Европейската комисия публикува лятната си икономическа прогноза (виж тук), която потвърждава и дори усилва песимистичните очаквания за дълбочината на срива, които вече бяха по-подробно представени в редовната пролетна прогноза (виж тук). Според последната прогноза БВП в страните по света извън ЕС ще се свие на годишна база с 3,9% в реално изражение през 2020 г., докато в анализа от началото на май оценката за спада сочеше 2,9%. Очакването за спад на БВП в еврозоната е ревизирано от 7,7% до 8,7%, а за целия ЕС – от 7,4% до 8,3%. Запазва се основната хипотеза за бързо възстановяване през 2021 г., но прогнозираният ръст за следващата година е коригиран леко от 6,3% в майския документ до 6,1%.

Международният валутен фонд дава още по-мрачни прогнози за глобалната икономика през юни (виж тук) – спад на БВП в световната икономика с 4,9%, а в еврозоната – с 10,2%. Няма изненади в предположенията кои ще са най-тежко засегнатите страни – Испания, Франция, Хърватска и Италия са с двуцифрен спад, следват Португалия, Белгия и Словакия. Германия според анализаторите ще изпита по-скромен срив, като основни фактори за по-бързото възстановяване са както по-бързото „разхлабване“ на ограничителните мерки и като цяло по-ефективното справяне с епидемията, така и ръстът на публичните инвестиции и вътрешното потребление, подкрепяни от голям пакет фискални стимули.

Прогнозата, разбира се, трябва да се приема с голяма доза условност. Авторите директно са посочили, че тя се базира на допускане, че пикът на епидемията в Европа е преминал, a в глобален план обстановката поне няма да се влошава. Като пряко следствие се очаква ограничителните мерки постепенно да бъдат премахнати, а негативни въздействия да има единствено в резултат на промяната в нагласите на хората към физическото дистанциране, което безспорно влияе върху широк кръг услуги. Едновременно с това се очаква, че мерките на публичния сектор – монетарни и фискални – за смекчаване на ефекта от кризата ще се задействат.

Извън общата несигурност на прогнози по време на такъв безпрецедентен обществен и стопански шок, кризата е трудна за измерване и разбиране и заради още поне две разлики с предходни рецесии. От една страна, заради безпрецедентни монетарни решения на ЕЦБ и координирани бързи решения за допускане на предоговаряне на кредитите в банковата система на практика в ЕС нямаме дълбока финансова криза (засега), а това не позволява да ползваме стандартни парични и кредитни индикатори, за да следим, измерим и опишем очертанията и дълбочината на срива в стопанската активност.

От друга страна, почти идентичните схеми за запазване на заетостта действително сработиха, което означава, че дори във временно спрели предприятия, или такива, които безспорно трябва да започват сериозна трансформация, заетостта почти не се променя. Това води до статистическите абсурди – ако използвахме аналитичния апарат от всички досегашни кризи – на намаляваща безработица през май 2020 г. спрямо май 2019 г. и запазване на нивата почти непроменени през последните три месеца. Заедно с това, заради забраните за дейност и излизане от дома, в Италия коефициентът на безработица дори спада през април – в такава ситуация никой не търси работа, и следователно попада в групата на „неактивните“ лица на пазара на труда, а не на „безработните“.

Какво все пак е видно към момента? Данните дават все по-убедителни свидетелства, че април е най-слабият месец за почти всички европейски икономики, а от май започва плахо възстановяване на стопанската активност. Продажбите на дребно в ЕС нарастват с 16,4% през май спрямо април, а на годишна основа спадът е 4,2%, при спад от 18% през април и 7,2% през март. Ако разглеждаме само нехранителните стоки, ръстът е близо 35% спрямо предходния месец, а на годишна основа спадът е „едва“ 6,9% след срив от 28,7%. В Германия – най-голямата икономика в ЕС и основен търговски партньор на България – износът отбелязва ръст през май спрямо април от 9%, докато на годишна основа (спрямо съответните месеци на 2019 г.) спадът през май е 29,7% при 32% през април. Индустриалното производство нараства със 7,8% през май спрямо април, а на годишна основа спадът е 19,3% при 25% в предходния месец. В Италия индустрията също „отвори“ през май, като увеличението на продукцията спрямо април е с 42%. Автомобилната промишленост и в двете страни обаче продължава да страда сериозно въпреки рестарта на заводите.

