Продължаващата война в Украйна провокира преразглеждане на прогнозите за растеж в световен мащаб, като ръстът на БВП на България през 2022 г. е ревизиран на 2,6% – с 1,2 процентни пункта спрямо предходната ни прогноза. Това се посочва в доклада за пролетната прогноза на Световната банка в частта й за България, именуван „Война в региона“.
Изтъква се, че войната в Украйна е вторият голям шок за две години, който предизвиква икономическо свиване в региона на Европа (докладът визира регионите на Европа и Централна Азия, б.р.), като прогнозата за производството през 2022 г. е свиване с 4,1% – два пъти по-рязко от рецесията от пандемията от COVID-19 през 2020 г.
За България рисковете остават актуални и вероятно ще последват по-нататъшни ревизии надолу в случай на продължителен военен конфликт или нови Covid вълни на фона на ниските нива на ваксиниране у нас. Освен това забавянето на одобрението на националния план за възстановяване и устойчивост и оперативните програми за фондовете на ЕС (2021-2027) застрашава правителството, изтъкват от Световната банка.
Коментира се, че планираното от кабинета значително увеличаване на публичните инвестиции през 2022 г., допълнително подкопава перспективите за растеж. Отбелязва се, че в средносрочен план се очаква растежът да бъде подхранван от финансирани от ЕС публични инвестиции и да се подобри настроенията на частните инвеститори относно скоросрочната перспектива за влизане в еврозоната.
Ускоряването на вътрешната инфлация от края на 2021 г. вероятно ще остане в сила поне през първата половина на 2022 г., тъй като инфлацията на цените на енергията и храните се влошава от продължаващата война в Украйна. Това ще доведе до по нататъшна ерозия на покупателната способност, вероятно увеличаване на бедността и по-високи фискални разходи, ако текущите мерки в подкрепа на бизнеса и лицата се удължават след първото тримесечие. Прогнозата на банка е за 9,3% годишна инфлация за 2022-ра, която ще намалее до 3,4% пред следващата година.
Отбелязва се, че вносната инфлация на цените на петрола с нейните вторични ефекти е била ключовият фактор за инфлационния скок, като се обръща внимание, че от средата на декември регулираните цени на електроенергията, отоплението и водата са били замразени до края на март 2022 г., което частично смекчава инфлационния шок за домакинствата.
Бизнесът от своя страна получава държавни субсидии за разходите за електроенергия от октомври 2021 г., което поддържа много фирми на повърхността въпреки скока на цените на енергията. Очаква се субсидиите за цените на електроенергията да бъдат фискално неутрални, тъй като ще се финансират от печалбите на държавната атомна електроцентрала, се допълва в долклада.
Като цяло, посочвай той, проектобюджетът за 2022 г. предполага, че фискалната политика ще се отклони от консервативната позиция, спазвана през последните две десетилетия. Фискалният дефицит вероятно ще надхвърли плана на правителството за 4,1% от БВП, тъй като последният се основава на доста оптимистична официална прогноза за растеж от 4,8%.
Спонсорирана от правителството програма за настаняване на разселени украински граждани също ще има
Тежест върху разходите ще има и правителстветата програма за подпомагане на бежанците от Украйна.
„Положително е, че политическата криза, която доминира в националния пейзаж от началото на 2021 г., беше преодоляна, след като четиристранна коалиция пое властта след изборите на 14 ноември 2021 г. Има големи очаквания новото правителство да предприеме структурни реформи в редица области, включително съдебната система и контрола на корупция“, изтъкват още от СБ.
Авторите на доклада коментират още, че високите нива на неравенство ограничават достъпа до ключови обществени услуги, което не позволява хората да избягат от бедността и водят до постоянно високо неравенство в доходите. Бедността и неравенството се подсилват от неадекватността в насочването, покритието и отпускането на средства от системата за социално осигуряване, ограничавайки нейната роля като преразпределителен механизъм и фискален стабилизатор.
Темпът на сближаване към средните нива на доходи в ЕС е по-бавен от този, наблюдаван в други нови членки на ЕС, а България продължава да се нарежда на последно място по отношение на БВП на глава от населението по ППС в ЕС, с 55 процента от средното за ЕС през 2020 г.
Икономическият растеж и сближаването със средните нива на доходи в ЕС в регионите – вариращи между 24 процента от средното за ЕС в Силистра до 120 процента в София през 2019 г. – са все по-неравномерни, увеличавайки различията в страните. В резултат на това някои райони се обезлюдяват с бързи темпове, като първите резултати от преброяването от 2021 г. показват най-бързия спад на населението между преброяването от 1985 г. насам, с 11,5 процента спрямо 2011 г. до 6,52 млн. души.
Докладът констатира още и значителната емиграция от началото на преходния период, водена от големи разлики в доходите и търсенето на по-добро качество на живот, е основният фактор за бързата загуба на население в България.
