Там, където политическото управление няма интерес от икономическо подобрение…

Дяволът не е чак тъй черен – казват някои: след драстичен спад на световната икономика през 2020 г., догодина ни очаква бързо възстановяване. Този модел на икономическа криза е познат като V–образен. Той приема, че внезапният срив, онагледен с лявата чертичка на буквата V, ще бъде последван от точно толкова енергично подобрение – вървящата нагоре дясна черта. Сред оптимистите, очакващи подобна динамика на глобалната корона–криза, се нареждат авторитети като Пол Кругман и експертите на Morgan Stanley.

Но в азбуката има и други букви и явно това провокира икономистите за творчество. Някои прогнозират U–образна рецесия: подобрение ще има, но след като почакаме няколко години на дъното. Такава например беше траекторията на българската икономика в периода 2010–2015 г. Това предвижда в най-новата си прогноза за световното стопанство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

W–образна е кризата на излъганите надежди: след първия трус, икономиката сякаш се закрепва, след което идва втората вълна. В кризисната супа от букви плува и едно тлъсто L, което напомня, че възстановяването само по себе си не е гарантирано.

Това са известни, популярни модели, но българската икономика е на път да ги обогати с друг, чисто нашенски тип криза, която най-добре може да се представи с една красива буква, патриотично взета от Кирилицата. Запознайте се с „Ц–образната рецесия“.

Тя се подчинява на следната схема. Човек и добре да живее, настъпва икономическа криза. Дотук добре – и по-страшни неща сме видели. Но след време светът си стъпва на краката. Правителствата подпомагат бизнеса, облекчават данъчния товар на домакинствата, сключват търговски споразумения и икономическата активност отново се засилва.

И точно когато целият свят жужи като кошер с бизнес идеи и нови социални инициативи, българската икономика се смъква още по-надолу. „Опашката“ на родното „Ц“ натежава, издължава се и в крайна сметка първата фаза на кризата започва да ни се вижда като Златен век. Светът междувременно е отишъл още по-далеч и нагоре от нас.

Защо в България да очакваме тъкмо „Ц рецесия“, а не например V или поне W? Два са основните механизми, които дърпат българската икономика надолу в тези сложни, вододелни времена. Първият е страхът, вторият е корупцията: същински воденични камъни, висящи на шията на българското общество и икономика.

Като говорим за макроикономическата вреда от страха, разбира се, трябва да избягваме безмозъчния оптимизъм, че акциите на борсата или цените на имотите само ще поскъпват. Най-успешните инвеститори са натрупали богатството си не с хазартни залози, а като са били по-предпазливи от стадото.

Тук става дума за всяването на страх сред населението като инструмент на националното управление: „Ако не гласуваш за нас, ще ти се случи нещо много лошо“. Нашите политици във властта създават усещането, че страшни неща са надвиснали над главите ни и само чакат удобния миг, за да ни връхлетят.

Политиците, разбира се, ни пазят от тези страшни неща и затова печелят избори. Но докато разиграват тази сценка пред народа, те посаждат семената на потребителското недоверие – и на изнасянето на капитали зад граница.

Просто напишете в търсачката Google „Борисов фалит“. Ще получите около 1.3 милиона резултата. През годините премиерът на България е плашил народа с държавен фалит поне пет пъти, в добавка – с фалит на НОИ (през февруари т.г.), с фалит на НЕК, а напоследък, за капак – с фалит на футболен клуб, любим на половин България.

Да не се разпростираме как управляващите отиграха ситуацията с коронавируса. Достатъчно говори абревиатурата НОЩ – тук ефектът на сплашване очевидно е търсен. Дори не споменаваме за една военна униформа, която се появяваше пред българите всяка сутрин…

В противовес, ето как постъпи президентът на САЩ след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Той каза на хората да не се страхуват и „да отидат да напазаруват за семействата си“, и дори ги подкани да посетят „Света на Дисни“. Подходът на Джордж Буш определено не блести с благородство, но поне е благотворен за икономиката: ако хората не се страхуват и пазаруват – дори на кредит, ще има печалби и работни места.

Така стигаме до една много съществена разлика: в повечето страни по света – богати и бедни, икономиката е приоритет на политиката. Управляващите знаят, че ако хората имат 100 долара повече на месец за харчене, това е добре за преизбирането им. Не така стоят нещата в България. При сегашния политически декор, достъпът до властта не зависи от това да се осигури по-висок жизнен стандарт на населението. Напротив, управляващите предпочитат да са начело на не особено заможни хора.

Докато плашат народа с фалит на всичко свято и с „камиони с трупове“, политиците автоматично зачеркват покупката на дълготрайни потребителски стоки. Отказват инициативите за започване на бизнес и инвестициите за разширяване на производствени мощности. Отблъскват и технологичните предприемачи и чуждите инвеститори.

Но защо са им потребление и инвестиции на нашите управляващи? Преизбирането им зависи не от просперитета, а от страха – страх от комунисти, терористи, травестити, вируси, световни пазари и всичко останало. А опашката на буквата „Ц“ започва да се издължава.

Вторият воденичен камък на българската икономика е корупцията. Тя има много изражения, но тук нека просто се замислим как ще постъпи средностатистическият българин, когато накрая в главата му светне, че под всичките клетви и увъртания на официалните глави из националните медии, нещата отдолу са гнили.

Например, че политици и съдии придобиват имоти на безценица в замяна на „дребни услуги“. Че Българската банка за развитие, вместо да подпомага малкия бизнес, купува на двойна цена акции на крупна частна банка: държавата за пореден път помага на ПИБ, а главните й акционери си запазват всички привилегии и активи. Снабдени с куп разрешителни, подпорните стени по морето стават хотелски комплекси. Финансовият министър и премиерът сърдечно си чатят с хазартен бос, известен като Черепа.

Как ли ще постъпи този обикновен българин, засипван от тези и много други доказателства, че моралът на големците в тази държава е съвсем прояден? Първо, ще се опита да спре да плаща данъци. Няма да дръзне да започне собствен бизнес. Ще се изолира от обществените процеси – на село или на вилата, за риба и гъби. Ще търси работа в сивата и черната икономика. Ще насърчава децата си да изберат професионална реализация в чужбина…

И буквата „Ц“ провисва опашка като ресторантски котарак.