Прогнозата за България остава почти непроменена – спад от 7,1% за 2020 г. при предвиден в пролетната прогноза от 7,2%. За 2021 г. се очаква възстановяване, сходно с тренда в цялата европейска икономика. В анализа е посочено, че основни фактори, които влияят негативно на растежа в момента са ограниченията за пътуване, потискащи туризма, и влошената външна конюнктура, намаляваща външните поръчки за експортно-ориентираните предприятия. За инвестициите хипотезата е, че ще започнат да растат на тримесечна основа едва през 2021 г., докато износът може да започне възстановяване още през втората половина на тази година.

Доколкото в първите дни на май имахме ограничени данни за случващото се в стопанския живот, два месеца по-късно щрихите на стопанския пейзаж постепенно стават по-отчетливи. Не е изненада, че индустрията в България е тясно свързана с външните пазари, и затова, очаквано, най-тежкият месец също беше април със спад в преработващата промишленост на годишна основа от 18,8%, като през май той е 16,9%, а спрямо предходния месец дори се отчита минимален ръст от 1,1%. Износът през април регистрира почти идентичен спад спрямо 2019 г.  – 19,5%. Най-тежко продължават да са ударени автомобилната индустрия, производството на електрически съоръжения и машиностроенето. Металургията на практика остава незасегната от кризата. При търговията на дребно спадът на годишна основа през май е малко по-висок от този през април – 20,4% при 19,9% за предходния месец – като най-тежък е спадът при продажбите на дрехи, горива и електроника.

Данните за пазара на труда, както стана дума, трябва да се ползват с голяма доза условност заради ефекта на мярката 60/40, още повече, че обхватът на субсидираната заетост се разшири с нови решения от началото на юли. Все пак знаем, че нетният брой безработни лица се повиши с около 100 хиляди до началото на юни, но почти изцяло това се случи март и април, докато през май увеличението е с „едва“ около 6 хиляди. През юни безработните намаляват с над 9 хиляди, основно заради нови назначение в морските области.

Засега бюджетът за периода януари-май е с излишък, като спадът в приходите в известна степен се компенсира с ограничения в разходите. Изглежда, правителството към момента се придържа към две политики: задържане и отлагане на разходи и пренасочване на средства от оперативните програми за финансиране на допълнителните разходи по антикризисните мерки. Няма индикации и че ще има голяма нова емисия външен дълг, a и до момента спешна потребност от финансиране няма – през юни фискалният резерв даже нараства минимално. Още повече, правителството се опитва да получи заем от 1 млрд. лева от фонда SURE, който да покрие разходите по мерките за субсидирана заетост – ако това стане, то до голяма степен ще разреши бюджетното уравнение за тази година.

В краткосрочен план, кризата в България може да е по-кратка, ако европейската индустрия по-бързо върне предкризисната натовареност, ако домакинствата възстановяват потреблението, а фискалните стимули за вътрешни инвестиции започнат да се материализират още през есента. Това ще позволи бърз рестарт и растеж на експортно-ориентираните български предприятия и същевременно ще създаде отново работни места в развитите икономики за българи, които пращат значителен ресурс за издръжка на семейства и роднини. От друга страна, все повече изглежда, че летният организиран туризъм е изправен пред огромен срив – дори след отварянето от 15 юни на голяма част от границите, пътниците във въздушния транспорт в Европа са с 90% по-малко от същия период на 2019 г. За част от българския бизнес по веригата на доставките и свързаните производства, както и през намалелите доходи на заетите, ще даде вероятно силно отражение за растежа през третото тримесечие.

