Това става ясно от остра декларация на четирите големи работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, относно съвместна декларация на синдикатите.

Бизнесът припомня, че правната уредба на сумираното изчисляване на работното време, която е в сила у нас от 1 януари тази година е в пълно съответствие с международните актове – Конвенция № 1 относно работното време (Индустрия) от 1919 г. на МОТ и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време от 4 ноември 2003 г.

Изтъква се, че с промените в Кодекса на труда са били удовлетворени и исканията на синдикатите периодът да е 4 месеца, и тези на работодателите – да се уреди възможността при постигане на КТД да се въведе период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца.

С декларацията си от днес обаче синдикатите искат да се запази само 4 месечният референтен период, но не и възможността за постигането на съгласие за по-дълъг период посредством колективното трудово договаряне на отраслово и браншово равнище.

Бизнесът изтъква, че възможността с колективен трудов договор по чл. 51б да може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца е в съответствие с общностното право и отразява свободната воля на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да се договарят с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.

Различно тълкуване означава половинчатост и пренебрегване на интересите на страните в двустранния диалог, които биха договорили такива клаузи, приемайки, че те са от взаимен интерес. Означава също и липса на гъвкавост на работното време, особено необходима в днешните условия на все по-трудно оцеляване на множество предприятия, и най-вече на хората, работещи в тях, се казва още в декларацията на работодателите.

Изразява се и загриженост от факта, че синдикалната страна се противопоставя точно на възможността даден проблем да се регулира чрез колективно договаряне, което е противопоставяне на самата същност на социалния диалог и поставя под въпрос смисъла от съществуването на организациите на социалните партньори.

Материалът Бизнесът се разгневи на синдикатите заради изчисляването на работното време е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В дневния ред на водения от вицепремиера Марияна Николова Националният съвет за тристранно сътрудничество са включени две промени.

Първата предвиждат срокът на действие на мярката за запазване на заетостта 60:40 да се удължи до 31 май 2021 г.

Средства ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността. Работниците и служителите следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020 г.

За изплащане на средства ще могат да кандидатстват работодатели, доказали спад на приходите от продажби през месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, с не по-малко от 20 на сто спрямо усреднените приходи за 2019 г.

До 15 април 2021 г. работодателите ще могат да подават заявления за изплащане на средства за периода от 1 януари до 31 март 2021 г. Заявленията ще се разглеждат и финансират по досегашния ред.

По втората промяна се предвижда лицата, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, да имат право на компенсация за не повече от 60  дни за 2020 г. и не повече от 90 дни за 2021 г., в които са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложени ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, с акт на държавен орган.

Увеличава се срокът за допустимост, който вече ще бъде не по-късно от 30 юни 2021 г. Допълнителният финансовият ресурс за обезпечаване на мярката е в размер на 24,6 млн. лева и се очаква да достигне до 33 хиляди заети лица.

Материалът Без единодушие в тристранката по мерките за компенсации е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сред тях са незабавното въвеждане на електронно правителство, запазването на съществуващия данъчен модел, намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса, реформите в сектор „Енергетика“, включително либерализиране на пазара и прекратяване на договорите с т.нар. „американски централи“, премахване на административното определяне на минималната работна заплата, както и съгласуването на план-приемите в училищата и университетите с нуждите на бизнеса.

От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изразяват и надежда, че в 45-то Народно събрание ще се обсъждат мерки и политики, които да гарантират минимум 6% ръст на икономиката ни.

Това са били сред темите на разговорите по време на срещите на АОБР с ДПС и БСП, с които започнаха поредицата от консултации на бизнеса с партиите, които според социологията имат реален шанс да попаднат в следващия парламент.

