Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2021 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 година.
Приходите за следващите три години, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година.
Разходитекато процент от БВП са от 42,2 % до 39,6 %. В номинален размер те се увеличават от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. до 54 963,8 млн. лв. през 2023 година.
Независимо, че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, след елиминиране на временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.
Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните корона мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила и варира между 1,5 и 2 % от БВП.
През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит от 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година.
При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника и придобиването на нов тип боен самолет. При елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът спада съответно до 1,8 % и 1,3 % от БВП за 2022 г. и 2023 година.
При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет.
Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица.
АСБП за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв. и този размер ще се запази през 2022 и 2023 година.
Догодина ще се удвоят възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г. Разчетени са 360 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал.
Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в държавната администрация.
Осигурени са допълнителни средства: 474,0 млн. лв. за увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.
И още – 884,2 млн. лв. за осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване от 1 юли 2021 г. с 5 на сто.
318,0 млн. лв. са за добавки към всички пенсии до март 2021 г. включително.
За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на България до 2024 година.
Предвидени са еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто към деветмесечието на 2020 г. спрямо същия период от предходната година.
Държавният дълг да достигне до 38,9 млрд. лв. в края на тригодишния период, респективно съотношението на дълга спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година.
Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година.
Дългът спрямо БВП остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %.
Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени в бюджета за 2020 година. Предвижда се намаление на неданъчните приходи на 895 млн. лв. и увеличение на разходите с 840,7 млн. лв. Така бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно с 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП).
