Какво би станало, ако европейците, за да се освободят от зависимостта си от руския газ, се обърнат към големите производители, каквито са Алжир и Катар? И дори Иран? В момента нито Алжир, нито Доха могат в краткосрочен план да заместят потока, контролиран от Кремъл. Иран още по-малко, тъй като над него тегнат американкските санкции, пише в свой коментар France 24.
Руската военна инвазия в Украйна предизвика скок в цените на газа. В тези условия могат ли Алжир и Катар да бъдат алтернатива на Русия, чиито доставки осигуряват 40% от нуждите на Европа от газ.
На 25 февруари, петък, цените на газа на основния европейски пазар, нидерландския ТТF (Title Transfer Facility) достигнаха 113 евро, след връх от 143 евро предния ден. Тази цифра все още е твърде далече от историческия рекорд от 180 евро, поставен в края на декември, но представлява ръст от 40% само в рамките на 3 дни.
САЩ и европейските им съюзници наложиха сурови икономически и финансови санкции на Русия в отговор на нахлуването ѝ в Украйна, но досега се въздържат да ги разпрострат и върху горивата, като изключим спирането на процеса по сертифициране на газопровода Северен поток 2, който все още не е в експлоатация. Това е от страх да не се покачат още повече цените на петрола и газа в момент, когато от края на 2021 г. Москва рязко намали износа на газ за Европа, за да достигне към момента исторически най-ниското си равнище.
Докато руските танкове напредват на украинска територия, президентът Путин надува енергийната сметка на европейците, като по този начин пълни касата на руската държава, най-големият световен износител на природен газ. И ситуацията няма скоро да се промени, освен ако не се стигне до катастрофичния сценарий, при който Кремъл ще спре изцяло доставките за Европа или Европа ще наложи тотално ембарго върху руските горива.
Още повече, че членките на Форума на страните износителки на газ, част от който са Алжир и Катар, заявиха преди няколко дни по време на срещата на върха в Доха, че разполагат с ограничени възможности бързо да увеличат доставките за Европа, като по този начин да ѝ позволят да отпусне хватката на зависимостта от руския газ.
„Към момента европейците не могат да разчитат на Алжир и Катар за заместването на руския газ и остават обвързани с Москва, която трупа големи печалби на газовите пазари в условията на бурен ръст на цените“, обобщава Тиери Брос, професор по политически науки и експерт по енергийните въпроси.
Алжирският газ: огромен потенциал за развитие
Към момента Алжир, третият най-голям доставчик на природен газ за Европа след Русия и Норвегия и преди Катар, по данни на Евростат, има големи амбиции за бъдещето. Сонатрак, държавната нефто-газова компания, заяви в началото на годината намерението си да инвестира 40 млрд. долара в периода 2022-2026 г. в производството и преработката на газ.
„Алжир е специален случай, защото страната се намира много близо до границите на ЕС. Поради това можем да допуснем, че тя ще бъде способна да замени руския газ, още повече, че вече доставя значителни количества на някои страни като Испания, Португалия и Италия“, продължава експертът. „Но на практика има един проблем. Тъй като самият Алжир има нужда от големи количества за своето потребление и тъй като до сега не са правени съществени инвестиции, обемът, който може да бъде предназначен за износ, е твърде малък, за да претендира, че може да замести руския газ“.
Това мнение се споделя и от директора на Изследователския център за арабските и средиземноморските страни в Женева, Хасни Албиди. „Алжир има целия интерес да се позиционира на световния газов пазар като стабилен и предвидим производител и износител, който може да отговори на някои очаквания на ЕС и да предложи дългосрочно решение“, обяснява той. „Все пак експортният капацитет на страната не е неограничен и в момента за Алжир е твърде трудно, дори невъзможно, сам да осигури алтернатива на руския газ в случай на задълбочаване на кризата и да запълни празнотата оставена от Москва“.
Страната, която между дугото е на трето място в света по запаси от шистов газ, който е технически възстановим, има дълготрайни исторически връзки с Русия, но според експертите няма да се поколебае да изведе на преден план собствените си интереси.
„Трябва да сме наясно, че при настоящите цени на газа всички, които имат количества на разположение, ще са абсолютно готови да ги продадат и да реализират огромни печалби“, подчертава Тиери Брос. „Реалната политика винаги е била водеща в енергийния сектор. Само да си припомним, че западните страни бяха сключили газови договори със СССР в разгара на Студената война, докато съветските танкове налагаха закона от другата страна на желязната завеса“.
Алжир е също така в центъра на интереса на НАТО, който би искал да види доставки на алжирски газ и на втечнен газ до центъра на Европа. Той представлява интерес и за САЩ, които наскоро изпратиха екипи на място, за да проучат възможностите за увеличаване на производството на газ за нуждите на износа.
