Преференциалният вот на българския гласоподавател отново бе обруган. Това показват обществените реакции на току-що отминалите избори за общински съветници.
Все повече хора установяват, че преференциалният им вот липсва в протоколите на секционните избирателни комисии. А това е меко казано разочароващо и демотивиращо. Неприятно е да установиш, че положените от теб усилия да гласуваш за определен кандидат са отишли “на вятъра” поради факта, че на членовете на СИК не им се е занимавало да броят преференциите въпреки, че това е тяхно задължение, за което им се заплаща, при това – добре.
Преференциалният вот в българския изборен процес е по принцип недолюбван от политическите партии. Те не го харесват, защото много често той обърква плановете им в подредбата на партийните листи и по-скоро им пречи. Но под обществения натиск и за намаляване напрежението и недоволството на гражданите, мажоритарният елемент бе въведен в изборния процес. Затова, не случайно границата за разместване в предварително начертаната листа е висока. Тя е поне 7% от общия брой гласували за съответната партийна листа, а това е доста висока цел. Въпреки това съществува.
Самото отчитане на преференциалния вот е елементарен, но изисква определено технологично време. Но пък нали самата преференция е онази част от изборния процес, която изразява свободната воля на избирателя. Именно членовете на СИК са хората, които трябва да спомагат за правилното и точно отразяване. Вместо това, както се оказва, все по-ширеща се практика сред тях е, че за да спестят време и да приключат по-бързо съставянето на протоколите, те просто не ги отчитат. Все едно не съществуват. За да не висят в РИК-овете с часове, нещо което се промени към по-добро в последните години. Явно споменът на столичани от изборите през 2015г. в зала „Арена Армеец“ продължава да ги плаши.
Друг елемент е, че все повече от членовете на СИК се чувстват ненаказуеми, поради сложната и тромава процедура по доказване на вината им, неводеща до никакви последствия за тях. Това ги подтиква все по-смело да пренебрегват задължението си по преброяване на преференциите.
Какво може да направи българският избирател, ако установи, че преференциалният му вот не е отчетен?
На практика се оказва – абсолютно нищо.
Първо – той трябва да установи липсата на своя преференциален вот. Това може да се случи само и единствено, ако прегледа протокола от секцията си в ЦИК и установи, че липсва каквато и да е преференция. Само в този случай той може да е сигурен, че е ощетен и неговият глас е отишъл в кошчето за боклук.
Мит е, че българският гласоподавател, решил да изрази преференциален вот е сгрешил. Напротив, ако въобще упражни това свое право, то той се е подготвил и знае какво да прави.
Подведеният избирател може да подаде сигнал /жалба/ в Общинската избирателна комисия, но пък тя няма законовите правомощия да реши проблема, тъй като няма правомощията да направи повторно преброяване на бюлетините. Преминаването към жалба до по-високо ниво – в Централната избирателна комисия, също се оказва, че не води до никъде. Там подобни единични сигнали получават официален отговор, че няма да бъдат разглеждани тъй като няма да окажат влияние на крайния изборен резултат. Всички тези процедури са подплатени с регламентирано време за отговори, които не спомагат за решаването на проблема и обезсмислят всеки опит на избирателя да защити правата си. Съдът се явява последна инстанция въпросният гражданин да обжалва. А съдебното решение ще излезе – Кога?…
Частично справяне с проблема е елиминирането на човешкия фактор, чрез въвеждането на машинно гласуване. Засега обаче, както знаем, въвеждането на тази мярка не среща подкрепата на политическо ниво.
Защо ли тогава се учудваме, че българският избирател все по-рядко прави усилия да отиде до гласоподавателната урна, след като защитата на личната му воля и избор, изразена чрез преференциалния вот, е осакатена по презумпция от закона.
Но както се оказва – и от представителите на самите избиратели, каквито са членовете на Секционните избирателни комисии.
