В коментар за милиардите, изхарчени от кабинета последните месеци на миналата година, Василев посочи, че някой бъдещ управленец може да използва тези натрупани дефицити като аргумент за вдигане на данъците.

По думите на икономиста страната ни има много малко неща, с които е атрактивна и едно от тях са ниските данъци. Как ще привлечем инвестиции, или пък ще върнем да работят у нас IT специалистите ни, ако вдигнем данъците, попита той.

Николай Василев е убеден, че правилната политика е запазване на ниските данъци и такива реформи, които да повишат имиджа на държавата ни.

Василев посочи три варианта за бъдещи политики у нас:

• При малък растеж – намаляване на разходите
• Натрупване на още дефицит – което би било катастрофа
• Вдигане на данъците – също много страшно.

Материалът Вдигане на данъците – най-големият кошмар на Николай Василев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Последната анкета обаче отчита лек спад на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и нагласата на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са по-резервирани, сочат данните на НСИ.

Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца са по-неблагоприятни (балансовият показател се покачва с 2.7 пункта), като инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите се изместват към запазване или незначително намаление, в резултат на което балансовият показател се понижава с 0.9 пункта.

Иначе през януари 2021 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 4.1 пункта в сравнение с октомври 2020 година, сочи анкетата на НСИ. Повишаване на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата – съответно с 3.1 и 7.6 пункта.

В сравнение с три месеца по-рано мненията на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца и очакванията им за следващите дванадесет месеца са благоприятни. Според тях общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца е влошена, докато очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение, отичтат от НСИ.

Материалът Българите се пазят от по-сериозни разходи през 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво все пак се съдържа в доклада, който СОС прие?

Още в началото от Топлофикация София /ТС/ декларират, че ще искат увеличение на цената на топлинната енергия от 1 юли 2021г. Разбира се, това не е казано директно, но са заложени предпоставки, които да наложат този извод.

Ето я и първа предпоставка.

За второто полугодие на 2021г. от дружеството са заложили цена на топлинната енергия в размер на 84.04 лв./MWh, при сегашна цена от 82.09 лв./MWh. Всички знаем, че най-големият разход на Топлофикация София е разходът за природен газ. От дружеството обаче „прогнозират“, че тази цена през летните месеци ще е по-висока от текущата от 25.07 лв./MWh (определена от УС на Булгартрансгаз), че ще  бъде в размер на 26.68 лв./MWh. и ще расте до 29.33лв. за MWh до края на 2021г. Ще припомня, че цялото предходно лято, преди определяне на цената на топлоенергията от 1 юли 2020 г., специалистите на Топлофикация ни обясняваха, как според пазарната логика през лятото цената на газа е много по-ниска, поради малкото потребление и с настъпване на зимните месеци тя ще се се увеличи. Сега обаче в разгара на зимния период те се опитват да ни убедят, че цената през лятото ще бъде още по-висока. Логиката на това твърдение някак вече започва да ми убягва и за това ще се опра на фактите.

От 1 юли 2020г. текущата цена на топлоенергията бе определена при прогнозна цена на природния газ, средно за целия отоплителен сезон 2020/2021г., в размер на 30.50 лв./MWh. и благодарение на тези специализирани прогнози на ТС, цената на топлоенергията е на текущото ниво от 82.09лв./MWh. Реалностите обаче са съвсем други. Цената на суровината до момента, като месечна стойност, достигна до едва 28.21 лв./MWh. Едва ли има някой, който да вярва, че заложената цена, на чието основание ние плащаме по-скъпата топлоенергия ще бъде достигната до края на отчетния сезон, приключващ след 2 месеца. Така по същество се оказва, че столичани са били измамени на основание на именно тези прогнози. От доклада не става ясно как ще бъдат върнати на потребителите в столицата милионите неправомерно надвзети суми и взети ли са предвид при прогнозите за бъдещия отчетен период.

В бизнесплана на ТС са планирани разходи от 70.078 млн. лв. за квоти през 2021г., за покупката на 1.296 млн. тона при цена от 27.65 евро/тон. Никъде в документа обаче не е споменато, какво е количеството топлинна енергия, за производството на която ще бъдат закупени тези квоти, тъй като това е неизвестна величина, както не е ясна и цената на на тези квоти.