Работодателите са припомнили и своите три национални приоритети, които са основополагащи за подобряване на бизнес средата в България. Това са приемането на страната ни в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и приемането на еврото.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ е определи срещата като изключително полезна и е заявил, че двете организации са постигнали съгласие след изборите срещите да бъдат регулярни, тъй като от тях произтичат решения а конкретни проблеми. „Установихме, че над 90% от приоритетите на АОБР се припокриват с мерките и политиките на ДПС. За нас следващият парламент трябва да дефинира национални приоритети, независимо коя ще е управляващата партия, а бизнесът категорично трябва да ги подкрепи, ако искаме те да бъдат реализирани и страната ни да постига икономически растеж“, коментира Карадайъ.

В рамките на разговора си с представителите на АОБР лидерът на БСП Корнелия Нинова е посочила, че първото нещо, което партията ще направи е да работи за трайно законодателство, което е предвидимо и има оценка за въздействие. „За нас е от изключително значение бързото стартиране на електронното правителство и използвахме възможността по време на срещата да представим вижданията си за изграждането на 6 електронни регистъра, които да улеснят гражданите и работата на бизнеса. Обсъдихме отмяната на ненужните такси и въвеждане на разходно покривен елемент при определянето им, както и възможността за децентрализация и оставяне на част от данъците в общините“, изтъква Нинова.

Материалът 6% ръст на икономиката иска бизнесът от следващия парламент е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В писмо до финансовия министър Ананиев и изпълнителните директори на БФБ и Централния депозитар бизнесът отбелязва, че драстичното увеличаване на таксите за първоначална регистрация и за поддържане на регистрация на емисии във всички сегменти на Основния пазар на БФБ, в сегментите на Алтернативния пазар, както и във въвеждане на нови такси се случва в контекста на трудната ситуация, свързана с епидемиологичната обстановка, предизвикателствата пред бизнеса, породени от COVID-19 и засилването на икономическа криза като последствие от пандемията и изолацията.

Четирите големи работодателски организации са категорични, че едностранното и необосновано налагане на нови такси за услуги и увеличаването на размера на съществуващи такива от ръководствата на БФБ и Централния депозитар, без съгласуване и отчитане на позицията на засегнатите пазарни участници, на практика е форма на злоупотреба с монополно положение, която вреди не само на емитентите на финансов инструменти, но и на цялата икономика на страната ни.

„Липсата на прозрачност, диалог и съгласуваност с участниците на капиталовия пазар, които са пряко засегнати от наложените промени, противоречи на широко прокламираната от Борсата дългосрочна стратегия за повишаване качеството на корпоративното управление като едно от важните условия за увеличаване на доверието на местните и чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар“, се посочва още в писмото.

Работодателите отбелязват, че внезапно обявените промени в Тарифата на БФБ са довели до увеличаване от 50 до 200% на минималните и максималните прагове на годишните такси за поддържане на емисии не само на Основния пазар, а дори на стотици нисколиквидни емисии без сделки или с по две-три сделки годишно.

За нас остава неясно как това е свързано с обещаното от ръководството на БФБ „подобряване на доверието в пазара“, заявява бизнесът.

Работодателите адмирират усилията на БФБ, насочени към постигане на изложените цели, но намират непрозрачното, немотивирано и несъгласувано едностранно въвеждане на нови такси и сериозното увеличение на съществуващи такива за крайно неприемливо средство за постигането им.

Коментирайки проекта на Централния депозитар за въвеждане на такса за услуги по информационно обслужване на корпоративни събития, която е в размер на 50 лева еднократно или 120 лева за пакет от три уведомления, работодателите обръщат внимание, че оповестяването на предварителна информация относно предстоящи корпоративни събития е регулаторно задължение за емитентите, за изпълнението на което се въвежда нова административна тежест под формата на такси, дължими към Централен депозитар. Напомня се, че за същата услуга (оповестяване на покана за общо събрание) Търговският регистър получава 15 лева.

Материалът Бизнесът скандализиран от новите такси на фондовата борса и Централния депозитар е публикуван за пръв път на Икономически живот.

