fbpx

Връщаме този анализ, публикуван през месец май, на водеща позиция, поради неговата актуалност и, уви, тъй като прогнозите на колумниста ни Емил Брандийски се потвърждават…

Топлоенергията продадена от Топлофикация София на столичани за току що изминалия сезон 2021/2022г., ще им струва с 28.65% повече. Това показват анализи на базата на продадената ни от столичното парно топлоенергия за отчетния период 2020/2021г. От една страна количеството  топлоенергия,  продадено ни от общинското дружество отново е с 5% по-висока, докато останалата част от повишението на сметките ни идва от по-високата цена. За жалост обаче потребителите на топлоенергия нямат контрол върху нито един от тези основополагащи фактори, формиращи сметките им.

За последния отчетен сезон средно-претеглената цена на 1 MWh топлоенергия е 116.53 лева. Към момента цената е на исторически най-високото си ниво в размер на 118 лв./MWh. Освен че е исторически най-висока, цената вече е непоносима или иначе казано икономически неизгодна. Фактът, че потребителят няма контрол нито върху количеството продавана му топлоенергия, нито върху цената, превръща идеята за централното топлоснабдяване във финансово робство.

Количеството топлоенергия, продавано ни от столичната топлофикация се контролира от параметрите на абонатните станции, които са под контрола на дружеството. Дори новоприсъединените блокове, включващи се към системата на столичното топлоснабдяване и чийто абонатни станции са тяхна собственост, са принуждавани от Топлофикация София да сдадат това свое право на собственост на дружеството, като условие за включване в мрежата. Цената на топлоенергията пък се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране, която, забележете, контролира цената на основата на исканията отново на Топлофикация София.

През последните няколко дни се случиха някои странни събития. Служителите на Топлофикация София излязоха на протест, за да искат индексация на заплатите си. Да ги ожали човек. Поглеждайки данните от финансовите отчети за последните 10 години, последният от които е за 2020г., става ясно, че средното брутно възнаграждение в дружеството е 2680 лв. (Графика 1), дай Боже всекиму, но колко ли от гражданите на Столицата могат да се похвалят с такова. Да не говорим за пенсионерите. Но пък като си свикнал да ти се полагат и ежегодно да се индексират с процент, дискутиран единствено с работодателските организации далеч от обществения поглед, трудно се преглъща, ако трябва да се затегне коланът. Когато компанията, за която работиш е с гриф „монопол“ и парите ти идват от обществото, което няма как да не ти ги даде, всичко се приема за даденост. И дори отпусканите близо 800 лв. годишно на човек за „безплатна храна“ не успяват да заситят настъпилия „нечовешки глад“.

Графика 1

Другото, поне за мен, странно, но логично събитие, е позицията на принципала на дружеството, Столична община, относно финансовото му състояние. Цитирайки общински съветник, излязъл в обществена телевизия, Топлофикация София била в „регулаторен капан на КЕВР“ и тъй като е със заложена цена на покупка на газ 47 лв., а по същество дружеството купува на цена 142 лв., то в момента има 337 млн. лв. недовзет приход от началото на отоплителния сезон (месец октомври). Нека предположим, че КЕВР бе махнала този „регулаторен капан“ и дружеството бе поискало в рамките на този регулаторен период да му бяха позволили да си „разиграва коня“ и да поиска този недовзет приход. Въпросът е кой щеше да му го плати? Прости изчисления за този 7-месечен период показват, че всички 440 хил. бр. битови абонати щяха да бъдат принудени да плащат по още близо 110 лв. над текущо исканите им суми всеки месец за периода октомври 2021г. – април 2022г.

Едва ли при галопиращата вече инфлация плащането на сметките на своеволните цени на Топлофикация София щяха да бъдат приоритет за потребителите. При тази вече невъзможна цена да се вземат тези пари от софиянци щеше да е „мисия невъзможна“.

Но пък монополното предприятие си иска тези пари. Допреди месеци от дружеството говореха за нови увеличения от по 30 и нагоре проценти увеличение, та даже до 50% в най-смелите им мечти. Това естествено няма да се случи и СОС, в качеството си на собственик на Топлофикация София, вече пренасочи исканията към държавата – като компенсации. Явно вече дори оттам са наясно, че всяко следващо увеличение на цената ще доведе до лавинообразно спирането на плащането от страна на потребителите. За да се измъкнат от неловката ситуация, пак ще цитирам представителя на Столична община, който йезуитски заяви, че е „най-лесно да вдигаш данъци и да увеличаваш цени“. Всъщност в случая с Топлофикация София и двете понятия са еднозначни. Действително може и да е технически лесно като решение, но ако потребителят спре да ти плаща този „данък“, пардон тези „цени“?

Засега Топлофикация София действа по познатия прийом да иска разсрочване на дълговете й към Булгаргаз, закупени от БЕХ. От енергийния холдинг обаче искат, Столича община, в качеството й на принципал, да извърши цялостна ревизия и функционален анализ на дружеството, и да дадат предложения за реформи, които да предизвикат оздравителния процес, който да позволи на Топлофикация София да се самоиздържа. За момента ръководството на холдинга не вижда какви мерки е предприела Столична община за подобряване на финансовото състояние на дружеството. Ще си позволя да перифразирам щенията на всички участници:

  • Топлофикация София: Ние искаме да си караме и занапред, както и до сега.
  • Столична община: Не ни занимавайте с глупости. Дружеството, макар и наше, е търговско и си има управителни органи.
  • Български енергиен холдинг: Преразгледайте си договорите с контрагентите, съкратете раздутия персонал, урегулирайте ако трябва заплатите, елиминирайте кражбите, подобрете организацията и функционалността на дружеството и тогава ще говорим.

И докато текат споровете и решенията между дружеството и институциите за това, че никой нищо не е вършил през последните 10-20 години, столичани ги очакват неприятни изненади, когато след 1-2 месеца им дойдат изравнителните сметки. Както вече споменах, те ще са с 30% по-високи. Да ги плащаме ли? Да търсим ли други алтернативи? Това са все въпроси, които в идните месеци ще излязат на дневен ред.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"