В документа за одобрение от СОС е предвиден разход за обезценка от 1 млн. лв. на вземанията от КТБ. Че ще е разход – разход ще е, но какво са виновни потребителите на топлоенергия, че Топлофикация е загубила 80 млн. лв. след фалита на КТБ? С одобрението на СОС след 6 месеца столичното дружество ще цъфне на прага на КЕВР да иска по-висока цена на топлоенергията, включвайки и този разход в цената, който да бъде платен от потребителите.

Всеки е наясно какъв бич е загубата на топлина по топлопреносната мрежа и че и този разход го плащат потребителите. По всички доклади през последните години четем, как се правят инвестиции за рехабилитация, подмяна на топлопреносната мрежа, както и изграждане на нова мрежа за присъединяване на нови потребители. На базата на тези гръмки заявления и изхарчени милиони, всеки би предположил, че технологичните разходи по преноса, включващи в себе си и разходите от пробиви и течове в мрежата би трябвало да намаляват. Дори в бизнес плана на дружеството, представен за одобрение от СОС, е записано: „През 2021 г. е планирано брутно производство на топлинна енергия в размер на 4 754 174 MWh. Планираните технологични разходи за 2021г. са съизмерими със средните за последните три години и са в размер на 896 832 MWh. Планираният относителен дял на технологичните разходи бележи леко намаление спрямо последните години, което е резултат от интензивните усилия по подмяна на топлопреносната мрежа“. Браво, ще каже някой. Направо герои. В текста обаче прави впечатление, че технологичните разходи за 2021 г. вече са известни и периодът, за който се прави това сравнение е 2019 г. – 2021 г., т.е. сравняват се технологичните разходи за 3 години, а защо не 5 или 10 години! Още повече, че данните за 2020 г. са предполагаеми. Понеже всяко такова нереално изявление буди съмнение, извадих данните за загубите по топлопреносната мрежа за последните 10 години.

От таблицата и графиката към нея ясно се виждат няколко неща:

• Твърденията на Топлофикация за свалянето на загубите по топлопреносната мрежа са лъжа според фиксираните и утвърдени във финансовите отчети стойности и тези твърдения служат само за заблуда на някоя и друга общинска комисия, колкото да им одобри бизнес плана за поредната последваща година.
• Данните показват, че загубите по топлопреносната мрежа за периода 2009-2019г. /това са официални крайни данни/ никога не са намалявали и вече надхвърлят 20%.
• Данните показват, че „интензивните усилия по подмяна на топлопреносната мрежа“ водят до повишаване на загубите по тази мрежа.
• От графиката се вижда, че въпреки излетите милиони левове за рехабилитация и подмяна на топлопреносната мрежа, трендът на загубите от изтичане е възходящ.

Основният извод обаче е, че на Топлофикация София „не й пука“ за загубите по ТПМ от 2009г. насам. Не й пука колко милиони левове загуба са се натрупали и ще продължават да растат в следствие неглижирането на проблема.

Нека обаче поговорим за пари. Според цените на топлоенергията от Топлофикация за съответните години се оказва, че за последните 11 години транспортните разходи по топлопреносната мрежа са на обща стойност от близо 888 млн. лв. Сума, която е съизмерима с натрупаните загуби на Топлофикация към момента. На всички е ясно, че без транспортни разходи не може. Но е видно, че ако те бяха намалели следствие подмяната на амортизираните тръби, финансовото състояние на столичното парно нямаше да е в такова плачевно състояние. Ако трябва да отделим само загубите от изтичане в топлопреносната мрежа за горепосочения период, то се оказва, че те са в размер на 184.7 млн. лева. 

Ето и основните числа на разходната част на одобреният от СОС бизнес план.

