Нерегламентираната икономика, известна също като „икономика в сянка“ (сенчеста икономика), е икономическа дейност, която остава неотчетена от официалната статистика независимо дали е законна или незаконна. Тя формира доходи, върху които не се плащат данъци.
Оценката на величината на „икономиката в сянка“ е аналитична и не може да претендира за статистическа точност и достоверност. Тя се извършва при съпоставка и съотнасяне със свързани показатели. В специализираната литература са разработени разнообразни методи за оценка на нерегламентираната икономика, като нерядко оценките се разминават, при това чувствително. Те са с ориентировъчен характер, като дават определена представа за акуратността и качеството на дейността на данъчната администрация. Нерегламентираната икономика корелира най-вече със степента на корупция в страната.
- Оценки на нерегламетираната икономическа дейност
При цялото многообразие на оценките и авторите, които се занимават с оценяването, могат да се откроят отделни публикации, които респектират с авторитета на авторите и на изданията. Признат учен в световен план в областта на оценката и анализа на нерегламентираната икономика е Ф. Шнайдер, който е преподавател в Университета „Johanness Kepler” в Австрия. Периодични изследвания на нерегламентираната икономика за голям брой държави по една и съща методология се извършват в МВФ и Световната банка, които се предполага че имат достъп и притежават максимално достоверна и детайлна първична информация за страните в света.
На Фигура 1 са представени оценките на колектив от МВФ, проведени през 2019 г. На фигурата са отделени 9 страни, наречени страни от СИВ-ЕС, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а след това се включиха в ЕС. Това са: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. В графиката е включена също и Германия като страна, която дава представа за състоянието на нерегламентираната икономика в развитите страни от ЕС, тъй като в цитирания източник не са направени средни оценки за ЕС като цяло.
В по-нови изследвания за периода 2017-2018 г. се установява аналогична динамика на нерегламентираната икономика, макар и с малко по-различни резултати.
Основен показател, който има пряко отношение към величината на нерегламентираната икономика, са парите в обращение. Разплащанията в нерегламентираната икономика са предимно в брой, т.е те изискват повече пари в обращение.
На Фигура 2 са представени данни на Европейската централна банка за относиттелната величина на парите в обращение за страните от ЕС в дерогация, т.е. тези страни от ЕС, които не са членове на Еврозоната (те са: България, Великобритания, Дания, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция).
Свързан показател е относителният дял на парите в обращение в паричния агрегат М1 (пари в обращение и текущи депозити). И там България държи първенство с най-голям дял пари в обращение спрямо М1.
2. Изводи за икономическата политика
Данните от Фигура 1 не бива да се абсолютизират. Те са показателни повече като относителна наредба на страните, отколкото като стойности на показателя. Оценките по алтернативни методи са по-различни, но наредбата на страните се запазва. Те се подкрепят и от съпътстващи показатели със значително по-висока статистическа достоверност, като представения на Фигура 2.
Практиката показва, че нерегламентираната икономическа дейност не може да се изкорени изцяло. Тя обаче може да се сведе до сравнително приемливи и поносими стойности. В случая с България е на лице трайно поддържане на екстремално висока стойност на нерегламентираната икономика в европейски контекст за продължителен период от време.
Разположението на кривите от Фигура 1 показва, че е възможно и допустимо величината на нерегламентираната икономика в България да се намали примерно с десетина процентни пункта (без крайни претенции за неговото изкореняване), така че да достигне равнищата на Полша, Унгария и Латвия. Намалението на „икономиката в сянка“ с десет процентни пункта е равносилно на допълнително отчетен прираст на БВП от около 10 млрд.лв. Върху тази сума следва да се начислят отчасти плосък данък от 10% и отчасти ДДС от 20%. Нека условно да приемем, че указаното намаление на „икономиката в сянка“ се свързва с примерно 15% допълнително събрани данъци, т.е. приходите в Консолидирания държавен бюджет могат да нарастнат с около 1,5 млрд.лв. към настоящия момент.
Приведената елементарна аритметика разкрива съзнателно недоизползваните възможности от страна на данъчната администрация за оптимизиране на данъчната събираемост. Лъвският пай от тази скромна част от „икономиката в сянка“, която се материализира в 1,5 млрд.лв. несъбрани данъци, потъва в джобовете на олигарси, политици и чиновници. В страната непрекъснато избухват корупционни скандали, които са на повърхността на айсберга и въпреки това остават и преживяват като буря в чаша вода.
В актуализирания държавен бюджет от началото на април т.г. във връзка с коронавирусната пандемия се предвижда приходите в държавния бюджет за 2020 г. да се редуцират с 2 млрд.лв. Поне три четвърти от тази редукция би могла да бъде за сметка на затягане на кранчетата, от които изтичат несметни средства. Такива усилия обаче Министерството на финансите не мисли да полага, а и въобще се стреми да си стои на страна и единствено post factum да се заеме с оценяване на щетите.
3. Заключение
България е най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС, с най-голямо социално разслоение. Нито един българин нито за момент не трябва да забравя тази срамна констатация. Всеки българин трябва да търси причините за тази маргинализация, както и да мисли за начините, чрез които можем да измъкнем родната ни страна от недостойната (но твърда) опашкарска позиция в ЕС. Причините не са нито във византийското, нито в турското робство. Те са тук, около нас и сега.
„Не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава„. Народната мъдрост е определила точната диагноза. Народът трябва да намери начин и възможност да си съхрани зелника от своите собствени избраници. Ако не иска да се определи като луд и при това – беден народ.