Не трябва да забравяме и че към момента всички дискусии са насочени единствено към непосредствените ефекти от пандемията и ограничителните мерки, на практика блокирали социалния живот и стопанската активност. Неблагоприятните последици, неизбежно съпътстващи преструктурирането на икономиката, тепърва ще се проявяват. Някои дейности ще се свият, други ще изчезнат – вече започнаха първите корпоративни съобщения за закриване на заводи и съкращения на десетки хиляди служители в браншове, за които предстои средносрочна и дългосрочна адаптация.

За съжаление, въпреки безспорните социални ползи и създаването на краткосрочен буфер срещу хаотичен шок на пазара на труда, мерките за субсидирана заетост, освен, че маскират проблемите, забавят нужните процеси на съзидателно рушене. Казано иначе, след първите няколко месеца на подкрепа, все повече изглежда логично част от хората да бъдат освободени от сектори и предприятия, които нямат перспективи за възстановяване, и да бъдат насърчени да намерят заетост в нови растящи бизнеси, които могат са доказано успешни в новата пазарна ситуация.

Материалът Икономиката през 2020 г.: упражнения в прогнозиране е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В доклада от май беше посочен спад на българския БВП от 7,2% през т. г. и растеж от 6% догодина.

Икономиката на ЕС през 2020 г. ще преживее дълбока рецесия поради пандемията на коронавирус, въпреки бързия и всеобхватен политически отговор както на равнище ЕС, така и на национално ниво, се посочва в прогнозата.

Тъй като премахването на мерките за блокиране протича с по-бавно темпо, отколкото се предполага в пролетната прогноза, въздействието върху икономическата активност през 2020 г. ще бъде по-значително, отколкото се очакваше.

Сега ЕК предвижда икономиката на еврозоната да се свие с 8,7% през 2020 г. и да нарасне с 6,1% през 2021 г. Икономиката на ЕС ще се свие с 8,3% през т.г. и ще се увеличи с 5,8% през следващата.

Предишните очаквания бяха за 7,7% намаление в еврозоната и 7,4% – за ЕС. Растежът през 2021 г. също ще бъде малко по-слаб, отколкото се предвиждаше през пролетта.

 „Икономическото въздействие от блокирането е по-тежко, отколкото първоначално очаквахме. Продължаваме да се движим в бурните води и да се сблъскваме с много рискове, включително друга голяма вълна от инфекции. Тази прогноза е мощна илюстрация за това защо се нуждаем от споразумение за нашия амбициозен пакет за възстановяване NextGenerationEU, за да помогнем на икономиката. Трябва да продължим да защитаваме работниците и компаниите и да координираме политиките си отблизо на равнище ЕС, за да гарантираме, че ще излезем по-силни и единни“, казва Валдис Домбровскис, заместник председател на ЕК.

Шокът за ЕС е симетричен, тъй като пандемията е засегнала всички държави-членки. Но както спадът в производството през 2020 г., така и силата на отскока през 2021 г. ще се различават значително. Разликите в мащаба на въздействието на пандемията и силата на възстановяванията в държавите-членки сега се очаква да бъдат все още по-изразени от очакваното в пролетната прогноза.

Променена е и общата перспектива за инфлацията. Докато цените на петрола и храните са се повишили повече от очакваното, ефектът от тях се очаква да бъде балансиран от по-слабите икономически перспективи и ефекта от намаляване на ДДС и други мерки, предприети в някои държави-членки.

Инфлацията в еврозоната, измерена от Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), сега се прогнозира да е 0,3% през 2020 г. и 1,1% през 2021 г. За ЕС очакваната инфлация е 0,6% през 2020 г. и 1,3% през 2021 г.

ЕК смята, че инфлацията в нашата страна ще е около 1% през тази и 1,1% през следващата година.

Прогнозата предполага, че ограничителните мерки ще продължат да се облекчават и няма да има „втора вълна“ от инфекции.