• За покупката на газ – 225.65 млн. лв. Увеличението е с 11.61 млн. лв., или с 6.9% повече. Това разбира се не е случайно, тъй като основният гарантиран приход на топлофикация е продажбата на топлинна енергия. Ако искаш по-високи приходи, без да се интересуваш от намаляване на разходите, то неминуемо това ти дава основание да претендираш за по-високи разходи за основната суровина, какъвто е природният газ. Това води естествено и до по-високи разходи за покупката на квоти парникови газове, които по прогнозни стойности ще се повишат с 5 млн. лв. – до 70 млн. лв. Повишението тук е с 7.8%.
• Разходите за материали остават на нивото на 2020 г. в размер на 1.81 млн. лв.
• Предвидено е разходите за външни услуги да скочат с 14.4% до 25.181 млн. лв. Увеличението се дължи на по-високи разходи за поддръжка, които ще скочат от 1.46 млн. лв. на 4.33 млн. лв., като парите ще бъдат похарчени за въвеждането на информационната система SAP ERP и най-вече за нейната поддръжка. В това перо, с близо половин милион лева ще се увеличат разходите за въоръжена охрана, които ще достигнат историческите 3.548 млн. лв. С близо половин милион лева ще скочат и разходите за печат и доставка на фактури. Те вече ще са 1.5 млн. лв.

Защо отбелязвам разхода за печат?
За последните три години, лично на мен, не са доставени фактури на хартиен носител от Топлофикация поне за три месеца, или около 25%. От лятото на 2020 г. незнайно защо не съм получил нито една фактура на хартиен носител, нещо, за което явно плащам под формата на одобрен разход. Въпреки това за същата дейност дружеството е заложило увеличение от 46.1% до гореспомената сума.

Разходите за персонала: Това е единственото перо, чиято стойност никога не е намалявала и за 2021 г. е предвидено тези разходи да бъдат 73.27 млн. лв. Съвсем уклончиво в бизнес плана е обявено, че стойността е на нивото на предходната година. Според официалните данни за 2019г. разходите за възнаграждения са 64.783 млн. лв. При персонал около 2 300 човека, то средната брутна заплата в дружеството е на стойност 2 347лв. Ако това ниво се е запазило, то става ясно, че прогнозната стойност на брутната работна заплата вече е 2 655 лв. Не е тайна, че под различна форма служителите на Топлофикация София получават и други благинки – безплатна храна за вече 2.1 млн. лв., работно облекло, помощи, отпуски, битови нужди, празници и т.н., все разходи, които ние плащаме чрез цената на топлоенергията за „добре“ свършената работа.

Излишно е да се прокламират гръмките намерения за дейности, като изграждането на инсталация за изгарянето на RDF гориво с участие на Топлофикация в проекта с 62 млн. лв., за които е планирано 35.8 млн. лв. да дойдат безвъзмездно по европейски програми и 26.4 млн. лв. – чрез заем от Европейската инвестиционна банка, тъй като тези пари ще трябва да се връщат, а ефектът от цялата инвестиция е малко мъгляв.

Като цяло, в бизнес плана на Топлофикация София, успоредно с добрите намерения и мащабните инвестиционни проекти, които ще приключат неясно кога, са заложени искания за повече пари за дейности, които е ясно, че няма да бъдат свършени през 2021 г. Парите естествено ще бъдат усвоени и през следващите години отново ще се иска увеличение на цената на топлоенергията, по добре познатия „затворен кръг“ Те искат тези пари сега и Столичният общински съвет им ги одобри.

Материалът Какво одобри СОС с гумения си печат в бизнес плана на Топлофикация София? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите й, политическите лидери по света трябва да приемат, че се налагат повече разходи за възстановяване на блокираните им икономики.

„Продължавам да съм защитник на фискални политики, предпазващи икономиките от колапс във времена, когато се опитваме да преструктурираме едновременно производството и потреблението„, изтъква още Кристалина Георгиева.

Без да прави прогнози, шефът на МВФ отбеляза, че международното синхронизиране на мерките е най-доброто за постигане на растеж.

Георгиева даде за пример международно сътрудничество като това за бързото създаване на ваксина срещу COVID-19, и в сфери като цифровия и зелен растеж.

„В МВФ изчислихме, че координираните фискални стимули на Г-20 в зелена инфраструктура – ако бъдат координирани правилно – могат да донесат две трети по-голям ръст, отколкото ако всяка страна действа, без да се съобразява с останалите“, коментира още Кристалина Георгиева.

Материалът Харчете, призова Кристалина Георгиева правителствата по света е публикуван за пръв път на Икономически живот.

237 милиона лева ще бъдат осигурени за допълнителна постоянна месечна добавка в рамките на следващата година към индивидуалните възнаграждения на лекари, сестри и санитари от догодина. Предвижда се ежемесечна подкрепа от 600 лв. към заплатите на лекарите, от 360 лв. – на сестрите и от 120 лв. – на санитарите. Мярката ще обхване 18 000 лекари, 20 000 професионалисти по здравни грижи и 12 000 санитари.