„САЩ и Европейският съюз работят съвместно, за да осигурят снабдяването с природен газ на ЕС от най-разнообразни източници, за да се избегне криза с доставките, включително и при нова руска инвазия в Украйна“, декларираха в края на януари американският президент Джо Байдън и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Катар – спасителят на Европа?
Сред тези „разнообразни източници“, ухажвани от западните страни, е и Катар, вторият най-голям износител на втечнен газ в света след САЩ.
Макар че страната му вече е достигнала максималния капацитет на производствените си възможности и осигурява най-вече доставките си за азиатските си партньори в рамките на дългосрочните договори подписани с тях, емирът Тамим бен Хамад ал-Тани е въплащение на решението в очите на Запада.
Емирът дори беше приет в Белия дом на 31 януари и Джо Байдън обяви, че предоставя на Катар официален статут на „основен съюзник извън НАТО“ в знак на благодарност заради помощта му по време на евакуацията от Афганистан.
Американският президент посочи също така, че по време на тази визита, първата на държавен глава на страна от Залива след неговото избиране, е бил засегнат и въпросът за газа. „Емирът и аз обсъждахме много неща: въпроса за сигурността в Залива и по-общо в Средния изток, да се гарантира стабилността на световното производство на енергия, да продължим съвместната си работа за подкрепа на афганистанския народ, да засилим търговското си сътрудничество и инвестициите между нашите две страни“, заяви Джо Байдън.
Това е невероятен реванш за емирството, което беше поставено в изолация на регионалната и международната сцена от съседите си в Залива в периода между юни 2017 и януари 2021 година. Това също така е начин да се заяви като незаобиколим партньор на западните страни, въпреки критиките на неправтилествените организации за въздействието на въглеводородите върху околната среда и за организацията на световното първенство по футбол през 2022 година.
„Това е неочаквано за Катар, тъй като самият президент Байдън в специална декларация посочи основната роля, която емирството може да играе в енергийния сектор“, казва Хасни Абиди. „Това е стратегическа възможност, която ще позволи на емирството да се позиционира на пазара, въпреки ограниченията, които се налагат от транспортирането на газа по море“.
Но както за Алжир, така и за Катар, ще бъде трудно, въпреки огромните залежи, да запълни празнотата от евентуално затваряне на руското кранче. „Доха вече посочи, че няма неизползвани производствени възможности, и че би могъл да пренасочи към Европа малки количества ,предназначени за азиатските страни като Индия и Бангладеш, при това на твърде високи цени“, казва Тиери Брос.
„Обемите, които могат да бъдат пренасочени към други клиенти като Европа, представляват около 10-15%“, посочи катарският министър на енергетиката Саад Шерида ал-Кааби. Тъй като „Русия осигурава 30-40% от доставките за Европа“, то „бързото заместване на такива количества е практически невъзможно“, продължи той по време на срещата на върха на Форума на страните износителки на газ.
Иранският газ – в чакалнята
По време на срещата на върха иранският президент е бил приет от емира Тамим. По време на визитата той не е пропуснал да подчертае „големите възможности на страната му за производство и износ на газ“. Иран разделя с Катар огромно газово поле с размер 9 700 км2, наречено „South Pars“ (от тях 3 700 км2 са в териториалните води на Иран, останалите – на Катар, които го наричат „North Dome“).
Това е ненужно напомняне, след като през ноември във Виена бяха възобновени преговорите по иранската ядрена програма и САЩ, Германия и Франция и Иран от друга страна заявиха, че е постигнат значителен напредък. Целта на тези преговори е да се върне Вашингтон в договора, след неговото едностранно оттегляне през 2018 г. по времето на Доналд Тръмп.
„Американците и европейците са под натиск заради войната в Украйна. Това би могло до известна степен да облекчи напрежението върху Иран за ускоряването на сключването на този договор. Евентуално вдигане на санкциите би позволило на Иран да играе в бъдеще много важна роля като се имат предвид практически неограничените му залежи от газ“, смята Хасни Абиди.
„Иран се сблъсква със сериозни проблеми поради крещящата му нужда от инвестиции и липсата на работещи инсталации за добив на газ. Те могат да бъдат частично разрешени само с премахването на санкциите“, отбелязва Тиери Брос. По думите му, ако Иран се завърне в международната общност, ще бъде възможно да се направят големи дългосрочни инвестици, което ще осигури достъпа до значителни количества втечнен газ.
В заключение: Въпреки голямата финансова изгода, която биха имали тези страни, възможностите за заместването на руския газ не се виждат нито в краткосрочен, нито в средносрочен план. Западните ръководители са длъжни да решат как ще си осигуряват доставките на газ слад 2030 г., защото енергийната политика се планира за десетилетие напред, и да споделят своето виждане с тези страни. И когато те заявят на Алжир, или дори на Иран, че ще имат нужда от повече газ, тези страни ще направят необходимите инвестиции, за да отговорят на това търсене и да увеличат дела си на пазара.
Превод Георги Саулов