Съществуват значителни рискове пазарът на труда да претърпи по-дългосрочни белези от очакваното и затрудненията с ликвидността могат да се превърнат в проблеми с платежоспособността за много компании.

Неспазването на споразумение за бъдещите търговски отношения между Обединеното кралство и ЕС също може да доведе до по-нисък растеж, особено за Обединеното кралство.

Материалът Рецесия в ЕС през 2020 г., българската икономика ще се свие със 7,1% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дяволът не е чак тъй черен – казват някои: след драстичен спад на световната икономика през 2020 г., догодина ни очаква бързо възстановяване. Този модел на икономическа криза е познат като V–образен. Той приема, че внезапният срив, онагледен с лявата чертичка на буквата V, ще бъде последван от точно толкова енергично подобрение – вървящата нагоре дясна черта. Сред оптимистите, очакващи подобна динамика на глобалната корона–криза, се нареждат авторитети като Пол Кругман и експертите на Morgan Stanley.

Но в азбуката има и други букви и явно това провокира икономистите за творчество. Някои прогнозират U–образна рецесия: подобрение ще има, но след като почакаме няколко години на дъното. Такава например беше траекторията на българската икономика в периода 2010–2015 г. Това предвижда в най-новата си прогноза за световното стопанство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

W–образна е кризата на излъганите надежди: след първия трус, икономиката сякаш се закрепва, след което идва втората вълна. В кризисната супа от букви плува и едно тлъсто L, което напомня, че възстановяването само по себе си не е гарантирано.

Това са известни, популярни модели, но българската икономика е на път да ги обогати с друг, чисто нашенски тип криза, която най-добре може да се представи с една красива буква, патриотично взета от Кирилицата. Запознайте се с „Ц–образната рецесия“.

Тя се подчинява на следната схема. Човек и добре да живее, настъпва икономическа криза. Дотук добре – и по-страшни неща сме видели. Но след време светът си стъпва на краката. Правителствата подпомагат бизнеса, облекчават данъчния товар на домакинствата, сключват търговски споразумения и икономическата активност отново се засилва.

И точно когато целият свят жужи като кошер с бизнес идеи и нови социални инициативи, българската икономика се смъква още по-надолу. „Опашката“ на родното „Ц“ натежава, издължава се и в крайна сметка първата фаза на кризата започва да ни се вижда като Златен век. Светът междувременно е отишъл още по-далеч и нагоре от нас.

Защо в България да очакваме тъкмо „Ц рецесия“, а не например V или поне W? Два са основните механизми, които дърпат българската икономика надолу в тези сложни, вододелни времена. Първият е страхът, вторият е корупцията: същински воденични камъни, висящи на шията на българското общество и икономика.

Като говорим за макроикономическата вреда от страха, разбира се, трябва да избягваме безмозъчния оптимизъм, че акциите на борсата или цените на имотите само ще поскъпват. Най-успешните инвеститори са натрупали богатството си не с хазартни залози, а като са били по-предпазливи от стадото.

Тук става дума за всяването на страх сред населението като инструмент на националното управление: „Ако не гласуваш за нас, ще ти се случи нещо много лошо“. Нашите политици във властта създават усещането, че страшни неща са надвиснали над главите ни и само чакат удобния миг, за да ни връхлетят.

Политиците, разбира се, ни пазят от тези страшни неща и затова печелят избори. Но докато разиграват тази сценка пред народа, те посаждат семената на потребителското недоверие – и на изнасянето на капитали зад граница.

Просто напишете в търсачката Google „Борисов фалит“. Ще получите около 1.3 милиона резултата. През годините премиерът на България е плашил народа с държавен фалит поне пет пъти, в добавка – с фалит на НОИ (през февруари т.г.), с фалит на НЕК, а напоследък, за капак – с фалит на футболен клуб, любим на половин България.