С други 231 млн. Борисов се надява да осуети протестите на полицаите. С тези средства ще бъдат увеличени с 15% възнагражденията за всички служители в системата на МВР. Мярката ще се отрази върху доходите на 48 000 служители. Припомняме обаче, че полицейският синдикат иска 30 % увеличение на заплатите.

В прессъобщението се казва, че догодина още по-силна щяла да е подкрепата за семействата и техните деца.

Родителите на 710 хиляди деца ще получат семейни добавки по следния начин: за едно дете – 50 лева, за две деца – 110 лева, за три деца – 165 лева, за 4 и повече деца – 185 лева. Не се съобщава дали за това ще бъдат поискани още пари от бъдещия бюджет.

Материалът Борисов нареди нови 500 млн. лева харчове в Бюджет 2021 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Съпоставени със същия период на предходната година, те намаляват номинално с 383,5 млн. лв, показват актуални данни на Министерство на финансите.

При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 750,3 млн. лв. (2,4 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 366,8 млн. лв. (21 %), сравнени с края на септември 2019 година.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, е 25 990,6 млн. лв., което представлява 74,4 % от планираните за годината данъчни приходи.

Постъпленията от преки данъци са 4 607,3 млн. лв. или 70 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са 12 401,7 млн. лв. (76 % от разчетите за годината), от ДДС са – 8 108,6 млн. лв. (76,2 % от планираните), от акцизи – 4 101,9 млн. лв. (75,3 % от разчета), а тези от мита са 156,6 млн. лв. (83,6 % от годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са 941,9 млн. лв. или 77,9 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 039,7 млн. лв., което представлява 74,4 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са 4 311,2 млн. лв., което представлява 63,6 % от годишните разчети, а от помощи и дарения са 2 113,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2020 г. възлизат на 31 544,1 млн. лв., което е 65,8 % от годишните разчети. Разходите за деветте месеца на 2020 г. са близки по размер спрямо същия период на предходната година, като се отчита намаление основно в частта на капиталовите разходи.

Трябва да се има предвид ефектът в 2019 г. от извършените разходи по придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС.

Номинално нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, има при социалните плащания, разходите за персонал и за субсидии.

Материалът С 383,5 млн. лева по-малко приходи в хазната до септември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Приходите за следващите три години, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година.

Разходитекато процент от БВП са от 42,2 % до 39,6 %. В номинален размер те се увеличават от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. до 54 963,8 млн. лв. през 2023 година.

Независимо, че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, след елиминиране на временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.

Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните корона мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила и варира между 1,5 и 2 % от БВП.

През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит от 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година.

При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника и придобиването на нов тип боен самолет. При елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът спада съответно до 1,8 % и 1,3 % от БВП за 2022 г. и 2023 година.

При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет.

Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица.

АСБП за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв. и този размер ще се запази през 2022 и 2023 година.

Догодина ще се удвоят възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г. Разчетени са 360 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал.

Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в държавната администрация.

Осигурени са допълнителни средства: 474,0 млн. лв. за увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.

И още – 884,2 млн. лв. за осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване от 1 юли 2021 г. с 5 на сто.

318,0 млн. лв. са за добавки към всички пенсии до март 2021 г. включително.

За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на България до 2024 година.

Предвидени са еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто към деветмесечието на 2020 г. спрямо същия период от предходната година.

Държавният дълг да достигне до 38,9 млрд. лв. в края на тригодишния период, респективно съотношението на дълга спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година.

 Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година.

Дългът спрямо БВП остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %.

Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени в бюджета за 2020 година. Предвижда се намаление на неданъчните приходи на 895 млн. лв. и увеличение на разходите с 840,7 млн. лв. Така бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно с 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП).

Материалът Правителството одобри проекта на бюджет за 2021 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Както стана традиция, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошият правен през последните години.

Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит, дълг и създава впечатление, че приоритет в съставянето му са единствено предстоящите избори.