То е по повод предложението на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България) за поредно отлагане на определянето на такса битови отпадъци (ТБО) на основата на количествата генерирани отпадъци и реално предоставяни услуги на обслужваното население и юридическите лица.

Бизнесът категорично възразява срещу „използването на абсолютно недопустим и нерелевантен претекст – забавяне на преброяването на населението“ като аргумент за отлагане решението за отпадъците.

В същото време работодателите припомнят, че принципът „замърсителят плаща“ е приет в ЗМДТ в края на 2017 г. Оттогава до днес практическото му прилагане е отлагано неколкократно. Обсъжданото сега предложение на НСОРБ е за поредно отлагане, макар и с видоизменени мотиви. Очевидно е, че отлаганията са само средство за отмяна на справедливостта, прозрачността и контрола при събирането на ТБО, категорични са от АОБР.

Целта на прилагането на „замърсителят плаща“ е работата да бъде извършена и то по най-ясния и справедлив начин, който се практикува във всички развити страни, се казва още в писмото до Стоянова. Бизнесът отхвърля категорично „манипулативното твърдение от страна на НСОРБ, „че новата формула драстично ще завиши таксата на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията“.

С въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ всички физически и юридически лица ще бъдат стимулирани да събират разделно отпадъците, а това ще намали както количеството, така и дължимия размер на таксата за битови отпадъци, обясняват работодателите.

Относно аргументите за отлагане на решението, АОБР е на мнение, че независимо от всички останали фактори, дори и да беше проведено в срок преброяването на населението, резултатите от него биха могли да бъдат ползвани не по-рано от 12 месеца след приключването му – след средата на 2022 г.

Очевидно е, че предвид изключително интензивната вътрешна и външна мобилност на населението, валидността на получените данни е изключително кратка и вероятно не надхвърля повече от един-два месеца. Поради тези причини данните не могат да бъдат използвани по адекватен начин от общинските съвети при вземане на решения за определяне на основата и размера на ТБО до следващото преброяване, т.е. след 10 г., в съответствие с действащите процедури в ЕС. Що се отнася до жилищния фонд като предмет на наблюдение при преброяването, тази информация няма практическо приложение за анализа и процедурата за определяне на ТБО, изтъкват от АОБР.

Материалът Бизнесът иска незабавно приемане на принципа „замърсителят плаща“ за такса смет е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това реши правителството с одобрението на допълнение в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Промените се въвеждат с оглед на това, че служителите изпълняват своите служебни задължения в страната, в която са командировани. Ако за влизането на територията на конкретна страна се изисква отрицателен резултат от тест за COVID-19, то би следвало медицинското изследване да е за сметка на ведомството или предприятието, което е командировало работниците.

Одобреното допълнение е в съответствие със задълженията на работодателите да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на своите служители.

Материалът ПСР тестовете при командировка в чужбина – за сметка на работодателя е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Поводът са предстоящите парламентарни избори, като работодателите искат да изложат подробно своите приоритети в рамките на предстоящия нов мандат на парламента.

От АОБР припомнят, че са формулирали 47 мерки в шест ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда, енергетика, човешки ресурси, капиталов пазар, европейски политики и инвестиции.

Двете основни сред тях е членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с по-дългосрочна перспектива – влизане в Еврозоната.

Материалът Работодателите подготвят предизборни срещи с партиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В писмо до председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов от АОБР, обединяваща АИКБ, КРИБ, БТПП и БСК, заявяват, че просто сe прави поредно отлагане на пълната либерализация.

Бизнесът изтъква, че предвиденият гратисен период от 9 месеца за намирането на нов доставчик на електроенергия от страна на стопанските потребители „ниско напрежение“ е достатъчен.