Да не се разпростираме как управляващите отиграха ситуацията с коронавируса. Достатъчно говори абревиатурата НОЩ – тук ефектът на сплашване очевидно е търсен. Дори не споменаваме за една военна униформа, която се появяваше пред българите всяка сутрин…

В противовес, ето как постъпи президентът на САЩ след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Той каза на хората да не се страхуват и „да отидат да напазаруват за семействата си“, и дори ги подкани да посетят „Света на Дисни“. Подходът на Джордж Буш определено не блести с благородство, но поне е благотворен за икономиката: ако хората не се страхуват и пазаруват – дори на кредит, ще има печалби и работни места.

Така стигаме до една много съществена разлика: в повечето страни по света – богати и бедни, икономиката е приоритет на политиката. Управляващите знаят, че ако хората имат 100 долара повече на месец за харчене, това е добре за преизбирането им. Не така стоят нещата в България. При сегашния политически декор, достъпът до властта не зависи от това да се осигури по-висок жизнен стандарт на населението. Напротив, управляващите предпочитат да са начело на не особено заможни хора.

Докато плашат народа с фалит на всичко свято и с „камиони с трупове“, политиците автоматично зачеркват покупката на дълготрайни потребителски стоки. Отказват инициативите за започване на бизнес и инвестициите за разширяване на производствени мощности. Отблъскват и технологичните предприемачи и чуждите инвеститори.

Но защо са им потребление и инвестиции на нашите управляващи? Преизбирането им зависи не от просперитета, а от страха – страх от комунисти, терористи, травестити, вируси, световни пазари и всичко останало. А опашката на буквата „Ц“ започва да се издължава.

Вторият воденичен камък на българската икономика е корупцията. Тя има много изражения, но тук нека просто се замислим как ще постъпи средностатистическият българин, когато накрая в главата му светне, че под всичките клетви и увъртания на официалните глави из националните медии, нещата отдолу са гнили.

Например, че политици и съдии придобиват имоти на безценица в замяна на „дребни услуги“. Че Българската банка за развитие, вместо да подпомага малкия бизнес, купува на двойна цена акции на крупна частна банка: държавата за пореден път помага на ПИБ, а главните й акционери си запазват всички привилегии и активи. Снабдени с куп разрешителни, подпорните стени по морето стават хотелски комплекси. Финансовият министър и премиерът сърдечно си чатят с хазартен бос, известен като Черепа.

Как ли ще постъпи този обикновен българин, засипван от тези и много други доказателства, че моралът на големците в тази държава е съвсем прояден? Първо, ще се опита да спре да плаща данъци. Няма да дръзне да започне собствен бизнес. Ще се изолира от обществените процеси – на село или на вилата, за риба и гъби. Ще търси работа в сивата и черната икономика. Ще насърчава децата си да изберат професионална реализация в чужбина…

И буквата „Ц“ провисва опашка като ресторантски котарак.

Материалът Ц–образната рецесия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е заключението на изследователска група, действаща като арбитър за наблюдение на икономическия цикъл в САЩ, съобщи Ройтерс.

Комитетът за определяне на началните и крайните дати на икономическия цикъл на Националното бюро за икономически изследвания оповести заключението на своите членове.

Безпрецедентният спад на заетостта и производството, както и широкият обхват в цялата икономика, дават основание този етап да бъде наречен рецесия, дори и да се окаже по-кратък от предишните спадове.

Комитетът има практика да изчака, преди да обяви рецесия. Когато в края на 2007 г. икономиката на САЩ започна да се свива, групата обяви рецесия година по-късно.

Сегашната ситуация обаче не остави никакво съмнение.

„Когато решава дали да определи рецесия, комитетът взема предвид дълбочината на спада, продължителността и колко икономическата активност се е понижила като цяло“, се казва в съобщението на комисията.

„Комитетът признава, че пандемията и ответните мерки са довели до спад, който по своята характеристика и динамика се отличава от предишните рецесии.“

През първите три месеца на годината брутният вътрешен продукт в САЩ намалява с 4,8% на годишна база. Очаква се данните за периода от април до юни да покажат още по-силно снижение – вероятно с 20% или повече. Нивото на безработица се повиши от рекордно ниските 3,5% през февруари, до 14,7% през април и 13,3% през май.