Някои по-конкретни наблюдения:

Предвижда се ръст на приходите – очаква се да бъдат 47.65 млрд. лв. (най-високи досега), което е с над 4 млрд. повече от приходите през 2020г. и 3.6 млрд. повече от 2019 г. Това означава, че НЕ се предвижда нова карантина, нов удар по икономиката или проблем в събираемостта.

Приходите от корпоративен данък остават около 5.5% от всички приходи (напомням, че напълно спокойно могат да бъдат премахнати), приходите от данъци върху доходите, осигуровки, ДДС и други се очаква да нараснат, което явно индикира очаквания за положително развитие на икономиката…

Поне да отчетем, че няма повишение на данъците или осигурителния таван, каквито предложения имаше.

Но има поредно увеличение на минималната работна заплата – това може да коства много работни места във време на криза.

За поредна година държавата ще преразпределя все повече от парите ни. Предвидените разходи в бюджета са 42.2% от БВП (при 37.7% за 2019г.).

С разходите положението е много зле – предвиждат се огромни социални харчове, без никаква идея за реформи. Само за социална политика се заделят 1 млрд. и 350 хил. лв. повече спрямо предходната година.

Повишаването на пенсиите, детски надбавки за всички и вдигане на заплатите на администрацията НЕ Е социална политика, НЕ Е реформа и определено НЕ Е антикризисна мярка. Това е купуване на гласове преди избори.

За увеличението на пенсиите. Да, всички мислим, че пенсиите трябва да са по-високи. Но това не може да стане просто с едно раздаване на пари. Трябва реална реформа (предложения за такива има много, няма да ги описвам тук). Но с последните увеличения, пенсионната система, която на практика е фалирала, затъва още повече. Дефицитът там се увеличава с над 2 млрд. и ще достигне 6.2 млрд. лева.

За увеличението на разходите за детски надбавки. Да има такива за всички, не само за хората с най-ниски доходи, не е социална помощ. Още нещо, това е предвидено да бъде само за 2021г., след това уж спира. Но политически е невъзможно да се спре, така че объркваме сметката за 2022 г. и увеличаваме прогнозирания дефицит там с още 300-400 милиона.

За увеличението на заплатите на администрацията. За поредна година са увеличават заплатите на всички на бюджетна издръжка с 10% (единствените хора непострадали от коронакризата). А защо на всички? Защо не само на заслужилите? А реформа в броя на тази администрация?

Сметката от тези приходи и разходи е почти 5 милиарда дефицит, от които само половината са заради разходи, свързани с борбата с Covid-19. Плюс още над 5 за следващите 2 години или общо над 15 милиарда за 4 години (2020-2023г.). А колко ще бъде, ако има нов удар върху икономиката и държавата не успее да изпълни прогнозата за приходите?

Този дефицит, разбира се, ще се покрива с нов дълг. С такива бюджети, просто няма как да не сме активни на дълговите пазари през следващите години. Предвижда се нивото на държавния дълг до края на 2023 г. да стане 40 млрд. лева. Едно от малкото постижения на българските правителства през последните 10-15 години е поддържането на нисък държавен дълг. За това и се увеличава кредитния рейтинг на страната и можем да вземем дълг с много ниски лихви. Скоро това може да не е така. С подобна политика ще се засилим по дългова спирала, а изплащането ще тежи за поколения напред. Защото тези милиарди дълг не са обвързани с никакви реформи, а са просто пари, които ще бъдат раздадени и ще трябват още. А има и по-лош вариант – да се вдигат данъци…

Към всичко това добавяме, че все пак това е проект за бюджет, който още не е одобрен. Тепърва ще има искания от различни групи за още пари – полицаи, синдикати и други, чиито претенции традиционно се удовлетворяват много бързо.

През последните години на растеж и бюджетни излишъци, при анализите си винаги съм казвал, че трябва да се пазят парите от излишъка за буфер за предстоящата криза. Е, кризата дойде, а такива буфери биха били много полезни.

В обобщение, Бюджет 2021 е крайно разочароващ.

• Той не предвижда антикризисни мерки.
• Предвиденото повишаване на разходи за администрация, пенсии и надбавки е много далеч от антикризисност.
• Това е купуване на гласове. Защото за да ги има всички тези пари за раздаване, те трябва да бъдат събрани от частния сектор.
• А за него помощ не се предвижда. Помощ като намаляване на данъчната, административната и регулаторна тежест.

