; второ, действат нерегламентирани спирачки, които торпилират дейността й.

При всички случаи предложеният социалистически вариант не е и не може да бъде решение на проблема.

3. Демократически централизъм!

Рече и отсече. „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан“. Това е позицията на нашия премиер, не дословно представена, а смислово предадена. Поводът е величината на ДДС за ресторанти, хотели и (незнайно как промъкнало се) книги.

Българският демократически централизъм действа от край време по следния начин: Всички имат възможност (гласно или под сурдинка) да дискутират определен проблем. Така продължава до обявяването на Решението на върховния главнокомандващ. За него дори не е нужно да е в течение на т.нар. дискусия. Той знае и обявява решението (си!). Оттам нататък всички по йерархията се подчиняват и венцеславят Решението.

Българската данъчна система плаче за реформа, от която министърът на финансите упорито бяга. Той се проявява като вещ майстор по поддържане на спокойствието си. Въпросът опира до основно обоснован вариант на генерална промяна, а не до частични и палиативни ремонти. При всяка възможност министърът на финансите стартира с декларация, че промяна на данъчната система не се предвижда. Така беше и сега. Не са се дискутирали явно дори и варианти на възможни частични корекции – до възникването на премиерското Решение, видимо под въздействието на уличен натиск. Нищо че Законът за нормативните актове предвижда извършването на оценка на въздействието за проектите на закони и кодекси и на проектите подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

4. Заключение

Приемането на макроикономически решения в многострадалната ни държава не съответства на съвременната челна световна практика. Това се отразява върху качеството на нашия живот, допринася за хаотичност в обществено-икономическото ни развитие, както и поддържа общата ни изостаналост в рамките на европейското ни семейство. Съвкупният български народ е този, който е редно да изисква императивно от управниците си съобразяване с водещите европейски тенденции за качествено обществено-икономическо управление. Видимо не достигат култура и знания за адекватна обществена оценка, вина за което носи най-вече българската интелигенция.

Материалът Болести хронични български е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Фючърсите на Brent се повишиха с 1,23% до 65,65 долара тази сутрин, а по-рано достигнаха 66,00 долара за барел – пикът от 9 януари.

Фючърсите на американския лек суров петрол WTI се повишиха с 1,11% до 59,19 долара за барел, след като се покачиха на 59,73 долара, най-високото ниво от 10 януари.

Либийската национална петролна корпорация заяви в неделя, че две големи нефтени находища в югозападната част на страната прекратяват работа, след като сили, лоялни към Либийската национална армия, блокираха газопровода.

В случай на дълго спиране на износа за по-дълъг период, наличните резервоари за съхранение на суров петрол ще се напълнят в рамките на дни и производството в Либия ще се забави до 72 000 барела на ден. Наскоро ежедневното производство в страната беше 1.2 милиона барела на ден.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви пред репортери в неделя, че на срещата на върха в Берлин, на която присъстваха и главните противници от либийските фракции, е било постигнато съгласие за предварителното прекратяване на огъня в Триполи. Но то трябва да се превърне в постоянно прекратяване на огъня, за да може политическият процес да започне.

Материалът Цените на петрола над седмичен максимум след новините от Либия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Стойността на Saudi Aramco е до 1,7 трилиона долара, според ценовия диапазон, определен в неделя. Това е по-ниско от очакванията на саудитските власти, които първоначално разчитаха да оценят петролния гигант на 2 трилиона долара. Но и новата оценка е достатъчна, за да се смята, че петролният гигант е най-голямото IPO в историята, съобщи Ройтерс.

Aramco не може да продава акции директно на инвеститори в Съединените щати и други пазари, а само в Саудитска Арабия и на чуждестранни институции, на които е разрешено да инвестират в фондовия пазар на кралството.

Saudi Aramco може да счупи рекорда на китайския гигант Alibaba, който през 2014 г. проведе публично предлагане на акции за 25 милиарда долара.

Aramco стартира процеса на IPO на 3 ноември след поредица от фалшиви стартирания. Престолонаследникът Мохамед бин Салман, който излезе с идеята за публично предлагане преди почти четири години, се стреми да събере милиарди долари за инвестиции в непетролни сектори, да създаде работни места и да разнообрази най-големия износител на петрол в света.

Репутацията на престолонаследника пострада след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги миналата година. През септември съоръженията на петролната компания бяха подложени на мащабна атака. Първоначално производството беше намалено наполовина.

Aramco е най-печелившата компания в света с планирани дивиденти от 75 милиарда долара през следващата година, повече от пет пъти от тази на Apple, най-голямата компания в индекса S&P 500.

Материалът Saudi Aramco, най-печелившата компания в света, пуска акции е публикуван за пръв път на Икономически живот.