На пресконференция в четвъртък, от ГЕРБ обвиниха ЦИК в пределно усложняване на част от изборната отчетност (протоколите), което след вота можело да доведе до конституционна криза. Тъй като подобна ситуация би нанесла сериозни щети върху обществения живот и икономиката, взимаме отношение по темата с настоящия коментар….
С наближаването на датата на изборите за парламент, които ще се проведат на 4 април тази година, все повече се заговори за сложността на изборните книжа и по-точно за протоколите на секционните избирателни комисии /СИК/. Това са всъщност най-важните протоколи, тъй като те са първичният документ, отразяващ вота на избирателите. На базата на данните на тези протоколи и последващото им окрупняване, накрая ЦИК ще обяви кои ще са новите 240 представители в 45-тото Народно събрание.
Какви са притесненията на основните участници?
Под основни участници се разбира членовете на СИК, върху които пада отговорността да извършат преброяването на бюлетините и съставянето на протокола от изборните резултати във всяка секция. И то така, че той да бъде верен. Да няма грешки, драсканици, които биха могли след това да дадат повод на която и да е политическа формация да предявява претенции за недостоверност на изборните резултати.
Първото от основателните притеснения на СИК е, че това ще бъдат първите избори, провеждани в условията на пандемия. В следствие на това, поради необходимостта от спазване на пандемичните мерки, всичко ще става много по-бавно. Опашките пред секциите ще бъдат големи заради спазване на дистанция, самото гласуване ще отнема повече време, поради дезинфекция след може би всеки гласоподавател, самите членове на СИК също ще трябва да спазват пандемичните мерки, освен спрямо гласоподавателите, така и един спрямо друг. Това задължително ще увеличи времето за гласуване на всеки един избирател. Същото ще се случи и след края на изборният ден. След съставяне на протоколите, представителите от СИК, които ще ги носят в РИК ги чакат доста неприятни изненади. Личното ми наблюдение от практиката в последните 7-8 години показва, че извозването на представителите от СИК в Районните избирателни комисии ще бъде един муден и бавен процес. Визирайки столицата, където микробусите и автобусите се тъпчеха с хора и чували като „индийски влак“, тази година това няма да се случи заради вземането на пандемични мерки. Столичната зала Арена Армеец вече няма да може да побира голямото струпване и не случайно тази година в помощ на изборния процес допълнително е наета и зала Фестивална.
Второто основание, поне на „щатните“ представители на СИК е, че ще бъдат принудени по една или друга причина да работят с необучени хора. А хора за попълване на състава на секционните комисии ще липсват, въпреки твърденията на всички партии и правителството.
Третото и може би най-важно притеснение на членовете на СИК е самият протокол. Изборите за парламент са вторите по трудност в България. Тази година, за разлика от предходните, имаме както повече партии – тридесет, така и повече представители на партиите в изборните бюлетини във всеки МИР. Максималният брой, особено в столицата, достига 32-ма. Върху цялото това натоварване се добавя и фактът, че за първи път в изборния процес ще навлезе в голяма степен машинното гласуване. До момента машините в изборните секции бяха около 3 000, докато на сегашните избори те ще са около 9300. Това увеличава трудността по съставянето на протокола двойно, защото съставения в момента протокол съдържа в себе си данни както от преброяването на хартиените бюлетини, така и преписване на данните от машинното гласуване. В допълнение трябва ръчно да се обработват и данните от машинното гласуване. Тоест, писането на протокола изцяло отново ще зависи от човешкия фактор. И кашата при броене, сравняване, сумиране и въвеждане ще е пълна.
Не че искам да се заяждам, но на никой ли не му прави впечатлението, че това е основният фактор за неверните данни, грешки, драсканици в протоколите. Тоест, имаме основен проблем, който никой не иска да реши. На никой ли не му хрумна идеята, че най-лесното решение на проблема е протоколът да се въвежда на машините, вместо обратното – на хартиен носител.
Обобщените данни от машината ще са си в самата машина, а данните от хартиените бюлетини могат спокойно да се добавят към тях. В този случай контролите с грешки, ако разбира се има такива, ще се виждат веднага и ще е ясно, че грешката ще е само в данните от преброяването на хартиените бюлетини. Единственото, което трябва да се направи след въвеждането на протокола в случая е да бъде разпечатан, след което подписан и подпечатан от членовете на СИК. За какво са ни тези машини, които са си компютри, ако не използваме напълно потенциала им. В момента те не са нищо повече от едни касови апарати. При това скъпи касови апарати. Дори данните от касовите апарати на търговските обекти се приемат от НАП и не ти искат да им описваш и носиш данните от касовите бележки.
Първите 3 хил. машини за гласуване, които правителството купи бяха по мой спомен от порядъка на 3000-3500 лв., докато сега закупените 6300 бр. машини струват над 7000 лв. всяка. За толкова пари всеки компютър може да пее, танцува … и незнайно още какво друго, а не само необходимите аритметики от 3-ти клас, за което се използват сегашните машини. В края на краищата, машините са за това – да елиминират човешките грешки.
В последните 1-2 седмици в публичното пространство започнаха да циркулират намеци за отлагане и удължаване на времето на резултатите от изборния ден. Това още повече нагнети и без това напрегнатата обстановка около изборите. Естествено съобщението бе спуснато „отгоре“ и остана единствено „Альоша“ Константинов да „закрие амбразурата“ с тялото си. В оправданието се разлетяха едни 10, 14, 15 милиона числа, сякаш ще се пишат от един човек. От цялото празноговорене не ми стана ясно как и защо ще се удължи времето, след като ръчното въвеждане на данните приключва след въвеждането в компютрите на съответните РИК след края на изборния ден. Всичко оттам насетне се извършва от компютри. В допълнение, за да бъдат уплашени хората, се обясняваше, как всеки трябвало да попълни по над 400 числа. Дали?
Направих си труда да разгледам сегашния вариант на протоколите на СИК с машинно гласуване. В основния протокол числата са 30. Толкова са и числата, които трябва да се напишат като действителни за партиите. В частта за преференциите имаме 30 задължителни числа „без преференции“. До тук имаме 120 твърди числа. Остават числата за самия преференциален вот за всяка партия. Проверих разнопосочно една извадка от 30 протокола от предходните парламентарни избори. Преференциите се движеха между 15 и 25 бр. на протокол. Та тези 150 числа могат да се приемат като нещо нормално. Всички останали числа, задължителни или не, са просто „нули“, които могат да се впишат според обичайната практика от всеки един от членовете на СИК. Така че моите уважения, но това е реалността. Всъщност, най-големия проблем в протоколите си остава човешкият фактор, който незнайно защо властващите не искат да елиминират. Или поне да създадат условия за лесното му елиминиране. Вместо това, те правят всичко възможно на членовете на СИК да им е колкото се може по-трудно.
А всичко би могло да е лесно с помощта на компютрите. Ето един мой електронен вариант на протокол, по образец на протокола на ЦИК, в който данните могат да бъдат въвеждани още по време на преброяването им. Контролите са зададени и предпазват от грешки. Не ми е известна пречка, той да не бъде използван от представителите на СИК в изборния ден. Целта му е предпазването от грешки, така че всеки желаещ може да го използва, а след това да пренесе данните от него на хартиения протокол. Естествено файлът може да послужи и просто за „упражнение“ преди самите избори. Всъщност, протоколите не са сложни, стига да не се бърза – основно правило, което повечето нарушават.
На участващите в секционните избирателни комисии пожелавам успех в изборите.