[i] Авторът е финансов консултант, автор е на концепцията за това „Какви са ползите от премахването на корпоративния данък?“, публикувана на 9 юли 2018 г. от Експертния клуб по икономика и политика. Тази оценка на бюджета видя бял свят за първи път на страницата на автора във Фейсбук, откъдето я препубликуваме със съгласието на автора. (Заглавието е на Икономически живот.)

Материалът Бюджет 2021: Без антикризисни мерки, но със заплаха за дългова спирала е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Всички заявки на премиера Бойко Борисов за харчене в различни посоки говорят за човек, който няма намерение да управлява дълго време. Правят се излишни харчове, приходите не се изпълняват. 2020 година е сложна, 2021 година ще е също толкова сложна“, заяви Кадиев пред БНР.

Той задава и въпроса защо, след като финансовото министерство твърди, че от януари до септември има бюджетен излишък от 890 млн. лева, в края на годината ще излезем на минус от 4,4%, което е около 5,1 млрд. лева.

„Няма физическо време за усвояване на такива суми“, убеден е Кадиев, като изразява сериозните си съмнение в достоверността на статистиката, подавана от НСИ, който според него е „натискан“ от МФ.

Финансистът аргументира съмненията си с данните на НСИ за спада на потреблението у нас през второто тримесечие, спрямо същия период през 2019 година. Според НСИ цифрата е само 0,2 %, което за Кадиев е невъзможно при положение, че това са месеците с най-строга карантина заради коронавирусната епидемия.

Георги Кадиев изтъква, че най-сериозното впечатление, което прави Бюджет 2021, е, че освен разходи по Covid-кризата, няма почти нищо друго ново.

„Има сериозен ръст на разходите и номинален ръст на приходите от 2 млрд. лева, което според мен ще е трудно за изпълнение“, коментира той. По думите му, освен очакваните 600 млн. лева от концесионната такса за Летище София, не се виждат другите източници на приходи. „В година, в която няма ръст на икономиката, обикновено няма ръст на събираемостта на данъците, защото хората започват да компенсират липсващи приходи като бавят данъци или ги крият. Крайният резултат ще бъде липса на приходи. Това е рискът пред бюджета за 2021 година“, допълва Кадиев.

Той е убеден, че управляващите не знаят какво искат. Логиката при икономическа криза, по думите му, е да се помага на тези, които губят доходи, а това е частният сектор, защото бизнесът не върви. Вместо да се дават по 50 лева отгоре на пенсионерите, които въпреки ниските си пенсии не губят доход и по 40 лева на дете, което не решава нищо, е необходимо да се направят данъчни облекчения за определени сектори, като например – данъчни облекчения за работещите майки, защото се стимулират тези, които работят.

Според Кадиев може да се търси още намаляване на корпоративния данък за малките компании, мерки за по-бързо възстановяване на ДДС, да няма авансово събиране на корпоративния данък.

Материалът Бюджет 2021 – разходи по Covid-кризата и нищо друго е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Един месец преди да бъде официално представен проектът на държавен бюджет за 2021 г., Министерство на финансите публикува предложения за промени в Закона за публичните финанси, които касаят изцяло фискалните правила. Предложения за промени в рамковия закон за бюджета по дефиниция трябва да се разглеждат с повишено внимание, а когато се променят фискалните правила, непосредствено преди да бъде внесен бюджет в година на криза, повишеното внимание граничи с подозрение. В такава ситуация най-вероятно се променя само фискално правило, което в противен случай би било нарушено. Кои правила са предложени за промяна и къде се крие опасността за фискалната устойчивост?

Първата промяна е директно обвързана с пандемията. Допуска се бюджетният дефицит, изчислен по европейската методология (начислена основа), да надвишава 3% при появата на извънредни обстоятелства. Подобен текст вече съществува по отношение на правилото за бюджетен дефицит на касова основа – може да надвишава 2% при извънредни обстоятелства, както и по отношение на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит. Звучи объркващо, но накратко – разширява се обхвата на правилото за отклонение при извънредна ситуация (например спад на БВП с над 3%), което в някои случаи, така или иначе, е неизбежно.