Но растежът може да започне да се възстановява, което е възможно да направи настоящата рецесия не само една от най-острите, но и една от най-късите в историята.

Икономистите очакват растежът да се възобнови това лято и вероятно ще продължи, ако вирусът се оттегли завинаги.

Федералният резерв на САЩ ще проведе среща тази седмица и ще даде нови икономически прогнози, които ще хвърлят светлина върху това колко бързо се очаква икономическо възстановяване.

Материалът Официално: американската икономика навлезе в рецесия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Икономическите данни засилват необходимостта от допълнителна държавна помощ за компаниите и потребителите.

Обемите на банковите кредити нараснаха с най-бързите темпове през май, което показва, че компаниите използват заеми, за да посрещнат належащите нужди и да оцелеят при рязък спад в продажбите в резултат на пандемията.

В интервю за Ройтерс, министърът на икономиката Ясутоши Нишимура заяви, че Япония първо трябва да се съсредоточи върху осигуряването на отслабващи компании, сигнализирайки, че централната банка на страната трябва да избегне по-нататъшно намаляване на лихвите.

„Не сме достигнали етапа, в който искаме да стимулираме потреблението и да насърчим хората да пътуват повече. Мерките за стимулиране на потреблението трябва да изчакат още малко“, каза той, отговаряйки на въпроса дали Банката на Япония трябва да предприеме стъпки за стимулиране на търсенето, като например още по-ниски лихви на отрицателна територия.

Третата най-голяма икономика в света се сви с 2,2% през първото тримесечие на годишна база.

Първата оценка показва спад на БВП от 3,4%, а анализаторите очакваха спад от 2,1%.

Като цяло, данните потвърждават, че Япония се плъзна в рецесия.

„Като се има предвид, че значителна част от ефектите от пандемията на коронавирус ще се усетят през второто тримесечие, перспективите за 2020 г. остават изключително трудни“, заяви старши икономистът от Oxford Economics Стефан Ангрик.

Данните за рязкото увеличение на банковото кредитиране, публикувано в понеделник, предполага, че компаниите са принудени да вземат огромни заеми, само за да останат на повърхността и че най-лошото тепърва предстои.

В понеделник японският парламент започва да обсъжда втори допълнителен бюджет за финансиране като част от пакета стимули за 1,1 трилиона долара, който включва кредитни схеми и механизми за вливане на капитал в затруднени компании.

Банката на Япония облекчи паричната си политика за два поредни месеца през март-април, като се съсредоточи върху стъпките за намаляване на напрежението в корпоративните финанси.

Материалът Япония се подготвя за най-лошата следвоенна рецесия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-голямата икономика в еврозоната ще се свие със 7,1% през 2020 г. според сезонно коригирани данни и 6,8% – според некоригираните, пише в шестгодишна прогноза на Централната банка.

Докладът идва броени дни, след като правителството се съгласи на стимулираща програма от 130 милиарда евро.

Прогнозите на Бундесбанк съответстват обикновено на прогнозите на правителството и на неговия съвет на икономическите експерти, които очакват спад в диапазона от 6% до 7%.

През 2021 г. коригираният БВП се очаква да нарастне с 3,2%, а през 2022 г. – с 3,8%, сочи прогнозата на Бундесбанк.

„Публичните финанси дават значителен принос за стабилизирането“, заяви президентът на банката Йенс Вайдман. Според него новите правителствени стимули са подходящи в настоящата ситуация.

Прогнозата на Бундесбанк беше публикувана в деня, след като ЕЦБ понижи очакванията си за еврозоната, прогнозирайки спад на БВП от 8,7% през 2020 г. при базовия сценарий и срив от 12,6% – според „трудния“ сценарий.

Материалът Германската икономика излиза от рецесията за две години, смятат от Бундесбанк е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това коментира Грегорж Шилевич, регионален икономист на Кофас груп. Той прогнозира два основни сценария, произтичащи от коронавирусната пандемия – процес на постепенно възстановяване на икономиките или втора вълна на вируса.