Те подчертават, че периодът не трябва да се удължава поради следните причини:

1. На предходни етапи на либерализацията, като освобождаването на стопанските клиенти „средно напрежение“, не беше предвидено плавно излизане на пазара.
2. С удължаването на „гратисния период“ се създават условия за задържане и увеличаване на пазарен дял от страна на крайните снабдители, макар и в качеството им на търговци по типови договори, и не се дава стимул на клиента да потърси алтернативни доставчици. Създава се ситуация, в която клиентите „ниско напрежение“ остават с разбирането, че са преместени „служебно“ на свободния пазар, което повлиява на поведението им. Отваря сe нов времеви прозорец за крайните снабдители да могат спокойно да прехвърлят и запазят клиентите си.
3. В допълнение, платформата за сравнение на оферти на КЕВР следва да е функционираща, а институциите е трябвало да са извършили активно и адекватно информационната кампания.
4. Малкият брой клиенти „ниско напрежение“, сменили доставчика си, може да се дължи на разбирането за „служебна“ смяна на сегмента (пак сме си при стария доставчик, само цената е друга). С удължаването на „преходния период“ проблемът ще се измести с една година, тъй като ще се затвърди впечатлението за „служебността“ на участието на свободния пазар.
5. Няма равнопоставеност на клиентите, тъй като потребителите „високо напрежение“ и „средно напрежение“ преминават автоматично на доставка от последна инстанция, когато останат без доставчик, дори това да не е по тяхна вина. Същевременно, клиентите „ниско напрежение“, избрали друг доставчик, също биха били попаднали в хипотезата на доставка от последна инстанция, ако останат без доставчик преди да е изтекъл гратисният период, защото са прекратили типовия договор с крайния снабдител. Така се създава неравнопоставеност и между клиентите „ниско напрежение“ и пазарният подход не се поощрява, защото е вероятно повечето потребители да „играят на сигурно“ като отлагат свободния избор на доставчик до последния възможен момент.
6. Задължение на клиента е да се информира за възможностите и рисковете, които предоставя свободният пазар. Ролята на институциите в случая е да предоставят адекватна и навременна информация на пазарните участници, а не да създават законодателна защита на цял сегмент потребители и да създават условия за изкуствено задържане на пазарните дялове на конкретни доставчици.

Материалът Бизнесът скандализиран от ново отлагане либерализирането на пазара на ел. енергия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да бъде тази алтернатива, която да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП.

Това се казва в позиция на работодателските организации по повод писмо на производителите на фискални устройства до изпълнителния директор на НАП  Галя Димитрова.

В писмото производители на касови апарати се обявяват срещу обсъжданата идея софтуерните програми за управление на продажбите на фирмите да се вържат директно със сървърите на НАП и по този начин да направят фискалните устройства излишни.

„Въвеждането на софтуерна фискализация в търговските обекти крие сериозни рискове за събираемостта на приходите в бюджета, тъй като не може да бъде гарантирано, че всички транзакции ще бъдат регистрирани и информацията ще предадена към НАП„, заявяват четирима от най-големите в страната производители на фискални устройства – „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“.

Притесненията са, че се обсъжда внедряване на т.нар. софтуерна фискализация – отчитането на оборотите на фирмите в сървърите на НАП да става директно от компютрите на търговците чрез специален софтуер, без да се ползва посредничеството на касовите апарати.

Засегнатите от промяната производители на касови апарати обаче алармират, че се предлага техните устройства да се заменят с „някакъв имагинерен софтуер“ и облачна структура на свързване. Това според тях ще създаде условия за „нерегламентирана намеса и модифициране на информацията“, предавана към НАП. И посочват, че съществуващата в момента система за отчетност в най-голяма степен гарантира интересите на фиска и финансовата отчетност на търговските обекти.

Според работодателите обсъжданият режим гарантира и сигурността на фискалната информация – чрез употребата на дигитални сертификати, които гарантират идентичността на търговеца еднозначно и криптират съдържанието на неговата търговска информация.

Опонирайки на производителите на фискални устройства, бизнесът е на мнение, че в тази фискална отчетност няма нищо имагинерно. Работодателите са на мнение, че това е модел за фискализация, прилаган успешно в страни от и извън Европейския съюз, който ще даде на българската икономика важен инструмент, чрез който да заеме подобаваща позиция в ерата на глобална дигитализация на търговската дейност.

Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия, подчертават от АОБР – асоциацията, обединяваща работодателските организации.

На искането от производителите на фискални устройства да се приложи Наредба Н-18 (по която търговците масово трябваше да подменят апаратите си, за да отговорят на новите технически изисквания за връзка със сървърите на НАП), бизнесът отговаря, че опитите за поставяне на регулация в нея за СУПТО (Софтуери за управление на търговските обекти) са доказали невъзможността за поставянето на рамка и модел на работа при разнообразието от софтуерите за управление на дейността, както и тяхното подчинение на фискалните устройства.

Сред аргументите на работодателите е, че за целите на неприсъствената търговия, при която продавачът на стоката и клиентът не се срещат за извършване на сделката, пренасянето на хартиен фискален бон представлява затруднение, а в случаите на продажбата на услуги от разстояние – е единственото, за което е нужно да се организира транспорт.

Алтернативният режим – за издаване на фискален бон в електронен вид – е недостъпен за търговците, които имат и физически магазини, а освен това, задължава електронните магазини, които най-често са на наета компютърна инфраструктура, да имат директна връзка с фискално устройство, което на практика го прави неприложим за голямата част от търговците.

Материалът Бизнесът защити идеята на НАП за електронен касов бон е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основен приоритет е приемане на България в ОИСР и Шенгенското пространство и активна работа за по-скорошното включване на България в Еврозоната.

Според председателя на БСК Радосвет Радев 2020 е била една чудовищна година, в която нито е имало среда, нито бизнес. Потреблението е било на своя минимум, той като хората са стояли по домовете си и са харчели „за храна и пижами“.

Държавата не е успяла да подпомогне реално бизнеса, затова и само 2 процента от него са оптимисти в средносрочен план. Припомняме, по-рано днес Васил Велев коментира, че обещаните помощи за средните предприятия се бавят вече близо година.

По думите на Радосвет Радев 56% от компаниите отказват за планират каквито и да е инвестиции.

Остри критики бяха отправени към парламента, който е с 90% неодобрение сред бизнеса. Част от бедите ни идват от некадърното законодателство, подчерта Радев.

Той изтъкна още, че работодателите са на мнение, че социалните разходи в държавата са много по-големи, отколкото е необходимо. Друга критика е, че правителството е „хванато по бели гащи“ заради недовършеното електронно управление.

Сред приоритетите на АОБР е и възстановяване и развитие на такъв пенсионен модел, който да стимулира работещите да се осигуряват върху реалните си доходи. Подкрепа и развитие, а не ликвидиране, на частните пенсионни фондове, особено на тези от „Втория стълб”.

Критиките бяха продължени и от шефа на КРИБ Кирил Домусчиев, който представи приоритетите в раздела „Енергетика“. Той със съжаление констатира, че повечето от тях не са нови, тъй като са били актуални и за изминалата 2020 година. По думите му, за някои от тях вече няма надежда, че ще се случат, освен ако няма натиск от Брюксел с евродирективи.

На първо място бизнесът иска изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент „Ден напред“, ангажиращо производителите от групата на Български енергиен холдинг АД, организирания борсов пазар (БНЕБ ЕАД) и потребителите във формат национално представителни организации на работодателите, и на работниците и служителите, както и ресорните Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и Министерство на финансите.

Освен това трябва да се уредят отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД и „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Изготвяне на Национална програма за преобразуването на комплекса Марица-Изток.

В заключение Васил Велев коментира по повод разхлабване на мерките, че бизнесът има нужда от ускоряване на връщането си в нормален ритъм. Това се налага, дори и при адекватното му компенсиране от държавата, каквото за момента няма.

ТУК може да видите пълния комплект приоритети на АОБР за 2021 година

Материалът Бизнесът вдигна високо летвата пред законодателството у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.