Втората промяна обаче е много по-спорна. Най-разпознаваемото „българско” фискално правило е, че бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2% от БВП на страната. Това правило е най-познато, тъй като при внасянето на бюджета е изключително лесно да се види колко е планираният дефицит на касова основа по консолидираната рамка, която включва всички публични бюджети. Да, европейското правило за начислена основа е структурно по-добро, но след като разписваме и представяме бюджета на касова основа, „касовото” правило е първата и най-бърза проверка.

Предложението сега е този праг да се вдигне от 2 на 3% от БВП. Имайки предвид изказванията на финансовия министър, както и аргументите в мотивите за повече „гъвкавост”, няма съмнение, че промяната е директно обвързана с проектобюджета за следващата година – предвиждат да внесат бюджет с по-висок дефицит и затова променят фискалното правило. Целият смисъл на фискалните правила обаче е да бъде гарантирана някаква рамка, която да не подлежи на краткосрочна политическа целесъобразност. Фискалното правило не казва дали да се вдигат и свалят данъци, нито дали да се харчи за пенсии или магистрали. Това са въпроси на политика. Фискалното правило казва колко е границата на дефицита – и точка.

Фискалните правила нямат за цел да бъдат някакъв параван на бюджетната политика в добрите години и да се променят в лошите. Напротив, особено правилото за дефицита е писано именно с цел да ограничи фискалните недоразумения в лоши години. Ясно е, че точно тогава натискът за харчове и раздуване на дефицита ще е най-голям. Това са и периоди със спад на приходите, което автоматично води до ръст на дефицита, при липса на насрещни мерки. Дългосрочният ефект от промяната в правилото обаче е дори по-важен. Една промяна на правилото за дефицита сега – покрита от тежката икономическа ситуация и пандемията, ще си остане в сила за постоянно и ще позволи по-голям дефицит и в наглед нормални години.

Някои биха казали, че при пандемия и голяма криза е неизбежно да се получи по-голям дефицит. Не трябва да забравяме обаче, че законът вече предвижда отклонения при извънредни обстоятелства и голям спад на икономиката. След актуализацията на бюджета за текущата година например, предвиденият дефицит на касова основа вече е 3,5 млрд. лв. (близо 3% от БВП), което е допустимо спрямо закона именно поради наличието на извънредна ситуация. Ако през следващата година има нова порция тежки мерки и ново извънредно положение, то фискалните правила отново биха дали нужната гъвкавост.

Друга важна промяна е свързана с правилото за разходите по консолидираната фискална програма – в момента ограничени на 40% от БВП. Тук предложението е от правилото да отпаднат европейските средства, както и националното съфинансиране. Водещият мотив е ясен – покрай пандемията и новите инструменти на ЕС, в България през следващите години ще влезнат много големи суми от Европа. Имайки предвид, че в последните години разходите се движат в рамките на 36-39% от БВП (без дори да отчитаме спада на БВП през 2020 г.), то границата от 40% може да ограничи възможността за разходване на новите европейски средства. Има обаче и друга страна на монетата.

Изключването на европейските средства и националното съфинансиране от правилото за 40-те процента, ще даде голямо пространство за ръст на националните разходи. За 2020 г. например разходите по националния бюджет бяха първоначално планирани да са около 35% от БВП с тенденция да стигнат около 33% през 2022 г. Това означава, че при нормализиране на икономическата ситуация, с новото правило ще се открие фискално пространство от поне 5% от БВП за ръст на националните разходи, без да бъде покрито от фискалното правило за разходите. Отново промяна, която е свързана с пандемията, но ще има по-дългосрочен ефект върху бюджета у нас.

В допълнение се правят и някои промени, които дават повече гъвкавост на Министерски съвет да прави вътрешни промени в бюджета, в т.ч. в бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с други бюджети. Общата посока на промените обаче е ясна – повече „гъвкавост” и пространство за разходи и повече инструменти за ръчно управление на бюджета. В криза така може и да изглежда по-лесно за управление, но фискалните правила у нас ще бъдат отслабени по принцип, което подкопава бюджетната стабилност и след края на пандемията. Това всъщност е и първата по-сериозна криза от приемането на фискалните правила у нас. Тяхната роля ще бъде поставена пред сериозен въпрос, ако още при първата буря претърпят сериозен ремонт.

Материалът Пандемията застигна и фискалните правила е публикуван за пръв път на Икономически живот.