Според първия, базов сценарий, се очаква внимателно и постепенно съживяване на бизнеса от края на месец май нататък, а възстановяването ще дойде през третото и четвърто тримесечие на годината.

При рисков сценарий обаче се очаква втора вълна на заразата през есента, което ще донесе допълнителни карантинни мерки, а това ще има доста по-дълъг негативен ефект върху бизнеса в световен мащаб. Съответно, възстановяването ще дойде доста по-бавно.

По отношение на България, според последните данни от Кофас за първото тримесечие отчитаме увеличение на БВП с 0,3%, като основен засегнат е секторът на услугите със спад над 30%. Производствения сектор регистрира спад от 7%, а след него следват и продажбите на дребно, промишлеността и потребителските стоки.

Едни от последните места страната ни заема по готовността за отговор на здравната система в подобни кризисни ситуации, като над 8% от БВП са разходите ни за здравеопазване.

Иначе анализът на Кофас сочи, че един от най-пострадалите сектори се очаква да бъде автомобилният. Още преди появата на пандемията се наблюдава спад в продажбите в държави като Германия, Франция и Италия. През първото тримесечие на 2020 г. покупките на нови автомобили намаляват в Китай и САЩ, което вече влияе на пазара в световен мащаб. През второто тримесечие спадовете в Европа достигат повече от 70%, което означава, че предстоят тежки месеци за сектора, а това ще се засегне всички бизнеси свързани с автомобилостроенето, включително и лизинговите компании.

Според Шилевич, несъмнено пандемията ще повлияе върху повишаването на безработицата в голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като най-силно засегнати ще бъдат Румъния и Хърватия с над 10%. Спадът на БВП се очаква да бъде най-голям в Словакия – 5,4% през първото тримесечие, в сравнение с 3,3% общо за ЕС.

Материалът Възстановяване още тази година, ако няма втора вълна на Covid-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Японската икономика премина в рецесия за първи път от четири години и половина през първото тримесечие.

Данните за БВП за първото тримесечие, оповестени в понеделник, подчертаха нарастващото въздействие на пандемията, като износът спадна с 6% – най-много след опустошителното земетресение през март 2011 г, съобщи Ройтерс.

Анализаторите предупреждават за още по-тъмна картина през текущото тримесечие поради намаляващата консумация на фона на карантината.

„Почти няма съмнение, че икономиката е пострадала от още по-дълбока рецесия през текущото тримесечие“, казва Юити Кодама, главен икономист в изследователския институт Meiji Yasuda.

Третата по големина икономика в света се сви с 3,4% през първото тримесечие на годината, показват предварителните официални данни за БВП, докато пазарите отчитат намаление със средно 4,6%.

Спадът през първото тримесечие последва още по-рязък срив от 7,3% през октомври-декември.

Свиването на икономиката за две последователни тримесечия съответства на техническото определение на рецесията.

Такава ситуация в Япония беше регистрирана последно през втората половина на 2015 г.

Частното потребление, което представлява повече от половината от икономиката в Япония, се понижи с 0,7% през първото тримесечие, докато пазарите очакваха спад с 1,6%.

Според анализатори, през настоящото тримесечие японската икономика ще се свие с рекордните 22% на годишна база.

Материалът Япония може да преживее най-лошата рецесия от 75 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако си припомним събитията от зимата, включително началото на пандемията в Китай, здравната криза в първоначално засегнатите европейски страни в края на февруари и последващите ограничителни мерки за придвижване, обществен и стопански живот в средата на март, данните за динамиката на БВП през първото тримесечие на 2020 г. не са изненадващи:

1/ Експресните оценки на НСИ сочат ръст на БВП от 0,3% спрямо предходното тримесечие и ръст от 2,4% спрямо същия период на 2019 г. Това все пак са доста по-ниски стойности от средносрочния тренд и очакванията за 0,6-0,8% ръст на тримесечна и 3-3,5% ръст на годишна база, така че безспорно конюнктурата рязко се влошава. Позитивните стойности всъщност логично отразяват факта, че у нас извънредното положение засегна едва две седмици от месец март, или около 1/6 от целия период, а преди този момент на практика България нямаше заболеваемост, която да влияе на стопанската активност.
Зимният туристически сезон също се разви успешно с изключение може би на пропуснати няколко седмици на частично натоварване. Сериозните затруднения в международния транспорт също се случиха в този период и дори тежко засегнати от епидемията страни едва тогава блокираха границите си. Данните за наетите лица и заплатите за първото тримесечие също показват, че до края на март кризата все още не се отразява сериозно на заетостта, а доходите спадат отчетливо само в хотелиерството и ресторантьорството.
Все пак, номиналният ръст значително се забавя, и на годишна основа е под 6%, при устойчиво поддържани темпове от около и над 10% през последните четири години. Задържането на заетостта и доходите, поне до последните седмици на март, е и обяснението за отчетеният ръст на крайното потребление за тримесечието с 4,1%.

2/ Индустриалните износители също имаха добри първи два месеца на годината, като едва март индексът на индустриалното производство отрази започващата криза. Също така характерът на бизнес отношенията с основни търговски партньори предполага влошаването на средата при тях да се пренесе с известно забавяне към България. Отделно, понижаването на стопанската активност в част от страните в еврозоната изглежда има и структурни причини извън пандемията, тъй като виждаме по-ниски стойности на индекса на промишленото производство още от есента на 2019 г.
През март обаче се отчита драстичен спад от 12,9% спрямо същия месец на предходната година, като в Италия той е 29,3%, във Франция – 16,8%, а в Германия – 14,2%. Като изключим Словакия, която заради огромната си зависимост от автомобилостроенето беше незабавно засегната, повечето страни от Централна и Източна Европа отчитат по-нисък спад в индустрията. България следва сходна траектория, като за март промишленото производство се свива с 6,9% на годишна основа, а износът на стоки – с 8,8%.

3/ Описаната последователност на развитие на кризата е отчетливо различима и в експресните оценки на БВП за първото тримесечие в европейската икономика. За целия ЕС спадът на годишна основа е 2,6%, докато за еврозоната е 3,2%. Първите засегнати очаквано са Италия, Франция и Испания, като спадът при тях е над 4%. С изключение на Словакия, повечето страни от ЦИЕ отчитат ограничен спад или дори ръст, подобно на България.

Доколкото статистиката действително потвърждават рязкото влошаване на стопанската картина, вече отчетено и от множество изпреварващи показатели, за дълбочината на кризата ще трябва да съдим по данните за второто и третото тримесечие.

Материалът Рано е да мерим дълбочината на рецесията по данните за първото тримесечие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Неговото изявление идва броени дни, след като немски съд се опита да ограничи правомощията на регулатора.

Германският конституционен съд реши във вторник, че ЕЦБ е надвишила правомощията си, изкупувайки публичен дълг от 2 трилиона евро (2,17 трилиона долара) през последните пет години, и предостави на централната банка три месеца, за да докаже, че програмата е необходима и „пропорционална“ ,

В противен случай, Бундесбанк трябва да спре участието в схемата и да продаде германския публичен дълг в размер на 533,9 милиарда евро.

Де Гиндос коментира, че ЕЦБ няма планове за ограничаване на подкрепата за икономиката.

„Ние оставаме повече от всякога решени да осигурим благоприятни финансови условия във всички сектори и държави, така че този безпрецедентен шок да бъде погълнат“, заяви вицепрезидентът на ЕЦБ пред комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент.

„Все още сме готови да направим допълнителни корекции в нашата парична политика, ако видим, че мащабът на стимулиращите мерки не отговаря на изискванията“, добави той.

Материалът ЕЦБ повече от всякога е готова да помогне на еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.